Скъсяването на физическата дистанция посредством телекомуникационните технологии е сериозен пробив за човечеството. Възможността да събеседваме лице в лице, независимо дали ни делят 10 или 10 000 километра, ни позволява да поддържаме лични и професионални взаимоотношения от години. Тази способност е особено ключова по време на пандемията, когато немалка част от световната икономика се крепи на видеоконферентни връзки.
Освен пространството, отскоро технологиите преодоляват и времето – постижение с потенциала да е също толкова ключово.
Чрез онлайн платформата Belene.Camp например всеки с достъп до интернет може да пътува назад във времето и да разговаря с оцелял от наказателен трудов лагер. В наподобяващите видеоразговори беседи, бившите лагеристи отговарят на въпроси за престоя си в лагерите, споделят как той променя живота им и размишляват върху преимуществата на демокрацията спрямо други форми на управление.
Благодарение на интелигентни технологии тези беседи ще са достъпни и за бъдещите поколения.
Стартираната през май 2023 година платформа е дело на работещата в сферата на гражданското образование фондация „Софийска платформа“ и е реализирана с подкрепата на Фондация „Америка за България“. Belene.Camp е една от първите разработки в света – и единствената в България – които с помощта на самообучаващи се технологии създават мост към миналото.
Преживяването не е самоцелно, а се стреми да подобри връзката ни с настоящето.
„Много от това, което е повредено в разбирането ни за демокрация в България, се случва по време на комунизма и не се възстановява след него. За да можем да си обясним защо сме такива и как можем да се променим като демократи, отговорът и ключът се крият в историята на българския комунизъм“, разказва Луиза Славкова, основател и изпълнителен директор на „Софийска платформа“ и автор на множество публикации по темата „Гражданско образование“.
„В обществото ни се шири носталгия по миналото. Гледам на тази носталгия като на една везна. От едната страна хората слагат гарантираната почивка на морето, баничката за 5 стотинки, безплатното образование и медицинска грижа. Но забравят какво стои от другата страна на везната и това са тези масови потъпквания на човешките права“, добавя госпожа Славкова.
Потребителите на платформата Belene.Camp могат да разговарят с Никола Даскалов, който е интерниран в лагера „Белене“ за осем месеца без съд и присъда. Единственото му провинение е, че баща му е бил областен директор в Царство България.
Никола Даскалов е един от над 15 000 души, които преминават през „Белене“ – най-дълго просъществувалият (над 40 години!) и значим от десетките лагери, създадени от тоталитарния режим в страната с цел да репресира опозиционери.
Платформата позволява събеседване и с Цветана Джерманова, която прекарва четири години в лагерите „Босна“ и „Белене“ от 1948 до 1952 година. По-късно тази година потребителите ще имат възможност да задават въпроси и на лагеристите Величко Велев, Тодор Анастасов и Цветко Георгиев, въдворени в „Белене“ за различни периоди, както и на Кольо Вутев, който прекарва 40 дни в лагера „Слънчев бряг“ до Ловеч.
Всички те са наказани, без да са извършили престъпление.
Платформата Belene.Camp е вдъхновена от проекта „Нови измерения на свидетелствата“ на Южнокалифорнийския университет, който позволява виртуални разговори с оцелели от Холокоста. Подобно на „Нови измерения“, проектът Belene.Camp пресъздава реалистични разговори с бивши лагеристи с помощта на самообучаващ се алгоритъм и предварително записани пространни интервюта с тях. След като потребителят на платформата е задал своя въпрос – на глас или през чат приложението на платформата – алгоритъмът подбира сегмент от записа, който му отговаря най-точно. Това отнема само няколко секунди, а лагеристът гледа питащия в очите – също като в разговор на живо.
„Преживяването прилича на разговор с някого чрез видеоконферентна връзка в популярните приложения за чат и видео разговори, които всички имаме на телефоните си“, обяснява заместник-директорът на „Софийска платформа“ Борислав Димитров.
Той участва в провеждането на интервютата и е отговорен за обучението на алгоритъма.
„Сайтът е в процес на разработка и дълго време ще бъде така. Софтуерът, който прави възможен виртуалния разговор, постоянно се усъвършенства. Колкото повече хора си говорят с Цветана и другите бивши лагеристи, толкова по-точни ще стават отговорите“, допълва господин Димитров.
За да обхване различни теми в подробности, екипът на „Софийска платформа“ задава между 500 и 600 въпроса на всеки интервюиран, като до момента са записани над 120 часа разговори с шестима лагеристи. Вложените в проекта усилия са огромни, но наложителни: най-младите бивши лагеристи са над осемдесетгодишни, а през март Цветана Джерманова навърши 95 години.
Създаването на диалог между тях и младото поколение е основната задача на проекта Belene.Camp. Именно затова в посвещението на сайта са споменати и двете групи. То гласи:
„Този проект посвещаваме на младите хора в България и на паметта на жертвите на комунизма!“
„Всички знаем, че младите хора търсят интерактивността. Именно за тази цел от години мечтаехме да направим виртуални интервюта с оцелели“, обяснява господин Димитров.
Екипът на „Софийска платформа“ знае колко емоционални и въздействащи са срещите между младежи и бивши лагеристи. На ежегодно провежданото от организацията лятно училище за гимназисти и студенти „Защо ни е да помним?“ в Белене, участниците разговарят лице в лице с оцелели от лагерите. Цветана Джерманова участва във всяко издание на лятното училище през последните няколко години.
Именно в нейната компания те посещават мястото на остров „Белене“, където някога са се намирали основните обекти на лагера. За посетителите на Belene.Camp усещането е пресъздадено чрез виртуална обиколка на района и допълнителни ресурси за търсещите повече информация. В процес на разработка е и английска версия на платформата.
Виртуалният разговор с бивш лагерист е незабравимо преживяване независимо от възрастта. За разлика от печатното слово, аудио и видео историите, технологично подпомогнатото общуване е двупосочно. Нищо не може да се сравни с усещането да откриеш потресаващата история на Кольо Вутев, задавайки му въпроси. Престоят му в лагера може да е бил най-краткият спрямо останалите интервюирани, но е бил особено жесток.
В края на 50-те той е въдворен в иронично назования „Слънчев бряг“. Нищо слънчево няма в историята на краткопросъществувалия, но изключително кървав лагер, чиято официална задача е да „реформира хулигани“. В действителност обаче малко от въдворените там оцеляват. Кольо Вутев е част от това малцинство – спасява го талантът му като спортист.
Господин Вутев почива на 82-годишна възраст няколко месеца след приключването на снимките за виртуалния проект. Смята се, че той е бил последният оцелял от лагера „Слънчев бряг“.
Благодарение на Belene.Camp смелият бивш борец ще продължи да разказва историята си на следващите поколения.
Още новини от деня – четете тук