Бойко Борисов, Румен Радев и Кирил Петков
Бойко Борисов, Румен Радев и Кирил Петков

Политическата криза няма разрешаване без някаква форма на сътрудничество между двете най-големи парламентарни сили – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ – както на законодателно ниво, така и на нивото на изпълнителната власт.

Това говорим и пишем от два парламента назад във времето, но едва днес има някакви плахи шансове подобна формула да бъде осъществена на практика. Противниците на подобно решение и от двете страни винаги са били много гласовити и безкомпромисни в своя обструкционизъм. Защо – въпреки, че очевидно друго решение няма? Просто защото и

от двете страни има дълбоко вкопани интереси,

изискващи продължаване на задънената улица на мафиотското олигархично управление на България от последните десетилетия. Разумното политическо сътрудничество за преодоляване на дълбоката криза ще остави тези кръгове без значими политически и обществени ресурси да поддържат своя паразитизъм върху увяхващия ствол на българската държавност.

От едната страна са кръговете на сарайско-библиотекарската олигархична пирамида, контролирала България в продължение на десетилетия, укрепвайки задушаващия си контрол върху държавата през поредица от правителствени формати – царски, тройна коалиция, ГЕРБ + (ДПС), „орешарски“ и т.н. Тази олигархична мрежа завладя правосъдие, изпълнителна власт, финансов сектор, еврофондове и достигна своя зенит с подгонването на други олигархични кръгове – с благородната идея да им вземе парите… Днес и едните, и другите са се скупчили около човека на Решетников – оцеляват и не дават да се излиза от кризата. В краен случай – ако ще решаваме политическата криза, трябва да е с „президентска република“.

Чувам вече гласове от „другата страна“ –

а Бойко, къде забрави ГЕРБ,

нали те бяха ключовата политическа инфраструктура на този олигархичен модел. Да, бяха – носят и ще носят своята отговорност за това. Днес обаче са „отбити от вимето“ – в полза на новия силен човек на Дондуков. Под силен натиск са и нямат друг шанс освен да подкрепят политическа промяна за еманципиране на завладяната държава. Доколко и как ще го направят – остава да видим. По-важно е друго – без техния принос усилието за преодоляване на политическата криза е осъдено на неуспех. В политическата история има много „разкаяли се грешници“ – някои искрено, други – не. Но без тяхната помощ повечето съществени усилия за промяна биха останали безплодни…

От другата страна са радикалите на „промяната“ и на „градската десница“. Те имат силна културна и политическа непоносимост не просто към Бойко Борисов и ГЕРБ. Те са категрично несъвместими с всякакви възгледи и аргументи, които са различни от собствените им. Този психологически троцкизъм трови българския демократичен процес от самото му начало в 1990 г. Тогава той бе смятан за „детска болест“ на демокрацията. Оказа се, че тази „детска болест“ върлува вече трето поколение. Тръгна от 39-те и днес бушува в непримиримия инат на мнозина сред „промяната“ – по-добре е да рухне държавата, отколкото да си сътрудничим с ГЕРБ. Помните ли как ни изпързаля ГЕРБ през 2015-та – 2016-та…? Друг е въпросът, че с подобен неразумен радикализъм всеки, който ги хване може да ги „изпързаля“… Този радикализъм успешно се употребява от политически лидери, които искат цялата власт – въпреки непрекъснато намаляващите шансове да я получат.

Политическото сътрудничество на двата политически екипа „на върха“ няма алтернатива – алтернативата е доразрушаване на държавата и марионетен кремълски режим, оглавен от „копринката“ и пилота… Но зилотите от двете страни едва ли ще се примирят с разкриването и оползотворяването на просттата истина – 2+2=4.

Съвместното управление на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е единственият смислен формат

за преодоляване – донякъде – на политическата, обществената и институционалната криза на държавата. Друг е въпросът, че за това управление ще бъде платена висока политическа цена. Няма управление, за което да не се плаща цена. Управлявайки държава – всеки лидер губи рейтинг, популярност, подкрепа. Договорено управление между двата върха на политическия спектър не може да прави изключение. Още повече в условия на криза цената за управлението винаги е по-висока. Но да не бързаме с оценките – все още сме в предверието на възможността за подобно управление…

Коментарът е публикуван във фейсбук профила на политолога. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.

Още актуални коментари – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук