Само ден преди официалния старт на 52-то Народно събрание, коалицията ПП-ДБ се оказа пред най-сериозната си вътрешна криза от създаването си. Спорове за депутатски места, липса на коалиционно споразумение и принципни различия за визията на обединението поставиха под въпрос бъдещето на формацията, която някога беше втората политическа сила в страната.
Ябълката на раздора: Депутатският мандат, който разцепи Пловдив
На пръв поглед поводът изглежда дребен — от кой многомандатен избирателен район (МИР) ще влезе в парламента лидерът на ПП Асен Василев. Той избра да бъде депутат от Пловдив, а не от Хасково. Последиците обаче се оказаха съдбоносни — заради това решение от парламента отпадна Манол Пейков от ДБ.
Темата предизвика сериозна полемика между двете формации, превръщайки се в символична точка на срив в доверието. За ДБ случаят беше показателен за по-дълбок проблем — липсата на координация и прозрачност при разпределянето на мандатите, което според тях пряко произтича от отсъствието на коалиционно споразумение.
Скандалът около листите не беше нов за коалицията, но публичното му избухване по време на предизборната кампания запали фитила на напрежението. Партиите от ДБ припомниха, че коалицията не разполага с подписано коалиционно споразумение, което да регламентира механизмите за вземане на решения и кадровата политика.
Денков: „Няма нужда да се сливаме, може да сме отделни групи“
Заместник-председателят на ПП и бивш премиер акад. Николай Денков от първите дни на кризата се опита да успокоява духовете. На 27 април той категорично заяви, че драмата е „изкуствена и без особено основание“ и че с ДБ имат множество общи инициативи.
Но изказванията му в следващите дни разкриха истинските разривни линии. В интервю за Bulgaria ON AIR Денков посочи, че „единственият начин да излезем от този политически капан е да търсим отваряне към национална партия, която търси подкрепа във всички населени места“.
При това той беше категоричен: „Няма нужда с ДБ да се сливат в една партия — може да бъдем две отделни парламентарни групи“.
Денков изглежда решен да не отстъпва от центристкия профил на своята партия:
„Предлагаме да търсим разширяване на хората, на които говорим — това означава не само десни, но и центристки послания. Държим на нашия центристки профил“, коментира той.
Според него съществува риск от „затваряне в т.нар. градска десница“ и всяко сливане в единен субект би довело до задържане на едва 6–7% подкрепа. Вместо това ПП настоява да бъде национална, центристка формация с представителство в цялата страна, а не „малка група, известна на всички като теснопартийно деснопрофилирана колекция“.
Божанов и Мирчев: От „единен субект“ до публични скандали
Съпредседателите на „Да, България“ (ДаБГ) — Божидар Божанов и Ивайло Мирчев, застанаха на точно противоположния полюс. На 24 април партията им прие официално решение, което буквално разтърси коалицията. Те поискаха подписване на коалиционно споразумение между ПП, ДСБ и ДаБГ, което да регламентира органите за управление, механизмите за вземане на решения и кадровата политика, а като следваща стъпка — пътна карта за съставяне на единен демократичен политически субект.
Ивайло Мирчев беше категоричен в мотивите си:
„Ние предложихме общ политически субект, а след това пътна карта, чрез която да се стигне до него… На първо време трябва да подпишем коалиционно споразумение за 52-рото Народно събрание, за да можем да бъдем ефективна опозиция – това очакват и нашите избиратели“.
Според Мирчев избирателите очакват ясен политически субект с ясно лидерство, а именно липсата на такава яснота е довела до „неудовлетворителния резултат от изборите“ — 408 846 гласа и едва 37 депутатски мандата, което бе над три пъти по-малко от победителя „Прогресивна България“.
С пост в социалните мрежи Божидар Божанов изведе дебата на следващо ниво, като разясни какво разбира под единен политически субект: това е една партия. „В единен субект, разбира се, винаги има течения, различни мнения и вътрешна демокрация… Затова съм убеден в предложението ни да начертаем пътна карта към единен политически субект — една партия, която да включва партиите от коалицията и партии извън нея“, написа той.
Междувременно случаят с Явор Божанков показа колко дълбоки са раните между двете формации. Зам.-председателят на ПП Николай Денков открито се скара на Мирчев, че споровете около изключването на Божанков от листите са извадени на показ пред медиите.
„Грешка на „Демократична България“ е, че тези спорове ги извадиха публично“… „Цяла кампания слушаме какво е казал Мирчев и какво е казал Божанков. … На всички предни избори сме си подавали листите в последния момент заради спорове, но не сме ги вадили публично“, каза експремиерът в ефира на Нова.
Според Денков Националният съвет на ПП три пъти е отказал на Божанков място в листите, въпреки че Мирчев и Божанов са идвали да го убеждават. Този скандал, избухнал още в края на март, подготви терена за последвалата мащабна криза.
„Асен Василев не търпи други лидери“ — анализите на политолозите
Мащабните коментари от страна на анализаторите не закъсняха. Някои от тях видяха в кризата не просто спорове за листи, а диагноза за самата природа на ПП-ДБ като „патологична единица“.
Според Антоанета Христова „ПП-ДБ е патологична единица“.
„ПП е типична лява организация, социално ориентирана и с либерални идеи, произлизаща от семейства, свързани с властта преди 89-а година. ДБ е историята на развитието на отцепилите се от СДС някога групи. „Двете формации не могат да бъдат заедно, защото имат принципно различен произход и различни базисни схващания“, коментира тя в интервю за България он Еър.
По думите ѝ ДБ се деформира, за да се приспособи към ПП, но в крайна сметка въпросът е как всяка партия вижда собствената си перспектива. Според доц. Татяна Буруджиева обаче ги държи заедно единствено интересът — градската десница видя в ПП партньора, с който може стабилно да бъде представена в парламента, но ПП губи електорална тежест и аргументите на ДБ да преглъща различията стават все по-малко.
Доц. Петър Чолаков от своя страна предупреди, че разцепление би било „сериозна стратегическа грешка“ в момента на пълната доминация на „Прогресивна България“ в парламента, но и той констатира, че напрежението е обективно, а „започват крамоли кой да влезе, около фигурата на Манол Пейков има някаква драма. Крайният резултат е, че това не им печели допълнителни точки в лицето на техните избиратели“, коментира политологът пред БНР.
Според журналиста Веселин Стойнев обаче коалицията няма да се раздели, колкото и да е „непоносимо положението между тях сега“. Политическата конюнктура и нуждата от оцеляване на опозицията срещу доминацията на ПБ вероятно ще ги държат заедно, поне засега.
Единни само за президентските избори?
В последните няколко дни стана ясно, че двете формации са постигнали единствен консенсус по една тема: ще излязат с обща кандидатура на президентските избори в края на 2026 г. Всичко останало изглежда несигурно.
Срещата на върха, насрочена за 29 април от 17:00 ч. между Асен Василев (ПП), Ивайло Мирчев (ДаБГ), Божидар Божанов (ДаБГ) и Атанас Атанасов (ДСБ), може да се окаже последният шанс за оцеляването на коалицията. ПП поканиха партньорите си, а от ДБ заявиха, че „няма отказ за провеждането на такава среща“. Но въпросът остава: ще се стигне ли до разпад или до ново, по-зряло обединение?
В среда, белязана от отсъствие на коалиционно споразумение, липса на обща стратегия и публични скандали между водещи фигури, изглежда, че за първи път от създаването си, ПП-ДБ предстои да вземе решение, което ще определи дали ще продължи да съществува изобщо.
