„О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“… Един болезнен въпрос, който все още търси своя отговор. Но може и да има вече такъв. След поредния спектакъл на националния ни отбор по футбол на България. Преспахме. Ако с тези футболисти трябва да се гордеем, това няма как да стане. Така беше и снощи, така е и днес. И наистина ме е срам да кажа, че съм българин. Слава Богу, че не всичко опира до футбола. Но видяното в Будапеща е показателно. Направо огледално на едно управление, започнало през 2005 година. Тогава Борислав Михайлов сяда на трона в Българския футболен съюз… та до днес.
18 години едно голямо нищо за представителния тим. Представителен ли?! Не трябва да използваме тази дума. Обидно е.
„Лъвове“? Този прякор определено е неподходящ и е най-добре да остане назад във времето. Много назад, когато имаше успехи и поводи за гордост.
Да се върнем на Михайлов. Няма спор, че той е голямо име.
В основата на успехите на Пеневата чета. На България.
Направил онова американско лято през 1994 г. наистина незабравимо. Но като ръководител…нещата не му се получават. Футболът ни не буксува, а направо е спрял. Сънуваме класиране на голям футболен форум от 2004 година.
Мандат след мандат Боби представя стратегии за развитието на футбола в България. Иска вот след вот, за да продължи работата по издигане на българския футбол на по-високо ниво.
Като негови пратеници в управата на БФС са бившите му съотборници Йордан Лечков и Емил Костадинов.
Брилятният Лечков, покорил Бундеслигата. Лече не пести критиките към националите. Но само с критика не става. Трябват и действия. И то кардинални.
Костадинов е потънал в едно дълбоко спокойствие. Пълна противоположност на това, което бе на терена.
И сега тръгнахме към Евро 2024 с голямата кошница. Групата ни не била трудна, целта е класиране. Е, всичко свърши. Още в Разград. 0:1 от Черна гора. Още там беше сложена точката на мераците ни. Унгарците за 40 минути си оплетоха кошницата и после дръпнаха ръчната. Благородно, за което им благодарим. Иначе резултатът можеше да е още по-срамен. Още по-срамно обаче бе и поведението на играчите ни. Извинявам се. Те бяха безпогрешни до края на химна ни и първия съдийски сигнал на „Пушкаш Арена“.
„За съжаление нямам лукса да разполагам с играчи, които се състезават в големи клубове и играят на най-високо ниво, освен това имахме проблеми с контузени играчи. За съжаление повечето играчи играят в българското първенство и
не са свикнали да играят на такъв висок ритъм,
а тежкият мач с Черна гора ги изцеди. Играчите, с които разполагам, имат качества, но срещу по-опитни противници имат затруднения. Аз вярвам, че имат бъдеще. Някои играят повече в отборите си, други по-малко. Това са играчите, на които разчитаме, казвал съм и преди и казвам, че имат бъдеще. Това е най-доброто, с което България разполага“, това бе коментарът на селенкционера ни Младен Кръстаич. Много съжаление има в него. А той говори за бъдеще.
Бъдеще няма. И е крайно време Боби, Лече и компания да пуснат кокала. Да престанат да си живеят спокойно на гърба на българския футбол, впили се във властта. На гърба на българските фенове. Тези, които пълнеха стадионите. Та ние нямаме нормален стадион (б.р. изключае този в Разград. Там има друг проблем, но не му е сега времето). Няма национален стадион, който да покрие изискванията за голям международен мач. Но за какво ни е?
Клубните ни отбори преливат от чужденци,
а нашите момчета не могат да хванат ръка. Да играят, да свикнат с топката, да се наложат. Треньорите също трябва да свикнат да работят с български футболисти. С търпение и много работа нещата ще се получат. Не веднага, но след време. А дотогава най-добре националният отбор да остане в дълъг сън. Да забрави за международни мачове. Да не излага повече името на България.
P.S.
Господин Михайлов, крайно време е да дадете път на можещите. Видя се, че Вие не можете, а времето отдавна изтече.
Още актуални коментари – четете тук
Остава ПЕРУКАТА