483-ма избиратели гласуват в една от секциите в София на парламентарните избори на 2 април. Крайните резултати показват, че гласовете им не са отчетени. Защо е допусната тази грешка, влияе ли тя на изборния резултат и какво трябва да се промени?
Владимир Колев живее в столичния квартал „Хаджи Димитър“. На парламентарните избори на 2 април той отива да гласува в близкото до дома му 24 СОУ „Пейо Яворов“.
Както на предишните четири вота, пред секцията на Владимир има много избиратели. Налага се той да почака около половин час, въпреки че е отишъл в ранния следобед, за да избегне дългите опашки.
Щом идва неговият ред, Владимир заявява пред членовете на секционната комисия, че иска да гласува с машина. Оказва се, че не може – машината в секцията така и не е проработила. Все пак Владимир не се отказва да упражни правото си на глас, макар и с хартиена бюлетина.
Вотът на Владимир е един от 483-те, подадени на 2 април в секция с номер 244606040. Нито един от гласовете в тази секция не е отчетен във финалните резултати от изборите.
Според одобрените от Централната избирателна комисия (ЦИК) окончателни протоколи, Владимир и останалите избиратели в секцията всъщност не са гласували.
Как изчезва вотът на цяла секция
Преглед на протокола от секционната избирателна комисия (СИК) показва, че в секцията са гласували 483-ма избиратели. 472 от техните гласове са действителни.
СИК е преброила подадените бюлетини, но ги е нанесла само в графата „хартиени“ за всяка кандидатска листа.
Полетата „общо“, в които трябва да се попълни сборът от хартиените и машинните гласове, са оставени празни. Това се зачита като нулев резултат от Районната избирателна комисия (РИК), която е приела и проверила протокола.
Така например „Има такъв народ“, която допоследно беше на ръба за влизане в парламента, е получила 20 гласа с хартиени бюлетини в секцията, но общият ѝ резултат е 0. Това важи за всички останали партии и коалиции. Ако вотът на избирателите в секцията беше отчетен, парламентарно представените ПП-ДБ биха имали още 175 гласа в окончателните резултати, ГЕРБ-СДС – 110, „Възраждане“ – 62, БСП за България – 34, ДПС – 2.
Именно полетата „общо“ за всяка кандидатска листа в изборния протокол се взимат предвид, когато се пресмятат общите резултати от изборите. Тъй като те са непопълнени, секцията е отчетена с нула гласа.
Представители на платформата „Обединение за честни избори“ (ОЧИ) правят допълнителна проверка на случая, като събират нулевия резултат с резултатите от останалите секции в 24-и многомандатен избирателен район (МИР) в София.
Сумата отговаря на данните от протокола на РИК, което потвърждава, че гласовете не са отчетени.
„Ако е така, това е доста жалко“, казва пред Свободна Европа Владимир Колев, чийто вот е сред неотчетените.
Никола Тулечки от ОЧИ смята, че е нормално да има малки несъответствия в изборния процес. „Това обаче се е промъкнало между малките грешки и отклонението е с 483 гласа, което е много“, казва той пред Свободна Европа.
Дори и толкова голямо, несъответствието не влияе върху крайния резултат от изборите и не е повод той да се оспорва. Въпреки това случилото се в секцията поставя представителността на избирателите в нея под въпрос, смята Тулечки.
„Това са едни десет блока, от които са се вдигнали близо 500 души. Всеки е гласувал за когото прецени и гласовете са отишли в канала“, казва той.
Какво се е случило в секцията
Премеждията за въпросната секция започват още в деня преди изборите. Тогава става ясно, че получената от СИК машина не работи.
Изборният кодекс предвижда преминаване изцяло към хартиени бюлетини, когато машинното гласуване се окаже „невъзможно“.
Така на 2 април РИК излиза с решение в общо седем секции в 24 МИР да се преустанови машинният вот. Сред тях е и секция 244606040.
В решението на РИК има указания как да се попълни протоколът в секциите, в които се гласува само с хартиени бюлетини. В протокола за изборите на 2 април срещу всяка кандидатска листа има три полета – за „хартиени“, „машинни“ и „общо“ гласове.
РИК насочва секциите без машини да „поставят чертичка“ на всеки ред, предвиден за машинни гласове. Няма допълнителни насоки за попълването на останалите две полета.
В края на протокола СИК трябва да отбележи, че гласуването в секцията е било само с хартиени бюлетини. РИК не е задължена да ѝ предостави нов протокол без полета за машинни гласове.
От това може да се подразбере, че броят на хартиените бюлетини за всяка партия или коалиция трябва да се препише в полето „общо“. Председателят и секретарят в секцията са разтълкували указанията по друг начин, а именно те са попълнили протокола.
Заместник-председателка на тази секция е Ирина Узунова. Пред Свободна Европа тя казва, че членовете на СИК не са обсъждали помежду си дали полетата „общо“ да се попълнят, или да останат празни. Записът от видеонаблюдението на секцията също показва, че такова обсъждане не е имало.
Според Узунова председателят на секцията е разбрал от указанията на РИК, че е необходимо да се попълнят само полетата за хартиени бюлетини.
След нанасянето на данните в протокола всички членове на СИК го преглеждат и се подписват. Никой не забелязва пропуска. „Много е страшно в такава многолюдна секция да не бъдат отразени резултатите, но при нас не е имало опит за деформация“, казва Узунова. „Колегите просто са решили, че след като работим само с хартиени бюлетини, само те трябва да се попълнят.“
В останалите шест секции в 24 МИР София, в които е прекратен вотът с машина, няма такова несъответствие. Съгласно указанията на РИК, комисиите в тях са поставили чертички в полетата за броя на машинните бюлетини, а в графите „общо“ са попълнили същите числа като тези от полетата „хартиени“.
Реагирали ли са РИК и ЦИК
Протоколите от всяка СИК минават през две нива на контрол, преди резултатите, записани в тях, да бъдат приети окончателно.
Първото такова ниво е Районната избирателна комисия, където всеки протокол се приема за проверка в края на изборния ден. Според сегашното изборно законодателство, РИК трябва да реагира, ако забележи несъответствие, като може повторно да преброи гласовете заедно с членовете на СИК.
Ако в протокола има очевидна грешка, тя също трябва да се отбележи от РИК. Това, изглежда, не е направено в протокола от секция 244606040.
Ирина Узунова е присъствала на предаването на протокола в РИК и на въвеждането на данните от него в електронен вариант. По думите ѝ РИК не е обърнала внимание на несъответствието и е приела празните полета от протокола за нулев резултат.
„Едно е да не напишеш нищо, друго е да напишеш нула като общ сбор“, казва Узунова и добавя, че според нея проблемът е в РИК, която е била уведомена, че секцията работи само с хартиени бюлетини.
Свободна Европа изпрати въпроси до РИК на 24 МИР по казуса, но до редакционното приключване на работата по текста не беше получен отговор.
Второто ниво на контрол е Централната избирателна комисия (ЦИК), където трябва да се извърши повторно въвеждане на данните от протоколите на всяка СИК в компютърна база данни. Ако се забележат разлики или очевидни грешки, ЦИК взима решение за окончателните данни спрямо конкретния случай.
Преди да обяви крайните резултати от изборите, на 6 април комисията публикува анализ на несъответствията, които е намерила в протоколите от СИК и РИК и които е приела. В анализа са отразени големите отклонения в секция 244606040, но грешките не са поправени.
Свободна Европа се обърна към ЦИК с въпроса, направен ли е опит да се поправят несъответствията. От комисията отказаха да коментират случая.
Трябва ли да се оспорва резултатът
На 2 април в България се проведоха петите поред парламентарни избори от 2021 г. насам. Съгласно окончателните резултати от вота, в 49-ото Народно събрание влязоха шест политически сили – ГЕРБ-СДС с 69 депутати, „Продължаваме промяната – Демократична България“ с 64 народни представители, „Възраждане“ – с 37, ДПС – с 36, БСП – с 23 и „Има такъв народ“ – с 11.
Неотчитането на цяла изборна секция в 24 МИР в София не е основание тези резултати да се оспорват, подчертава Никола Тулечки от ОЧИ. 483-те гласа от тази секция така или иначе не биха повлияли значително на подредбата на партиите и кандидатите за народни представители.
Въпреки това близо 500-те избиратели от секцията в „Хаджи Димитър“ остават непредставени в новото Народно събрание. Според Тулечки причина за това е хаосът в изборния закон и натоварването на секционните комисии с тежки правила и сложни протоколи.
„Естествено е хората да се объркват, особено след 13-часов изборен ден“, казва той. „Почти 500 гласа не са малко, но не са повод за касиране на изборите.“
Как могат да се избегнат такива грешки
Несъответствията в протокола на „изгубената“ секция са част от общо 14 714 грешки в 2757 протокола от изборите на 2 април. При над 12 хил. секции в страната и чужбина, това означава, че около 22% от секционните комисии са допуснали определени грешки в протоколите си.
„Това, което се е случило с протокола от тази секция, е чисто административен проблем“, казва за Свободна Европа Лилиан Никифорова от Института за развитие на публичната среда (ИРПС). Според нея протоколът е объркал членовете на СИК, които не са разбрали защо трябва да пишат едни и същи числа през един ред разстояние и не са допуснали, че това може да е проблем.
РИК и ЦИК също не са обърнали внимание на несъответствието, откъдето се получава „поредица от пропуски“, добавя Никифорова. В случая тя намира паралел с „изгубените“ преференции от машинното гласуване на изборите за Европейски парламент през 2019 г.
Тогава след нанасянето на окончателните поправки в протоколите от страна на ЦИК също имаше грешки – този път в отчитането на преференциалния вот. И през 2019 г. проблемът отново е дизайнът на самия протокол.
За да не се допускат подобни грешки, трябва да се опростят изборните книжа, казва Никифорова. Тя припомня предложение на Обществения съвет към ЦИК за протокол, в който хартиените, машинните и общите гласове за всяка листа се нанасят в три отделни колони, а не по редове.
„Така по партия гласовете се сумират хоризонтално, а след това хартиени, машинни и общи се сумират по колони. Много по-лесно е да не допуснеш грешка, ако имаш такъв тип подредба“, казва експертът от ИРПС.
Промени са нужни и в обученията на членовете на СИК, които трябва да са по-дълги и обстойни, както и да не бъдат в последния момент преди изборите, смята Никифорова. За подготовката на изборната администрация би трябвало да носят отговорност и самите партии, които посочват членовете на СИК.
Според Владимир Колев основният проблем за допуснатите в секция 244606040 грешки е в хартиените бюлетини. „Докато се гласува с хартия, така ще бъде“, казва той и добавя, че машинното гласуване предполага прозрачност и лесно отчитане на гласовете, затова трябва да се въведе изцяло. На същото мнение е Ирина Узунова.
Лилиан Никифорова не е непременно против употребата и на хартиени бюлетини, но подчертава предимствата на машинното гласуване – при него няма недействителни бюлетини и се допускат по-малко грешки, когато са налице автоматично преброяване на гласовете и окончателен протокол, разпечатван от машинните устройства.
„Връщането на протокола от машините е начинът в много голяма степен да бъдат намалени грешките“, смята Никифорова. Тя добавя, че административните грешки и несъответствия не трябва да костват доверието на гражданите в изборния процес.
„Този път наистина имаше значителен брой административни грешки, причинени от проблеми в управлението на процеса. Не трябва да забравяме обаче, че изборният ден протече спокойно и нито една партия не оспори окончателните резултати“, казва още Никифорова. „Няма да поправим тези административни проблеми, ако отказваме хората да гласуват.“
След като гласът му не е отчетен във вота на 2 април, Владимир Колев все пак има основание да загуби доверието си в изборния процес. Това обаче не се случва.
„И на следващи избори ще гласувам пак“, казва той. „Със сигурност няма да се откажа.“
Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още новини от деня – четете тук
