Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че се появяват признаци за промяна в позицията на Москва относно участието на европейските държави в преговорите за прекратяване на войната в Украйна. Според него Русия постепенно започва да приема, че постигането на трайно мирно споразумение е невъзможно без прякото участие на Европа. В същото време френският президент Еманюел Макрон призова Европейския съюз първо да изработи единна стратегия за отношенията си с Русия, преди да реши кой да го представлява в евентуалните преговори.
Съществуват признаци за нарастваща готовност на Русия да признае, че преговори за бъдещето на Украйна не могат да се водят без участието на европейските държави. Това заяви германският канцлер Фридрих Мерц в кулоарите на срещата на Европейската политическа общност в Дъблин, цитиран от Ройтерс.
По думите му подобно развитие би представлявало положителен сигнал за европейската дипломация, която настоява да има съществена роля при вземането на решения, засягащи сигурността на континента.
„Това, преди всичко, е добра новина. Дали това ще остане така и занапред, предстои да видим. Това ще зависи в много голяма степен от преговорите в идните няколко дни“, посочи Мерц.
Германският канцлер обаче подчерта, че най-важният въпрос на този етап не е кой конкретно ще представлява европейските държави в разговорите с Москва, а дали руският президент Владимир Путин действително е готов да участва в съдържателни преговори.
„Важното е Русия да седне на масата за преговори и да е готова да участва в дискусии. После ще мислим за всичко останало“, заяви той.
Изказването му показва стремежа на Берлин да постави акцента върху реалната готовност на Москва за дипломатически диалог, вместо върху предварителните спорове за формата на бъдещите разговори. Въпросът за европейското представителство остава важен, но според германския канцлер той не бива да измества основната цел — създаването на условия за преговори, които могат да доведат до прекратяване на военните действия.
Особено значение има и обстоятелството, че евентуално мирно споразумение би засегнало не само Украйна, но и цялостната архитектура на европейската сигурност. Възможните договорености за гаранции за сигурност, контрол върху изпълнението на споразумението, санкции и бъдещи отношения с Русия биха имали непосредствени последици за държавите от Европейския съюз и НАТО.
Макрон настоява за обща европейска позиция преди назначаването на пратеник
Френският президент Еманюел Макрон също постави въпроса за необходимостта Европа да участва активно в дипломатическите усилия за прекратяване на войната. Според него обаче европейските държави трябва първо да постигнат съгласие относно целите, които преследват, и принципите, които ще защитават в бъдещите преговори.
Макрон заяви, че Европа се нуждае от „ясна и обща визия за това какво иска за Украйна и за себе си“, преди да избере потенциален представител за разговорите с Русия.
„Съдържанието ще определи формата“, подчерта френският държавен глава.
По думите му европейските страни трябва да си върнат инициативата в отношенията с Москва и едва след това да определят механизма, по който ще се водят преговорите.
На въпрос дали самият той би приел ролята на европейски пратеник, Макрон отговори, че винаги ще бъде на разположение по тези въпроси.
Позицията на френския президент отразява по-широкия дебат в Европейския съюз за необходимостта от единно дипломатическо представителство. Въпреки общата подкрепа за Украйна държавите членки продължават да имат различни виждания за начина, по който трябва да се осъществява диалогът с Русия, както и за ролята на отделните европейски лидери в този процес.
Европа търси място на масата за преговори
Дискусиите за европейското участие се засилиха след възобновяването на преките преговори между Русия и Украйна с посредничеството на Съединените щати.
На 10 и 11 ноември в Абу Даби се проведоха първите преки разговори между представители на Москва и Киев от девет месеца. Според информация на „Вашингтон пост“ преговорите са довели до договореност за мащабна размяна на военнопленници, но не и до съществен напредък по основните спорни въпроси.
Сред най-трудните теми остават териториалните претенции на Русия, бъдещият военен статут на Украйна, възможността за разполагане на чуждестранни сили и гаранциите за сигурност след евентуалното прекратяване на войната.
Москва продължава да настоява за ограничения върху украинските въоръжени сили и отношенията на Киев с НАТО. Украинската страна отхвърля исканията, които според нея биха застрашили суверенитета и способността на страната да се защитава.
В преговорния процес участват и американските представители Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, които полагат усилия за сближаване на позициите между Москва и Киев.
Европейските държави обаче изразяват опасения, че могат да останат извън решенията, които ще определят бъдещето на сигурността на континента.
По информация на полската телевизия TVP World европейски представители са поддържали контакти с американската и украинската страна по време на преговорите в Абу Даби, но Москва е отказала да проведе срещи с тях.
Това допълнително засили призивите за назначаване на общ европейски представител, който да участва в следващите етапи на дипломатическия процес.
Мелони и Калас подкрепят идеята за единен европейски представител
Сред най-активните поддръжници на идеята за специален европейски пратеник е италианският премиер Джорджа Мелони.
Още в началото на годината тя предложи Европейският съюз да назначи представител, който да участва в разговорите с Русия относно бъдещето на Украйна. Първоначално инициативата не получи широка подкрепа сред държавите членки, но развитието на дипломатическите контакти през последните седмици отново постави въпроса на дневен ред.
Ръководителят на европейската дипломация Кая Калас също подкрепи позицията на Мелони, като подчерта, че Европейският съюз трябва да демонстрира единство.
Според Калас редица от исканията на Русия засягат пряко европейската сигурност и следователно не могат да бъдат обсъждани и решавани без участието на европейските държави.
Тя посочи, че ако европейските страни говорят с един глас, позицията им ще има значително по-голяма тежест в международните преговори.
По информация на TVP World Мелони настоява европейският представител да бъде определен до декември, докато украинският президент Володимир Зеленски призовава решението да бъде взето още през ноември.
Въпреки това към момента няма постигнато съгласие нито за конкретна кандидатура, нито за правомощията, с които евентуалният пратеник ще разполага
Мерц предупреждава, че мирът не може да бъде договорен без Украйна
Настоящите изявления на германския канцлер са продължение на позиция, която той защитава последователно през последните седмици.
По време на посещение в Сингапур на 27 октомври Мерц предупреди, че опитите на САЩ и Русия да постигнат споразумение за прекратяване на войната не могат да доведат до устойчив резултат без участието на Украйна.
Тогава германският канцлер подчерта, че в преговорите трябва да участват Русия, Украйна, Съединените щати и европейските държави.
Той предупреди и за опасността бъдещето на Украйна да бъде определено чрез договорености между големите световни сили, без Киев да има реална възможност да защити интересите си.
Според Мерц подкрепата за Украйна не е единствено въпрос на солидарност с нападната държава, а е пряко свързана със защитата на политическия ред и сигурността в Европа
На 3 ноември, след среща с украинския президент Володимир Зеленски в Берлин, германският канцлер отново призова Русия да покаже реална готовност за прекратяване на огъня. Тогава той заяви, че не вижда убедителни признаци Москва да е готова за сериозни мирни преговори, въпреки предстоящото възобновяване на контактите в Абу Даби.
На този фон изказването му в Дъблин представлява по-оптимистична оценка на дипломатическата ситуация. То обаче не означава, че Русия вече е приела европейското участие или че е настъпил пробив по основните въпроси.
Финансовата помощ за Украйна остава другият голям въпрос
Паралелно с дипломатическите усилия европейските лидери обсъждат и бъдещото финансиране на Украйна. Страната е изправена пред значителен бюджетен недостиг през 2027 г., като европейските правителства трябва да намерят механизъм за продължаване на финансовата и военната подкрепа.
Според информация на „Монд“ Германия настоява държавите членки да поемат обща отговорност за финансирането на Киев. Очакваният недостиг за 2027 г. е около 70 млрд. евро, като приблизително 45 млрд. евро се очаква да бъдат осигурени от Европейския съюз.
Мерц предупреди, че може да обвърже съгласието си за следващата многогодишна финансова рамка на ЕС с постигането на договореност за помощта за Украйна.
Тази позиция предизвика критики от някои държави членки, включително Словакия, които възразяват срещу обвързването на европейския бюджет с нови финансови ангажименти към Киев.
Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви на 12 ноември, че Брюксел подготвя нов пакет от санкции срещу Русия, както и предложения за покриване на финансовите нужди на Украйна през следващата година.
Очаква се мерките да бъдат представени преди специалната среща на Европейския съвет на 26 и 27 ноември.
Предвижда се новият санкционен пакет, който ще бъде 22-рият от началото на пълномащабната руска инвазия, да засегне банковия сектор, криптовалутите и механизмите за заобикаляне на вече наложените ограничения.
Срещата в Дъблин поставя европейската сигурност в центъра на вниманието
Срещата на Европейската политическа общност в ирландската столица събира над 40 европейски лидери и представители на международни организации. Сред участниците са украинският президент Володимир Зеленски, канадският премиер Марк Карни и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.
Форумът, създаден през 2022 г. след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, обединява държави от Европейския съюз и страни извън него.
Основните теми на разговорите включват войната в Украйна, европейската сигурност, хибридните заплахи и необходимостта от по-тясно сътрудничество между европейските държави.
Ирландският премиер Михол Мартин подчерта значението на неформалните дипломатически контакти, които според него могат да допринесат за напредък дори когато не водят до непосредствени политически решения.
Ще получи ли Европа реална роля в мирния процес?
Въпреки предпазливия оптимизъм на германския канцлер остават редица въпроси относно бъдещия формат на преговорите.
На първо място е необходимо да стане ясно дали Москва действително е готова да приеме европейски представители като пълноправни участници в разговорите, или евентуалната промяна в позицията ѝ ще се ограничи до дипломатически контакти без реално влияние върху решенията.
Друг съществен въпрос е дали европейските държави ще успеят да изработят обща позиция по най-чувствителните теми — териториалната цялост на Украйна, гаранциите за сигурност, бъдещето на санкциите и отношенията между Русия и НАТО.
Не по-малко важно е как европейските инициативи ще бъдат съгласувани с усилията на Вашингтон, който продължава да играе водеща посредническа роля в разговорите между Москва и Киев.
Анализатори отбелязват, че Европа разполага със съществени инструменти за влияние, включително икономическите санкции срещу Русия, замразените руски активи и възможността да определя бъдещите отношения между Украйна и Европейския съюз.
Същевременно участието в преговорите само по себе си не гарантира успех. Решаващо значение ще има готовността на воюващите страни да постигнат договорености по въпросите, които досега възпрепятстват мирния процес.
Изявленията на Фридрих Мерц и Еманюел Макрон показват, че европейските лидери се стремят да превърнат ЕС от основен поддръжник на Украйна в активен участник при определянето на условията за бъдещия мир.
Предстоящите дипломатически контакти ще покажат дали предпазливите положителни сигнали, за които говори германският канцлер, могат да се превърнат в реална промяна на преговорния процес.
Засега остава неясно дали Москва ще приеме пряко европейско участие и дали страните ще успеят да преодолеят дълбоките различия по ключовите въпроси.
