Една от основните трудности в българската политика е, че партиите изглежда не играят една и съща игра: ПП-ДБ си мислят, че става дума за шах, а ГЕРБ са убедени, че е покер. Едните са се концентрирали твърде много върху рационалността и последователността на ходовете си, както и върху приоритетите на страната. А другите – върху емоциите на опонента и възможностите да го изпързаляш.
Блъфът на Борисов и перспективите от него
Бойко Борисов започна новата си парламентарна кариера в 49-то НС с блъф, настоявайки, че иска и ще управлява само и единствено с ПП-ДБ. За да придобие този блъф все пак някаква правдоподобност, се стигна до радикално противоречие в поведението на ГЕРБ по време на кампанията и след нея – предизборните свирепи атаки срещу опонентите изведнъж се
трансформираха в почти библейска помъдрялост и привидно желание за всевъзможни компромиси. Тази радикална и труднообяснима с конвенционални идеологически или партийни аргументи трансформация сама по себе си подсказва, че вероятно става дума за театър. Още повече, че ГЕРБ смятат, че имат интерес от нови избори, които според тях ще омаломощят ПП-ДБ.
Най-ефективният начин да се накаже един блъфьор е като приемеш офертата му и го накараш да си свали картите. ПП-ДБ обаче сами си вързаха ръцете, като предварително и без особена необходимост заявиха, че няма да подкрепят по никакъв начин правителство с мандата или с участието на ГЕРБ. Като шахматна стратегия тази заявка може и да изглежда добре, но за българския политически покер е направо пагубна. Тя дава възможност на Борисов да постигне това, което наистина иска (избори), като стовари отговорността за тях върху опонентите си.
Какво могат да направят ПП-ДБ оттук нататък
С оглед на тази ситуация, рационално би било ПП-ДБ да коригират и напаснат първоначалната си стратегия. Предложението за ротационно председателство отвори възможност за съдържателни разговори с ГЕРБ, което не само печели време за парламента, но и дава възможност за разкриване на картите на различните играчи. В покера всяка информация е важна и смяната на психологическата среда е от ключова важност.
Ако искат да спечелят или поне да не загубят, след тази първоначална стъпка ПП-ДБ биха могли да направят следното:
1) Да изслушат офертата на Борисов за съвместно управление
Тази оферта може да дойде в един от два варианта и е важно тя да бъде официално представена на гражданите. Първо, може да има предложение за открита коалиция между първите две партии. Второ, ГЕРБ да излязат с идея за експертно правителство ала „Габровски“, което да получи по-широка подкрепа и от други партии;
2) Условия за открита коалиция
Откритата коалиция ГЕРБ/ПП-ДБ би била възможна за ПП-ДБ при определени, тежки за ГЕРБ условия. Те трябва да включват оттегляне на Борисов от политиката до изясняване на висящите корупционни скандали около него и особено казуса „Божков-Горанов“. Това условие би било абсолютно разбираемо не само за ПП-ДБ, но и за мнозинството в България, които осъзнават, че управлението на страната не може да зависи от хора с неизяснен корупционен багаж. Или ако зависи, то поне трябва да има силна опозиция срещу него;
3) Условия за кабинет „Габровски“
Тъй като откритата коалиция е трудно постижима и ГЕРБ едва ли ще тръгнат по този път, по-вероятно е предложение в посока на експертно правителство. Тук ПП-ДБ също могат да поставят условия за своя подкрепа, която може и да е почти символична. Първо, те могат да поискат определени конституционни промени (разговорите между партиите така или иначе вървят към това, така че подобно условие е изпълнимо). Второ, ПП-ДБ може да искат да договорят свои предложения и право на вето в назначаването на парламентарните квоти в ключови държавни органи и регулатори. Трето, условия могат да бъдат поставяни и по отношение на ключови закони като например бюджета;
4) Форми на подкрепа от страна на ПП-ДБ:
Тук парламентаризмът дава много възможности, но за сегашната ситуация най-подходящата формула за евентуална подкрепа от страна на ПП-ДБ би била минималната – осигуряването на кворум за избиране на експертно правителство на ГЕРБ-СДС. Това може да стане като групата на
ПП-ДБ не се регистрира при гласуването на правителството, което би осигурило нужните гласове за правителство от ГЕРБ и ДПС;
5) По този начин ПП-ДБ гарантират, че в 49-то НС ще има правителство.
Или ГЕРБ ще може да събере нужното му мнозинство за правителство с ДПС, БСП и евентуално ИТН. Или ще има експертно правителство около ГЕРБ-ДПС, което ще разчита на ПП-ДБ за своето избиране и ключово законодателство.
Може ли блъфът на Борисов да се обърне срещу него?
При тази стратегия, ГЕРБ-ДПС биха получили управлението на страната или в коалиция от хартиен тип (с ДПС, БСП и ИТН) или сами с контекстуална подкрепа от страна на ПП-ДБ. Срещу своята подкрепа ПП-ДБ биха получили възможност за реализация на свои приоритети, без да влизат в реално управление с ГЕРБ. Те ще могат да запазят критична дистанция спрямо ГЕРБ и да повдигат въпроси за скандалите около Борисов и „Магнитски“. И всичко това би било постигнато с гаранции, че евроатлантическият курс на страната няма да пострада, а евроинтеграцията би могла дори да се ускори.
Тази стратегия би била работеща и ако Борисов – както загатна – предложи кабинетът „Донев“ да остане като парламентарно служебно правителство (или приобщи в него предложения на президента). Ако този вариант се реализира, управляващите биха били ГЕРБ-ДПС-Румен Радев, а ПП-ДБ биха им дали възможност да управляват (при определени условия) чрез кворума или други методи.
Ако това стане стратегия на ПП-ДБ, блъфът на Борисов моментално ще се обърне срещу него. Той или ще трябва да управлява, или да си признае, че всъщност поведението му е било театър, а в действителност иска избори.
Или ще има управление, или ще стане ясно кой бута страната към нови избори
По-важното е обаче, че резултатът за страната като цяло би бил добър. Или ще има управление, което макар и не най-доброто, е възможното в този парламент. Или ще стане ясно кой иска избори и бута държавата към шести поред за две години – един печален рекорд.
Разбира се, стои въпросът защо ПП-ДБ трябва да дадат възможност на ГЕРБ-ДПС да управляват, след като нито едно от сериозните корупционни съмнения срещу тези две партии не е отпаднало? Всъщност тази възможност е необходима, за да бъде разобличен още един блъф. И той е, че ГЕРБ и ДПС могат да управляват по някакъв ефективен, различен от „модела Борисов“ начин. Ако стане някакво чудо и се окаже, че двете партии са претърпяли истинска метаморфоза – още по-добре. Но едва ли пътищата ще станат по-дълги, а асфалтът им по-дебел. Причината за подобни провали няма да е обаче, че пак не са им дали възможност да демонстрират управленските си способности.
А и има още нещо – вотът на 2-ри април даде макар и малък, но превес на тези партии. Тяхна е отговорността, те трябва да се справят със задачите – да видим какви карти държат в ръката си, освен обичайните си черни петровци.
Анализът на Даниел Смилов е публикуван в Дойче Веле. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
Още актуални коментари – четете тук
