Две седмици след началото на контранастъплението Украйна прогресира скромно, но стабилно на 3 направления по дългия над 1000 километра фронт. Кореспондентът на БиБиСи Куентин Съмървил се присъедини на първа линия към 68-а егерска блигада на ВСУ, за да разкаже от първо лице какво става там.
На предните линии украинската войска провежда разузнаване с бой – малки сили на кратки пробиви. Голямата част от ВСУ – наскоро формираните и тренирани на Запад бригади, чакат в резерв да се появи някъде в руската отбрана достатъчна пукнатина, за да започнат основната атака и да опитат да освободят окупираната Южна Украйна.
68-а егерска бригада сега се бие, за да вземе под контрол териториите на изток от наскоро освободеното село Благодатне. От нейните позиции добре се виждат руските окопи на близките хълмове.
Бойците от специализираното подразделение с дронове пакетират камери и компютри, навиват кабелите и товарят в пикапа сандъците с боеприпаси. Освен тях в Благодатне няма много признаци на живот. На улицата лежат отломките на две американски бронирани MRAP. На полето извън селото има още такива извадени от строя машини с противоминна защита – те са си свършили работата, спасили са екипажите си по време на настъплението.
„Не се приближавайте, руснаците продължават да стрелят по тях“, предупреждават украинските бойци.
ВСУ настъпват по три направления: на юг от Запорожие, в южната Данецка област и в Бахмут, където напредват северно и южно от унищожения град и се опитват да вземат руснаците в него под оперативен контрол.
Започва руска артилерийска атака и украинските момчета се скриват в мазето на разрушена къща. Проходът е осветен от маслени лампи. Каменната пещ гори, а върху нея в три големи тенджери се готви храна. На опънати въженца се сушат дрехи.
Отнякъде се появява възрастна жена – местната жителка Нина Фьодоровна. Тя живее в мазето си от година. Никога не е помисляла да напусне своето село Благодатне. Къщата й е напълно рухнала под руските снаряди и окупаторите, които допреди няколко дни бяха тук, не са я закачали.
Артилерийският обстрел свъшва и бойците излизат от мазето. В канавката, точно до оградата, лежат трима мъртви руски военни. Край тях – камион със символа Z, целият надупчен от куршуми и осколки. Из цялото село цъфтят розите, но във въздуха се носи миризмата на трупове.
Да се бавят не трябва – бойците изглеждат сериозни и целеустремени. Готвят се за нещо. Тръгват на изток, Благодатне остава зад гърба им. Двата автомобила се движат на ръзстояние един от друг, за да затруднят руснаците, ако се опитат да ги ударят с оръдия. Полетата наоколо са осеяни с мини, а колчета с червено-бели ленти показват къде е разчистената територия.
През март в този район руската артилерия стреляла много, а украинците седели в окопите, пестейки снаряди за контранастъплението. Днес е обратното – украинската артилерия не спира обстрелите с дни, а руснаците отговарят епизодично.
В горичката автомобилите спират. Посреща ги командирът на ротата – 49-годишният старши сержант Андрий Онистрат и дава на пристигналите бойци следващата задача: утре предстои атака към руските окопи, разположени на 3 километра на юг, в подножието на ниските хълмове.
Части от 68-а бригада ще настъпват на изток от Благодатне и Макаривка. Пътят им минава през минни полета и момчетата ще трябва да ги прекосят под прекия огън на руснаците.
Онистрат проверява протоколите за свръзка и задачите на подразделението с безпилотниците. Той оглежда своите бойци и дава последната си заповед: „А сега се усмихнете! Защо сте толкова сериозни, ние ще победим в тази война!“
Младият боец Юрий излиза от близкия блиндаж, за да смени батериите на дроновете и да ги прати в бой. По радиостанциите се раздават резки команди и данни за целите. Руснаците отново започват да стрелят с миномети.
Войник с позивна Жека – със слънчеви очила и без бронежилетка, води наблюдение с бинокъл. Съвсем наблизо до него и до британския репортер се взривява руски снаряд и ги изпръсква с кал. Журналистът се просва на земята и поглежда към Жека. Той дори не се е навел. Вдига двата си средни пръста в посока към руските позиции и обсипва невидимия враг с тежки псувни на украински. После ги превежда на английски – за да разбере британецът какво е казал, все пак.
Контранастъплението се усложнява заради липсата на авиация, признават украинците. Руските самолети и вертолети всеки ден обстрелват всичко наоколо. Западът обещава да даде на Киев изтребители F-16, но те ще дойдат след месеци. А време няма.
Когато на 3 юни президентът Володимир Зеленски обяви, че Украйна е готова за контраофанзивата, той спомена за превъзходството на Русия във въздуха и честно предупреди, че в боевете ще загинат много украинци. Това се случва днес и в 68-а бригада.
Сержант Онистрат прознава, че за него тези загуби са трудно поносим товар. „Колко труден ще се окаже денят ми, зависи от това колко жертви ще дадем. Последната седмица беше извънредно трудна. Загубихме твърде много хора“, казва ротният командир.
На главата му има каска, очевидно по-малка от нужната. Британският журналист го пита защо, мислейки, че е някаква шега. А очите на Онистрат се просълзяват.
„Това беше каската на моя син“, отговаря сержантът.
21-годишният Остап Онистрат загинал недалеч оттук, няколко дни преди началото на контранастъплението. „Удари го безпилотник камикадзе. Фактически попадна право в него. После едва успяхме да го разпознаем. Погребахме го в закрит ковчег“, казва Андрий Онистрат.
– И сега? – пита го британецът.
– Разбираш ли, ние сме тук, за да победим. В това няма нищо героично. Просто съм длъжен да си свърша работата.
– А не искаш ли да си отмъстиш?
– Мъстта е грях. Искам да ги изгоним оттук. Да участвам в парада на победата. Да победим, като загинат възможно най-малко наши хора. Моята задача е да доведа историята до края.
Британският журналист, Андрий Онистрат и група бойци напускат линията на боя с двата автомобила. По пътя към командния пункт колата на сержант Онистрат, която води отпред, рязко завива встрани и спира. От нея изскачат бойците и се втурват към дърветата край пътя. Втората кола с журналиста също спира, а той решава, че трябва спешно да търси укритие. Също изскача от колата и…
„Тогава разбрах. Това бяха вишни. Войниците и командирът им се смееха като безгрижни деца и беряха с шепи тъмночервените плодове от клоните. Ядяха вишни, а артилерията и минометите зад нас продължаваха да гърмят“, разказва британецът.
Докато се отдалечават, настъплението на украинците продължава. Вечерта идва съобщение: 68-а егерска бригада е превзела руските позиции в подножието на хълма.
Всичко за войната в Украйна – четете тук
