Вътрешният спор в ПП–ДБ около Асен Василев се изостри след опита да се уреди откъде точно да води листа, което на практика означаваше кого ще измести от „избираемо място“ в ключови райони. Напрежението възникна заради риска Манол Пейков, втори в пловдивската листа на коалицията, да изпадне от НС заради първоначалното решение на лидера на ПП Асен Василев да влезе в парламента от Пловдив, където е взел най-много преференции. Василев е и водач в 29 МИР Хасково. Традиционно досега той избираше да представлява родния си хасковски район, но не и този път. От същия район е и Владислав Панев.
Именно затова предложението на Асен Василев към партньорите от ДБ да посочат от кой район той да бъде депутат, изглежда като дипломатичен жест, който обаче към момента няма своето решение. Това превръща техническия въпрос за листи в чувствителен въпрос за власт и влияние.
Причината не е лична, а аритметична: всяко решение за водаческо място в определени райони директно променя вътрешния баланс между „Продължаваме промяната“, „Да, България“ и ДСБ.
Двата района като политически капан
В основата на напрежението стоят класическите „двойни политически територии“ – избирателни райони, в които различните формации в коалицията имат припознати или реални ключови фигури.
Логиката е проста, но без изход: ако Асен Василев води листа в един район, това изтласква една вътрешнопартийна фигура на заден план; ако бъде изместен към друг район, се активира същият ефект, но върху друг кандидат за депутат на ДБ. В случая това са Манол Пейков и Владислав Панев.
Това създава ситуация, в която всяко решение „реже“ политически капитал от един лагер в коалицията в полза на друг.
Манол Пейков или Владислав Панев щeше да бъде по-полезен на ПП–ДБ?
Точно затова и неговото публично питане „кажете откъде да вляза“ не получава реален отговор – не защото липсва воля, а защото всеки отговор произвежда вътрешна загуба.
Реакцията: идея за нов общ политически субект
На този фон Националният съвет на „Да, България“ предлага следваща стъпка – създаване на единен политически субект с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, с възможност за включване и на други формации.
Сред споменаваните потенциални участници са „Зелено движение“, „Синя България“ формацията на Иван Христанов – „Единение“ и други малки десни проекти.
Идеята формално е за консолидация. Политическият ѝ ефект обаче е различен: тя променя архитектурата на властта вътре в самия блок.
Проблемът, който никой не назовава директно: лидерството
Под повърхността на предложенията стои ключов въпрос, който никоя от формациите не артикулира открито: кой ще е реалният лидер на новия субект.
Вариантите, които реално се обсъждат в публичното пространство, включват Асен Василев, Кирил Петков (индиректно чрез структурата на ПП), Христо Иванов / или нова конфигурация около „Да, България“, фигури от ДСБ като Атанас Атанасов (в координационна роля).
Проблемът е, че всяка от тези опции променя баланса на силите в различна посока. И затова идеята за „обща партия“ едновременно решава и създава конфликт.
Листи, райони и реалната власт в коалицията
Макар публичният дебат да се води около „обединение“, реалната битка е за нещо много по-конкретно: контрол върху листите и водаческите позиции в ключови избирателни райони.
В българската пропорционална система именно това определя, кой влиза в парламента, кой остава извън него и кой реално контролира парламентарната група
Затова и споровете около депутатското място на Асен Василев не са символични, а структурни: те се отнасят до това кой разпределя „избираемите места“.
Тактическо обединение или преразпределение на власт?
Предложението за „единен политически субект“ може да се чете по два начина: като опит за консолидация на разпокъсания десен и центристки вот, който иначе се самоконсумира в изборни цикли и като механизъм за пренареждане на вътрешната йерархия, при който част от настоящите лидери ще загубят автономност в замяна на по-голяма структурна сигурност.
И в двата случая резултатът е един и същ: по-малко свобода за отделните партии и повече зависимост от централен политически център.
Случващото се около Асен Василев и идеята за нов общ субект не е просто техническа реформа преди избори. Това е тест за това дали ПП–ДБ могат да преминат от коалиция на личности към коалиция със споделена власт.
Днес изглежда, че именно въпросът „откъде да влезе“ се е превърнал в много по-голям въпрос: кой всъщност решава кой влиза.
