Целта на посещението на сирийския президент Башар Асад в Москва на 15-16 март беше да се „изгради по-тясна координация между двете страни при турско-сирийското сближаване“.
Сякаш по тази тема натискът на Русия не даде желаните резултати. Асад настояваше срещата му с Ердоган да бъде предшествана от изтегляне на турските войски от Северна Сирия, както и Анкара да спре да подкрепя терористични формации. Очевидно е, че Асад залага на смяната на Ердоган като държавен глава на Турция, тъй като в свое изказване говори за „земетресение на изборите в Турция“.
Паралелно с това
Асад засвидетелства на Путин своята пълна подкрепа
за войната в Украйна. Нещо повече, той покани Русия да открие още военни бази на своя територия. В момента Москва разполага с ВВС база в Хмеймим, ВМС база в Тартус, а от три месеца и още една ВВС база – Джара в Алеппо. В своето раболепие сирийският президент заяви, че признава историческите територии, които Русия е окупирала от Украйна, още преди самата „специална военна операция“ да се е случила.
Асад добави: „Сирия ще приветства всякакви руски предложения за създаване на нови военни бази и увеличаване на броя на руските войски. Не е необходимо те да са временни. Смятаме, че разширяването на руското присъствие в Сирия е нещо добро“. Нещо повече, Асад е твърдо убеден, че „военното присъствие на Русия, в която и да е страна не трябва да се основава на нещо временно“.
В същото време и двамата лидери не казаха нищо за военното сътрудничество, което е факт до този момент на фронта в Украйна. Според западни данни наемници от сирийските въоръжени сили се сражават в областите Херсон и Донецк. Изпратените от бригадата „ал Кудс“ на 4-та механизирана дивизия, специалните части на генерал Нимър Нимър (селекционирани, обучени и финансирани от Русия в Сирия) и някои
палестински доброволци
наброяват между 2 500 и 3 000 души. Те получават около 3 000 долара. Ентусиазмът сякаш намаля след като повече от 200 бяха убити от украинската армия.
Особено интересен е разказът на лидера на режима в Дамаск за „нацизма“, разделяйки го на „стар“ и „нов“ такъв. Обвинявайки Украйна в нацизъм, сирийският президент услужливо забравя тесните връзки между Сирия и по-специално на неговия баща Хафес Асад с Германия, особено с представители на Третия райх, след неговия разгром.
Става въпрос за бившия SS-Hauptsturmfurer австриеца Алоис Брюнер, наречен от историците „палача от Солун“. Въпросният военнопрестъпник е роден на 8 януари 1912 г. в село Ронбрун, Австро-унгария. Той е отговорен за депортацията на 100 000 евреи от Австрия, Словакия, Франция и Гърция. След Втората световна война през 1954 г. Брюнер успява да избяга от плен и минавайки през Италия той се скрива в Египет. Там си променя името на Георг Фишер и се занимава с трафик на оръжия. След това отива в Сирия. През 1954 г. Брюнер е осъден задочно на смърт във Франция, а през 2001 г. – на доживотен затвор. В арабската страна е открит от различни групи на
„ловци на нацисти“ от Центъра Симон Визентал,
на французина Серж Кларсфелд и от Мосад. През 1960 г. и 1981 г. те му организират опити за покушение, но нацистът успява да оцелее. Загубва единствено едното си око и някои пръсти на лявата ръка. През 1985 г. нацистът дава интервю за западногерманското списание Bunte, в което той не изразява никакво съжаление за своите дела по време на Втората световна война. В същото време той отрича, че е създател на т.нар. „автобуси-газови камери“, за което го обвинява неговият сънародник Герд Хонсик, също нацист.
По време на управлението на бащата на Башар Асад Хафез Асад (1971-2000) баасисткото управление му дава убежище. Според експерти именно есесовецът Брюнер изгражда гръбнака на структурите за сигурност на съвременна Сирия. Домакините от арабската страна му дават статут на правителствен съветник и
щедра заплата срещу замяна на „съветите му“
относно ефективни техники за изтезания и разпит, използвани от германците през Втората световна война. Според френски източници нацистът живее в сграда на улица Хадад, № 7 в сирийската столица. В края на 80-те години на XX век бааситкият режим е склонен да го предаде на властите на ГДР.
Срещите на дипломати от тази страна и Брюнер стават постоянни, дори последните преминават в дружеска атмосфера. Те се провеждат точно в центъра на Дамаск, в централния хотел Меридиен. Според немски журналисти той дори се мести да живее там, под полицейска охрана. Падането на Берлинската стена обаче осуетява трансферирането на военнопрестъпника в Берлин. Според официалната историография Алоис Брюнер умира през декември 2001, една година след като въпросният „специалист по стар и нов нацизъм“ Башар Асад поема властта. Нацисткият офицер е погребан на незнайно място в гробището ал Афиф на сирийската столица Дамаск.
Прави впечатление материал от 2011 г. в Der Spiegel, който съобщава, че германското разузнаване е унищожило досието на Брюнер през 90-те години на миналия век. Останалите за него материали са били твърде противоречиви и не дават отговор дали в определен момент нацистът не е работил за повече от едно разузнаване.
Още актуални анализи – четете тук
