Най-голямото очакване от поредните пети поред избори за последните две години изглежда е съставянето на редовно правителство. Нищо ново, това беше поне декларираното очакване и на предишните избори, единственият път, когато това се реализира беше през ноември 2021 г. когато Кирил Петков осъществи една трудна четворна правителствена коалиция. Очакването е както сред гражданите, така и сред политическите партии. Но, парадоксално, тези очаквания някак не кореспондират с действителните възможности.
Изборите са винаги между това, което се предлага. Никога политическите избори не предоставят възможността да избираме просто желаното, избираме единствено между предложенията на кандидатите. Затова, вероятно има едно нарастващо вече мнозинство от избиратели, които не си правят труда да гласуват. Макар с това да затвърждават едно политическо статукво, което иначе не приемат.
Макар евентуалното съставяне на редовно правителство да е най-същественото, публичното говорене на партиите оставя впечатлението, че техните лидери или не искат да покажат намеренията си, или предлагат всъщност нещо неосъществимо. Ако се позовем на поредицата сондажи на електоралните нагласи от март 2023 г., пет партии и коалиции се очертават като сигурни в новия парламент (ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане“ и БСП) и две-три други, които се доближават до избирателния праг от 4% (Левицата, ИТН и „Български възход“).
Това, което партиите предлагат парадоксално не дискутира истински възможните правителствени мнозинства. А те не са толкова много. Всъщност има само три възможни правителствени формули: около ГЕРБ-СДС, около ПП-ДБ и една трета „голяма коалиция“ между двете. Казано с други думи, не може да има правителствено мнозинство в следващия парламент без участието на тези две политически коалиции. А казано накратко изборът днес е между ГЕРБ и ПП, колкото и това да опростява ситуацията.
„Голяма коалиция“ или правителство на малцинството?
ГЕРБ опитват да излязат от политическата изолация при предишните избори и сега самоуверено твърдят, по думите на лидера си Бойко Борисов: „След 2-ри април на всяка цена трябва да се направи правителство, по това ще се познае кой е държавник и кой не. Няма да ви агитирам, ако искате да се отървете от това чудо, което ни сполетя, трябва заедно мощно да ги изгоним. Или се хващаме цялата нация обединени да излезем от кризата, или – каквото ни е писано. Ако сме първи, и то с много, ще изведем държавата от кризата!” Тази самоувереност обаче е лицемерна, защото в ГЕРБ знаят, че едва ли ще имат абсолютно мнозинство. Тогава стои въпросът за евентуален съюзник. По този въпрос в ГЕРБ нямат отговор.
Тогава остава друга възможност, ГЕРБ да подкрепи чужд мандат, без да участва в правителството. От една страна партията не изключва да подкрепи кабинет на коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България”, дори без да се подписва коалиционно споразумение (думи на Росен Желязков). Но от друга страна това изглежда няма да стане под външен натиск, вече според Бойко Борисов: „Върви една мълва от Природен парк и Демократична България, че резултатите от изборите нямат значение и ГЕРБ абсолютно ще ги подкрепим, тъй като щели да ни натиснат извън. Искам да знаете, че с положително нас могат да ни убедят, само че със мощ и напън – в никакъв случай! Няма късмет да подкрепим държавно управление на тези, на които всеки ден изреждам какво сътвориха на страната за 2 години. Да, в някаква форма на огромна, необятна, експертна коалиция съм податлив на диалози.“ Като оставим настрана как наричат основния си опонент ПП, от казаното става ясно, че ГЕРБ биха подкрепили „експертна коалиция“, нещо толкова неясно като политическо съдържание, че всъщност не означава нищо.
Опонентите на ГЕРБ от предизборната коалиция ПП-ДБ са убедени, че „ще имаме редовно правителство, което ще започне да решава проблемите на хората“ при това „с дълъг мандат“ (думи на Кирил Петков). А каква ще е неговата формула? Очевидно самостоятелно „правителство на малцинството с ясна програма“ и приоритет Еврозоната и Шенген (както допълва Асен Василев).
Но от друга страна това, че коалицията ПП-ДБ може да получи първия мандат за съставяне на правителство не е гаранция за успех. Още повече, че опонентите на ГЕРБ си поставят трудната за постигане цел (а може би и невъзможна) да управляват до местните избори през есента, за да „разбият феодалните владения на ГЕРБ в големите градове“. (думи на Атанас Атанасов). Отново невъзможна формула, защото не стават ясни условията за подкрепа на едно такова правителство (на малцинството). Защото за разлика от 2021 г., ПП дори не споменават възможността за коалиция на широка основа, която да изолира ГЕРБ. Причините за това, обаче, са известни – потенциалните партньори на ПП (като БСП или ИТН) направиха всичко, за да осуетят възможна коалиция с тях.
„Всичко е възможно“
Част от другите партии с шанс да попаднат в парламента изглежда са на позицията: „ще видим“, защото „всичко е възможно“.
ДПС се гласят да бъдат част от мнозинството, което ще излъчи редовен кабинет в 49-ото Народно събрание, защото очаква най-малко 40 избрани депутати. (думи на Ахмед Ахмедов) В какво мнозинство, обаче? Всеки възможен партньор, стига да е с евроатлантическа ориентация. Според вече направените по различни поводи декларации на другите партии в надпреварата, такива партньори могат да бъдат почти само ГЕРБ и коалицията ПП-ДБ. Но в ДПС знаят, че тези партии трудно биха преглътнали правителствено коалиция с движението, най-малкото заради една известна история за корупция и обръчи от фирми.
От друга страна ДПС изглежда не изключва и други коалиционни формати, основани например на проведената още в предишния парламент лидерска среща между Корнелия Нинова, Бойко Борисов, Стефан Янев и Мустафа Карадайъ. Остава да гадаем, как в партията виждат една подобна нова четворна коалиция между ДПС, ГЕРБ, БСП и „Български възход“? Не е сигурно също, че тя би имала мнозинство.
Социалистите са на подобно мнение. Все пак БСП отново заявява твърдо, че няма да се коалира с ГЕРБ (а дали може евентуално да подкрепи правителство с мандата на ГЕРБ не става толкова ясно). В доклада си пред 50-ия конгрес на БСП председателят Корнелия Нинова оставя въпросът да бъде решен след изборите: „Нека да минат изборите, да видим кои партии ще получат доверието на хората и тогава да решим с кого да участваме в правителство.“ Но както се разбира от същия доклад, се предвижда вътрешнопартиен референдум, който да реши след изборите, с кого ще се коалират социалистите. Предложение, което от една страна избягва поемането на отговорност за правителството преди изборите. Сякаш в БСП не знаят, накъде вървят нагласите на избирателите и какъв би бил евентуалният състав на новия парламент. От друга страна предложението за допитване до членовете е несъстоятелно, защото обичайно ще има време само от една седмица, при това първата след изборите. Но БСП изглежда се интересува много повече от „джендър идеологията“ в училище, каквото и да значи това, а не толкова от изборите.
„Български възход“ приема всякаква възможна формула за правителство. Според думите на Стефан Янев, „Добре е да имаме правителство, независимо експертно или програмно. Трябва да се направи усилие, без значение дали се делим на управляващи и опозиция.“ Тази позиция на партията, че може да влезе в коалиция с всеки, е същата, както и на предишните избори.
Твърда опозиция
Третото послание, което се формулира от някои партии, е очакване за парламент, в който те ще са твърда опозиция.
Националистите от „Възраждане“ искат да бъдат първостепенна политическа сила и да спечелят изборите. (думи на Цвета Рангелова). Но понеже в партията знаят, че това няма да е възможно, както твърди Деян Николов: „Възраждане“ най-вероятно няма да участва в правителство, не виждам как, освен ако не сме първа политическа сила“. При това най-вероятното според националистите е някаква формула на правителство на ГЕРБ и ПП-ДБ. Всъщност заявлението се свежда до невъзможност от правителство с участието на „Възраждане“. По-важен за партията е референдумът срещу въвеждането на еврото в България, представян като референдум за защита не лева (безсмислено, защото левът отдавна е вързан за еврото в рамките на валутния борд).
Новата коалиция „Левицата“ е конкурент на БСП. Изглежда тази коалиция няма претенциите на „Възраждане“ да бъде първа политическа сила или дори да участва в правителството. По-скоро, ако се позовем на Мая Манолова, очакването е за коалиция или на десните партии ГЕРБ, „Продължаваме Промяната“, „Демократична България“ (квалифицирани като „партии на войната“), или „хартиената коалиция“ (ГЕРБ, ДПС и БСП). И в двата случая не изглежда „Левицата“ да е склонна да подкрепи какво и да било правителство. Така посланието е, че новата коалиция се бори само да влезе в новото Народно събрание, където ще бъде в опозиция.
ИТН искат да променят системата (това е занимание на много партии от 1989 г. насам) и инициират референдум за въвеждане на президентска република. Лидерът на партията Слави Трифонов заявява: „Сигурен съм, че в една такава ситуация парламентът ще има много по-голяма власт да контролира президента, отколкото в момента контролира министър-председателя“. Но по отношение на това, какво правителство си представя ИТН, отговорът е доста по-неясен. Дори той не изключва нито една възможна коалиция, в която партията да участва. Но с уговорката, че „изчегъртването на ГЕРБ не се е случило“, а „Продължаваме промяната“ и Кирил Петков са другото лице на ГЕРБ“. Така въобще не става ясно, какво правителствено мнозинство очакват в ИТН и дали имат намерение да участват в него, ако влязат в парламента.
Тогава?
След като самите участници в надпреварата не са достатъчно ясни за това, какво правителство ни очаква (евентуално) и най-вече при какви условия то ще е възможно, какво да правят гражданите, призовани към урните? Това не насърчава ентусиазма за гласуване, очевидно. Но от друга страна трябва да е ясно, че на изборите гласуваме не само за партиите, които „ни харесват“, но също и за правителство. А вариантите сега са три.
Ако искаме отново ГЕРБ във властта, значи приемаме, че това кратко време в опозиция е „изчистило“ партията от всичко онова, което предизвика протестите от 2020 г., че тя е получила някаква индулгенция и всичко може да бъде забравено. Ако искаме, обратно, очакваната промяна да продължи, тогава трябва да простим на ПП като основен фактор на предишното редовно правителство направените грешки с убеждението, че те в никакъв случай не са толкова непростими, колкото стореното през управлението на ГЕРБ. Ако, обаче, смятаме че е най-добре да има „голяма коалиция“ на ГЕРБ и ПП, това е същото, като да гласуваме за ГЕРБ. И ако не избираме само между двете, а имаме друго предпочитание, непременно трябва да изискваме от лидерите на избраната от нас партия ясно да заявят, какво от тези възможни мнозинства биха подкрепили. Така ще знаем не само за коя партия гласуваме, но и за какво правителство гласуваме. Е, можем и „да отидем за гъби“, но тогава трябва да си кажем, че всъщност подкрепяме „който и да е“. Все пак имаме избор.
Още актуални коментари – четете тук
