Мартин Котее е регионален директор за Югоизточна Европа в германската либерална фондация „Фридрих Науман“. От 2004 до 2010 година Котее беше говорител на германския президент Хорст Кьолер.
ДВ: Г-н Котее, как в Германия посрещнаха встъпването в длъжност на новото българско правителство? Какви са коментарите?
Мартин Котее: Бих казал: със смесица от облекчение, че са успели да направят правителство, от надежда, че то ще осигури стабилност и ще действа решително, но и от тревога дали всичко ще върви гладко. В тази връзка аз стигам до логичния извод, че такива смесени чувства се появяват главно тогава, когато положението не е изцяло под контрол. И то си е така: навлизаме в непознати води и имаме усещането за несигурност. Такъв е животът, всички сме в божите ръце, а има моменти, в които го усещаме особено отчетливо. В такива моменти трябва здраво да се напънем, за да спестим на Бога колкото е възможно повече труд.
ДВ: В България има доста хора, които се възмущават, че ПП-ДБ в крайна сметка все пак ще управляват заедно с ГЕРБ и Борисов, след като дълго време остро атакуваха бившия премиер и неговата партия на тема корупция. Има ли основание за такова възмущение?
Котее: Лично аз разбирам това възмущение. Но то не ни придвижва напред. Нима още едни предсрочни избори щяха да бъдат истинска алтернатива? Всички предсрочни избори през последните две години доведоха до един-единствен резултат: те измориха българската демокрация. Служебните правителства също не придвижиха страната напред – те просто не могат да постигнат такова нещо. Това безплодно напред-назад беше изгодно единствено за враговете на демокрацията. Затова смятам, че правилната крачка сега ще бъде наистина да се потърси ново начало, отвъд партийните окопи. Да, това си е експеримент. Но политиците и от двете страни, които поемат отговорност, вече показаха, че намеренията им са сериозни, че не гледат на случващото се като някаква игричка. За нашите партньорски партии „Да, България“ и „Продължаваме промяната“ аз си слагам ръката в огъня: те отлично знаят, че с този експеримент поемат екзистенциален риск. Правят го обаче в името на България.
ДВ: С какво трябва веднага да се заеме това правителство – в името на България?
Котее: То вече си е поставило определени приоритети: Шенген, укрепване на икономиката и конституционна реформа, за да може България да се измъкне от мъртвата хватка на олигархичните структури и на руското влияние. Ако тези цели бъдат постигнати, България ще даде огромен принос за бъдещето на цяла Европа. Мисля, че тази цел си струва.
ДВ: Казахте руско влияние: сред държавите от ЕС България сякаш е най-дружелюбно настроена към Русия и дори към Путин. Войната обаче бушува само на няколкостотин километра, а България непрекъснато се тресе от политически и институционални кризи. Дали германското правителство в Берлин разбира всичко това?
Котее: Според мен не в необходимата степен. Току-що се връщам от едно служебно пътуване до Грузия и Армения, където установих същото, което виждам в България и другаде в региона: именно там, където европейските ценности все още не са укрепнали, хората ги взимат много присърце, а тези ценности са двигателят на демократичните реформи. Защото на Запад тези ценности отдавна се възприемат като нещо най-естествено, което дава право на хората да изискват разни неща от държавата. С други думи, ценностите излиняват и се превръщат в лични претенции. Те вече не са тъй живи и активни в сърцата на хората, както в Източна Европа. И още нещо за онези политици в България и в региона, които са се врекли в демократичните реформи: те са движени от един дълбок и впечатляващ патриотизъм, който им е по-важен от техните собствени политически кариери. Според мен в Източна Европа възниква нещо ново, нещо специфично: едно съединение между демократични ценности и витален патриотизъм, който е оригинален, местен, не е прекопиран от другаде. Това може да се окаже извор на сили за цялата ни стара Европа, от който да почерпим много енергия и желание за промени. Според мен това си е сериозен повод за гордост.
ДВ: Какви опасности тогава виждате за демокрацията в България?
Котее: Виждаме как Кремъл непрекъснато дебне да подкопае българската демокрация и да я разруши, да предизвика присмех към демократичните институции в страната и да се възползва от накърнената гордост на хората, за да подсили екстремизма и популизма. Но нападението на Русия срещу Украйна е повратен момент в сблъсъка между автокрацията и демокрацията, който доминираше в политическия живот през последните 10-15 години. Автокрацията се саморазобличи и показа истинския си грозен лик: на нея изобщо не ѝ пука за хората и тяхното достойнство, тя знае само едно – да упражнява брутално насилие и да потиска населението. Днес вече всеки може да го види и осъзнае.
ДВ: А как Вие тълкувате сътресенията в българските институции и сблъсъка между Борисов и Гешев в момента?
Котее: Битката между тези две личности е като битка между динозаври преди да измрат. Далеч по-важна е борбата за институциите. Ако Бойко Борисов действително е убеден, че трябват силни институции и води последователно тази битка, оставяйки на заден план личните си интереси, той ще има заслуга за България.
ДВ: ДПС отново излезе на политическата авансцена и дори прокара кандидатурата на г-н Пеевски за член на Конституционната комисия. Как си го обяснявате? Та нали г-н Пеевски е санкциониран по „Магнитски“? А ДПС членува в АЛДЕ.
Котее: Няма какво да го усукваме: в момента ДПС играе ключова роля, ако става въпрос за конституционната реформа. Вероятно думата на ДПС ще се чува и относно оцеляването на самото правителство. Сигурен съм, че в момента в ДПС направо са се възгордели. В действителност обаче това е без значение: една партия може да се окаже в ключова роля, просто защото на терена вече няма други – ключова роля от немай къде. Нека не забравяме, че и в ДПС в момента са се надигнали екзистенциални въпроси, на които трябва да се даде отговор. Тази партия трябва да реши дали иска да даде принос за бъдещето на България или пък по-скоро ще поведе страната назад, към миналото. Ако ДПС избере второто, от това ще има последствия за реномето на партията на международно равнище – и то далеч отвъд границите на АЛДЕ. На Кисинджър приписват саркастичната реплика „Кой е телефонният номер на Европа?“. Е, днес Европа има вече доста телефонни номера и аз мога да си представя, че в момента и през идните седмици от тези телефонни номера често звънят и ще звънят в София, а в разговорите се споменават две имена: Пеевски и Магнитски. И е особено важно какви точно отговори ще дойдат от другия край на линията.
ДВ: Най-оптимистичната и най-песимистичната прогноза за България в момента?
Котее: Със сформирането на правителството България се оказа на важен, ако не и на решителен за демократичното ѝ бъдеще кръстопът. Лично аз апелирам да се даде доверие на онези, които сериозно и с чувство за отговорност са се захванали с големите промени. Това е доверие в аванс, да. Но мисля, че тези политици са го заслужили със своя ангажимент за страната си в едни критични времена, пък и с непоколебимите си лични позиции. Ако не ги подкрепим, ние само ще подсилим онези, за които парламентаризмът е просто някаква фасада, зад която могат да крият своите собствени икономически и политически интереси. Това не бива да се случва.
Текстът е препубликуван от „Дойче веле“, негов автор е Александър Андреев. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални интервюта – четете тук
