Милиардерът Берлускони внесе бурлеска в италианската политика

Нахакан и буен милиардер, постигнал сам успехите си, четирикратният премиер Силвио Берлускони беше медиен магнат и политически шоумен, чиито финансови и сексуални скандали го превърнаха в най-поляризиращата фигура в съвременна Италия.

Вчера той почина на 86-годишна възраст.

С непоклатима самоувереност и остър предприемачески дух, Берлускони създаде бизнес империя, която в своя разцвет обхващаше сектори от строителството до телевизията, издателската дейност, търговията на дребно и футбола.

Той използва богатството си и медийните си умения, за да се впусне в политиката през 1994 г., като се противопостави на традиционните партии по начина, по който по-късно го направи друг магнат в сферата на недвижимите имоти – Доналд Тръмп, когато беше избран за президент на САЩ през 2016 г.

Многобройните критици на Берлускони твърдят,

че той е използвал властта си предимно за защита на собствените си бизнес интереси, като посочват слабите икономически резултати на Италия, закостенялата бюрокрация и неконтролираната корупция по време на дългия му престой в правителството.

Самият той казва, че е влязъл в политиката само за да спре левицата.

„Политиката никога не е била моя страст. Тя ме накара да загубя много време и енергия. Ако излязох на ринга, то беше само за да попреча на комунистите да вземат властта“, казва той пред списание „Ки“ в интервю по случай 80-годишнината си през 2016 г.

Избирателите неведнъж повярваха на неговата буйна енергия и Берлускони оцеля след поредица от дипломатически гафове и скандали, включително твърдения, че е правил секс с непълнолетно момиче и е организирал разюздени оргии.

Но през 2011 г. той бе поразен от мащабите на финансовата криза в Европа и се наложи да подаде оставка като министър-председател.

Последва ново унижение – през 2013 г. беше осъден за данъчни измами, което означаваше временно отстраняване от парламента и загуба на свидната му титла кавалер на Ордена на труда.

Под финансов натиск той продаде любимия си футболен отбор „Милан“, чиито успехи на терена някога отразяваха политическите му триумфи, а

усилията му да превърне медийната си група в гигант

от европейски мащаб в областта на радиоразпръскването така и не се увенчаха с успех.

Въпреки напредналата си възраст Берлускони проведе кампания преди националните избори през 2022 г., но прочутият му блясък бе избледнял, а някогашната му доминираща партия „Форца Италия“ (Напред, Италия!), раздирана от противоречия, получи едва 8% от гласовете – най-ниския резултат в историята ѝ.

Това обаче беше достатъчно, за да се върне в правителството като младши партньор в дясна коалиция, а самият Берлускони спечели място в Сената, с което сложи край на парламентарното си изгнание.

Както в политическата си партия, така и в бизнес империята си Берлускони не оставя нито един наследник. Според италианското законодателство всичките му пет деца ще получат дял от активите му, докато „Форца Италия“ може да се бори да оцелее без него начело.

Срещу държавния монопол с топлес шоу

Берлускони е роден през 1936 г. в скромно семейство в Северна Италия. След като се изявява като певец на круизни кораби, той започва да трупа богатство от сделки с недвижими имоти в Милано през 60-те и 70-те години на миналия век.

Берлускони постоянно отрича

многократните обвинения, че е получил пари от мафията, за да подкрепи тези първоначални инвестиции.

След като построява жилищни сгради, Берлускони осигурява на наемателите им собствен телевизионен канал. Това предприятие бързо се разраства в национална мрежа, която в крайна сметка разбива държавния монопол, запознавайки римокатолическа Италия с удоволствията от топлес шоута и американски сапунени опери.

Поради бюрокрацията в Италия е било почти невъзможно да се постигне напредък без политическо покровителство и когато главният защитник на Берлускони, лидерът на Италианската социалистическа партия Бетино Кракси, избяга в чужбина, за да избегне обвинения в корупция, магнатът реши сам да се включи в политиката, като нарече партията си на скандиран по стадионите възглас.

След като старата политическа класа беше

пометена от обвиненията в подкуп,

италианците приеха с усмивка уверенията на Берлускони, че знае как да оправи страната, и броени месеци по-късно го избраха за министър-председател.

Правителството му просъществува едва половин година, като коалицията се разпадна след новината, че срещу него е започнало разследване за корупция, свързана с бизнес интересите му.

Правните проблеми съпътстват Берлускони през цялата му политическа кариера и той е осъден по поне седем дела по сериозни обвинения, включително за подкупване на сенатор и подкупване на съдии.

Тези присъди в крайна сметка бяха отменени при обжалване или отменени от съдилищата поради давностния срок, който

дава на магистратите определен период

от време, за да приключат наказателното преследване – време, което при едно от управленията на Берлускони беше рязко съкратено.

Берлускони заяви, че е бил жертва на съдебно преследване, ръководено от левицата, а избирателите го подкрепиха и го върнаха на власт на изборите през 2001 г. Избран за депутат през 2006 г., той се завърна през 2008 г., като използва чара и уменията си за водене на преговори, за да сплита често спорещи дясноцентристки коалиции.

На международната сцена той поддържа особено близки отношения с руския президент Владимир Путин. Приятелство, което той защитаваше дори след руската инвазия в Украйна през 2022 г., предизвиквайки порицание от целия политически спектър на Запад.

Отношенията на Берлускони с европейските партньори

често бяха остри, най-вече по време на кризата с държавния дълг през 2011 г., отговорност за което беше виждана в неговата роля. В биографичната книга „Моят път“, написана от Алън Фридман, се казва, че отношенията са се влошили дотолкова, че тогавашният френски президент Никола Саркози отказва да му подаде ръка.

Бунга бунга

В същото време сексуалният живот на Берлускони пълнеше световната преса, включително и с любопитни подробности за прословутите му партита „бунга бунга“.

Магистратите твърдят, че той е платил хиляди евро за секс с родената в Мароко танцьорка в нощен клуб Карима Ел Махруг, известна като „Руби, крадлата на сърца“, когато тя е била непълнолетна.

Той отрича това, но признава, че я е измъкнал от полицейски участък, като е казал, че е племенница на тогавашния египетски президент Хосни Мубарак.

В крайна сметка съдът го оправдава

по обвинението за секс с непълнолетна, като заявява, че той не е трябвало да знае, че тя е под 18 години.

Въпреки че Берлускони се отнасяше с лекота към репутацията си на женкар, втората му съпруга Вероника Ларио не я приемаше и поиска развод, като заяви, че не може да живее с мъж, който „посещава непълнолетни“.

Първоначално ѝ е присъдена една от най-големите суми за развод в италианската история – 1,4 млн. евро месечна издръжка. Но подобно на много съдебни решения, които са в негов ущърб, Берлускони обжалва и по-късно сумата е намалена до нула.

Множеството скандали се отразиха на живота му и през 2011 г. той се оттегли от поста министър-председател, когато Италия се приближи до

дългова криза от гръцки тип.

Тълпа от присмехулници изкрещя възторжено, когато кортежът му се отправи към кабинета на президента, за да връчи оставката му.

С течение на годините обаче накърненият му имидж възвърна част от стария си блясък и той все повече се възприемаше като държавник старейшина, който оказва умерено влияние върху по-екстремистките сили в консервативния лагер.

Когато през септември 2020 г. беше хоспитализиран с тежка форма на коронавирус, той беше залят с пожелания за бързо оздравяване от всички страни, което отбеляза реабилитацията му в италианското общество.

Той никога не се ожени повторно, но през 2022 г. сключи „символичен“ брак с партньорката си Марта Фасина, 53 години по-млада от него, която носеше бяла булчинска рокля на неофициалната церемония.

Нестандартни шеги

Берлускони беше един от най-необикновените персонажи, излизали от често странния политически пейзаж на Италия, пламенна фигура, чиито нестандартни шеги сами по себе си биха убили политическата кариера в повечето страни от Европейския съюз.

След като Барак Обама беше избран за първия афроамерикански президент на САЩ, Берлускони го поздрави за това, че е „висок, красив и загорял на слънцето“.

Но неговия често клоунски характер и многократните пластични операции криеха

остър политически ум и почти невероятен талант

да се вживява в страховете и тревогите на обикновените италианци.

Самият Берлускони не съжалява за политическата си кариера, въпреки че явно чувства, че често е бил предаван.

„Всичко, което знам, е, че както във външната, така и във вътрешната политика не съм направил нито една грешка“, каза той пред списание „Ки“ през 2016 г. „Но когато се замисля, не мога да си спомня името на нито един приятел в политиката.“

Още актуални анализи – четете тук