Емил Георгиев е адвокат и университетски преподавател. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури, а след това юридическия факултет на Виенския университет. Специализирал е право на интелектуалната собственост в Queen Marry College, University of London. Живее 18 години в Австрия. От 2011 г. има собствена кантора. Преподава интелектуална собственост и нелоялна конкуренция в УНСС. Защитава правото на свободно изразяване в информационното общество. Активист за гражданска, обществена и политическа промяна чрез истинска, дълбочинна и обхватна реформа в правосъдието. Член на Инициатива „Правосъдие за всеки“ , на „Обединението на свободните адвокати“ , и на сдружение „Либерални идеи за България и Европа“.
Направи ли се още една крачка към правосъдната реформа с въвеждането на механизма за разследване на главния прокурор ? Съществува ли оптимизъм, че ще имаме по-добра и по-смислена правосъдна система?
Направи се такава крачка. Тя можеше да бъде доста по-смела и решителна, но и в настоящия си вид е добро начало. С нея се въвеждат няколко важни нововъведения. На първо място се въвежда механизъм за разследване на главния прокурор. По време на дебатите се разбра, че в момента няма такъв механизъм, никога не е имало и не е съществувал. Противно на всякакви заклинания, че всеки редови прокурор може да разследва главния прокурор, знаем, че това нещо е невъзможно.
Стана видимо за всички участници в дебата, обстоятелството, че когато има разследване срещу главния прокурор, на практика, българското законодателство не предвижда възможност той да бъде временно отстранен от длъжност. Това е така, защото понастоящем, ако има разследване срещу всеки друг магистрат, главният прокурор е лицето, което внася предложението за временното му отстраняване от длъжност, така, че да не пречи на разследването. Но за самият главен прокурор не е предвиден такъв механизъм. Не е предвидено и сам срещу себе си да внесе искане за временно отстраняване. Не може една такава важна процесуална крачка да бъде предоставена изцяло на неговото решение. Това много добре онагледява проблемите с разследването на главния прокурор.
Друго важно нещо, за което се говори по-малко, е въвеждането на частичен съдебен контрол спрямо отказите на прокуратурата да образуват досъдебни производства. В момента имаме много голямо количество на откази на прокуратурата да образува досъдебни производства. Дали ще образува или няма да образува досъдебно производство, дали ще тръгне разследване, което да завърши с обвинителен акт и гледане на делото в съда, е нещо, което прокуратурата решава абсолютно самостоятелно. Така е по закон, така е по Конституция и няма външен фактор, който да контролира това. Единствената възможност е така нареченият вътрешнопрокурорски протокол, който е неефективен.
Не на последно място имаме изменения в прословутите мнозинства във ВСС, по отношение избора и оставането на главния прокурор. Той ще може да бъде избиран и освобождаван с по-малко гласове, отколкото в момента. Много хора виждат това като нещо ситуационно, свързано с настоящите проблеми в прокуратурата, но тези мерки се внасят в трети пореден парламент и чак сега стигнаха до гласуване. В момента има някакво съвпадение между обстоятелствата, свързани с Иван Гешев, внесените срещу него искания за предсрочно освобождаване и гласуваното по-ниско мнозинство, с което той да бъде евентуално отстранен, стига пленумът на ВСС да прецени, че има достатъчно факти и доказателства, подкрепящи това искане.
Останаха други неща извън реформата, които не бяха гласувани и не бяха приети, но по-късен етап могат отново да бъдат предложени. Истината е, че устойчива, реална и дълбочинна съдебната реформа у нас е възможна само с промени на основния закон. Това е трайна позиция на „Правосъдие за всеки“. Винаги сме казвали и продължаваме да го повтаряме – без изменения в глава „Съдебна власт“ от Конституцията нищо не можем да постигнем. Натам трябва да бъдат насочени всички усилия на политическите формации, твърдящи, че подкрепят такава реформа.
Реформата в съдебната власт започва отгоре надолу – от върха на пирамидата надолу към нейните основи. Само с промени по върха, може да променим управлението на съдебната власт в лицето на ВСС, така че да създадем предпоставки не за отрицателна, а за положителна селекция в съда и прокуратурата, така че напред да вървят онези магистрати, които притежават необходимите професионални и нравствени качества. От тях ще зависим всички български граждани, които ще решаваме споровете си пред съда или ще разчитаме на органите на съдебната власт да защитят нашите основни права и интереси.
Защо този път, изненадващо, и ГЕРБ са съгласни за реформа в правосъдието?
Тепърва ще има тест колко и в каква степен са съгласни, защото миналата седмица се видя, че когато се гласуваха актуалните изменения в правна комисия на второ четене бяха на път да торпелират измененията. Но при гласуването в зала на второ четене все пак надделя здравия разум и подкрепиха по-голямата част от смислените изменения. От тук насетне поведението им ще бъде знаково.
ГЕРБ бяха много дълго време партията на прокуратурата в България или една от нейните партии. Много дълго време, както участниците в изпълнителната власт от страна на ГЕРБ, визирам тогавашния премиер Борисов, неговите министри на правосъдието, и народните представители от ГЕРБ, образуваха жив щит пред прокуратурата и се противопоставяха на всякакви идеи за реформиране на съдебната власт, и в частност прокуратурата.
Но както се вижда, в един момент всеки може да стане клиент на прокуратурата. Тъкмо тогава трябва да могат да разчитат на безпристрастно разследване в лицето на прокуратурата и на независим и безпристрастен съд. Може би винаги са го знаели, просто да са вярвали, че няма да се стигне до там. Сега мисля, че обстоятелствата просто го рисуват пред очите им и показват, че когато си назначаваш удобни и податливи прокурори, в някакъв момент някой друг може да го огъне срещу теб. Същото се отнася и за съда. А може някакви чувства на съхранение да са проговорили в тях и сега да са прозрели, че най-добре е наистина да имаме независима съдебна власт без политическо влияние, така че в момент когато ни потрябва и на нас да знаем че може да разчитаме на независимост и безпристрастност.
Като гражданин и общественик подкрепяте ли създаването на правителство между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в предложения вариант и защо?
Аз се запознах със състава на правителството. Струва ми се че има няколко много добри имена. Мога да спомена Тодор Тагрев, посочен за министър на отбраната. Това е правилен човек на правилното място.
Изключително деликатен е въпросът с постигнатата политическа сглобка. Вярно е, че след повече от две години България трябва да получи своето редовно правителство. Според Конституцията страната се управлява от редовни правителства, които са функция на избраните в парламента народни представители. Не е предвидено да се управлява трайно от експертни служебни правителства, които да бъдат назначавани самоволно и еднолично от българския президент. Те са изключение от правилото, което не е добре.
В този смисъл аз подкрепям настоящата политическа конфигурация. Считам, че е разумна и е единствената възможна с оглед на нейните алтернативи – хартиена коалиция или поредно подкопаване на парламентаризма с ново служебно правителство и нови избори, проведени в късното лято, на които избирателната активност ще е още по-ниска. През това време ще продължават да текат всякакви хибридни атаки срещу демократичните устои на страната и срещу парламентарната форма на управление.
Това, което се предлага като алтернатива вярвам, че на никой няма да му хареса. Ние вече имаме немалко политическо представителство в лицето на партия „Възраждане“, която открито призовава за пращане в трудови и превъзпитателни лагери на хора, които не споделят вижданията им. Всички които не са съгласни с тях са родоотстъпници, национални предатели, джендъри, чужди агенти и каквото още се сетите. Аз си спомням, преди 1989г. когато хората нямаха право да изразяват свободно мнение, и ако това е една от алтернативите, които ни се предлагат то аз съм категорично против. Това ме мотивира да кажа да, тази конфигурация не е най-красивата, не е най-добрата, но българските избиратели така подредиха разпределението на силите. Когато искаме да се постигне управление трябва да се правят взаимни отстъпки и компромиси.
В тази връзка важно ще е за мен многократно даваното изявление на акад. Денков и други политически фактори на ПП-ДБ, че много стриктно ще се отстоява програмата в споразумението. И ако има саботажи и отклонения от програмата ще бъде хвърлена оставката и няма да се правят компромиси в движение. На това разчитам. А ако тези обещание бъдат нарушени или неизпълнени, аз ще бъда един от онези, които ще излезем на улицата, ще призовем за оставка, ще изтеглим доверие и ще критикуваме с всички средства, които ни предоставя едно демократично общество.
Какви бяха основните искания на шествието, организирано от ИПВ за парламентарна република в ЕС и НАТО, което се проведе вчера? Защо сега?
Основният повод бе поведението на президента на републиката при връчването на втория мандат, когато той, в рамките на конституционно предвидена процедура, словесно застраши съставянето на правителство с втория мандат. Той отправи „препоръка“ да не бъде реализиран мандата, защото бил дискредитиран. Вярно е, че президентът може да прави политически изявления, има решение на конституционния съд в тази насока, но е вярно и че президентът се е клел да спазва конституцията и едно от неговите задължения по конституция е способства съставянето на изпълнителна власт. Той има водеща роля в това – връчва мандата, издава указа, с който министър-председателят и правителството се гласуват в НС. Считам, че президентът, ако не я прекрачи, то настъпи с обувката си червената конституционна линия, което не бива да прави.
Това ни даде основание да припомним на обществото, че страната ни е парламентарна република, а не президентска, че изпълнителната власт в България е функция на парламентарното управление и на онези, които сме избрали в хода на парламентарни избори. Може на президентът много да му се иска от парламентарна да се премине към президентска република, но за това си има определен ред – конституционно изменение, чрез Велико народно събрание. Нека да излезе и ясно да го каже, а не да се крие зад някакви недодъвкани фрази в рамките на конституционна процедура. Това издава нещо наистина много лошо за него.
Другият повод бе т.нар. шествие за мир, последното от които произведе изключително грозния вандалски акт срещу сградата на представителството на ЕС в България. Ние смятаме, че страната ни има своето достойно място в ЕС, а заради политически недъзи стоим по-скоро в периферията му. Това може да се промени. Смятаме, че страната ни има своето място и в НАТО, с оглед на изключително сложната геополитическа обстановка, в която се намираме. Смятаме, че в страната ни има едно достатъчно мнозинство, което споделя тези наши виждания. С времето, чрез гласуването си в различни избори то доказа че трайно е на страната на ЕС и НАТО.
Още актуални интервюта – четете тук
