Форумът “бъка” от перални и перилни препарати за ДП, след като явно вече ББ е “изпран”. Така е, у нас всичко е лично и политическият процес се измерва с кой с кого хортува, прегръща, пере и прави други работи.
Ние някак си винаги имаме готови отговори преди да зададем въпроса на съответните политици: “защо така”. Не че те са придобили полезния навик да ни информират за своите действия и намерения под форма, различна от кризисен PR.
Тази сугестия за “изпиране”, сапунисване” и пр. оставят настрана простия факт, че в парламентарната демокрация всички решения се вземат с математическо мнозинство. Което след пет избора е очеизвадно, че няма как по друг начин да бъде получено, така че нещо да помръдне напред в държавата. Или по-точно да спре нейния разпад към автаркия от беларуски тип. Иначе трябва като комунисти и фашисти да грабваме сопите и да крещим “смърт на олигарсите, свобода на народа!”.
Просто е – преди войната Гранд темата беше корупция и се търсеше антикорупционно мнозинство, което без БСП нямаше как да стане. Сега Гранд темата е войната – и се търси мнозинство срещу путинизацията на страната – предпоставка за борба и срещу корупцията. Което без ББ няма как да стане, уви. Защото истинската загуба на суверинитет ще е не когато сме във, а когато бъдем извън ЕС и НАТО. Или напълно изолирани от тях.
Да, Преходът – при това начално ускорение (Vo) на стария червен елит и неговите служби – явно само така може да придвижи някак си България.
С преговори и компромиси.
Кръглата маса беше първия компромис и с него започна Политическият преход. Но тя беше предшествана от революционния 14.12.1989 г, който я породи.
Папката с върнатия мандат на 4.2.1997 г беше вторият компромис, който отпуши Икономическия преход. Той бе предшестван обаче от революционния 10.1.1997 г, който го породи.
Войната в Украйна отпуши най-накрая незавършената част от Прехода – Съдебния преход. Сега, защото съотношението на силите в началото на Прехода роди такава Конституция – позволяваща задкулисно управление на съдебната, а така и на политическата система. Този съдебен преход също бе предшестван от 400 дни протести с последвали “народни въстания” срещу Корупцията, които разбутаха блатото. Но войната стана game changer.
Та за политическия процес и прането.
На първо място, нашите политици трябва да знаят, че никаква реформа няма да свърши работа, ако не позволява топ позициите в държавата да бъдат заемани от професионалисти с висок интегритет. Мафията няма проблем с реформите, докато се оглавяват от нейни хора.
И второ, че съдебният преход няма да свърши, докато има части от веригата на наказателния процес, които да са без институционален контрол, както бе прокуратурата – и както сега се прави опит със следствието, след като опитът със съда не успя, защото още нямаше правителство.
Това са реперите, по които да оценяваме нашите политици за съдебната реформа. Без ефективна съдебна реформа може да се добутаме до Шенген и Еврозона, но Преходът към правова държава по Конституция (чл 4.1) ще продължи с още напрежение в обществото – защото няма справедливост.
Но трябва да осъзнаем, че е комично очакването един политик да не “изпира” или да вкара в затвора друг политик, защото това е работа на съда. Реформата има за цел да бъдат създадени такива институции, които да повдигат обвинения на политици без политическа намеса и независимо от изборния им резултат. Следите остават…
Да дадем малко време и чак когато няма резултат – тогава да почнем с констатациите за “изпирането”. И търсенето на отговорност.
Иначе няма нищо по-лесно “нашите” депутати да стоят “девствени” в парламента, докато РР, Гешев и ДП продължават да “оправят” нас – техните избиратели. С извинение.
*Текстът е публикуван във фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
Още новини от деня – четете тук
