17-годишният Адриан и 15-годишната му сестра Вероника са родени и израсли в Мадрид. В Испания ги приемат за испанци, независимо че приятелите и близките им знаят, че семейството идва от България. Всъщност сред съучениците, а и в приятелските групи и на двамата, има много деца на емигранти, особено от Мароко. И това не е проблем за никого.
Все пак в края на всяка учебна година Адриан и Вероника броят дните, за да могат да си дойдат в родния град на майка им – Горна Оряховица. Нещо повече, тъй като и двамата са към края на средното си образование, вече сериозно обмислят идеята да учат в български университет и въобще да се върнат да живеят в родината на родителите си.
Градът ми харесва, тихо и спокойно е, казва Адриан, докато разговаряме в заведение
в центъра на Горна Оряховица.
Всички хора се познават и имат много приятели. Все се учудвам с колко хора се спира да поговори баба ми, само докато мине през площада, смее се Вероника.
Тук хората са добри, обобщават двамата. И дават пример с фитнес салона, в който ходят. От един месец тренираме там и вече всички ни знаят, поздравяват и винаги са готови да обяснят и помогнат. Това е рядкост при нас в Испания, разказва момичето.
За финал и храната в България им харесва повече. Испанците се хранят най-вече с паста, пица и хамбургери. Набляга се на месо, ориз и картофи с по-малко зеленчуци. Имат и много риба, която е непозната за българите. Да ядеш салата всеки ден за тях е странно, разказват Ади и Вероника, които са големи почитатели на българските домати.
Майка им Даниела е родена в Горна Оряховица и е завършила журналистика в Софийския университет. Още като студентка била на бригада в Испания и там срещнала бъдещия си мъж – български емигрант. След като се дипломирала, се върнала при него в Мадрид и скоро се появил Адриан. Само след година и два месеца се родила и Вероника. Станало трудно за младото семейство с бебета на почти една възраст и на помощ дошла горнооряховската баба Невяна. Само че тя така и не могла да свикне с
испанския живот
и след седем месеца казала, че не издържа повече и иска да се прибере. И предложила да вземе децата със себе си, докато родителите им си стъпят на крака. Така Адриан и Вероника се озовали в България и расли тук почти четири години. Може да се каже, че първият етап от образованието си – яслата, Ади е завършил в България, посещавайки Детска ясла „Зорница“. Не че си спомнят нещо от тогава – били са много малки, особено Вероника. Връщат някои спомени, когато разглеждат снимки. Но с интерес се срещат с български тийнейджъри, с които някога са били заедно. Любима тема, разбира се, са сравненията. Как е тук и как е там, кой какво учи и какво иска да прави.
Образователните системи в България и Испания са доста различни, но пък сякаш оплакванията от тях си приличат. Има много видове училища в Испания, но Адриан и Вероника учат в това, което ние наричаме гимназия. До 6 клас са били в основно училище, след това са продължили в средното в градче близо до Мадрид, където живее семейството в момента.
Испанските деца могат да приключат с образованието си след 10 клас, ако не искат да учат във висше училище. Ако продължиш в гимназия след 10 клас можеш да си избираш предмети, на които да наблегнеш. Адриан, който ще е 12 клас и ще завършва догодина, е избрал природоматематически профил с повече математика, информационни технологии, физика и химия. Вероника, която сега ще бъде в 11 клас, ще учи повече литература, езици, включително латински, история и ще има по-малко математика, без химия и физика.
Учебната година е разделена на три семестъра. През всеки един от сроковете имат по три изпита по всеки един предмет (предметите им са общо 11). Можеш през цялото време да не вземаш участие в часовете, но ако се представиш добре на изпитите, ще имаш добра оценка, обяснява Адриан. Много хора се оплакват, че това е система, която не създава трайни знания – учениците назубрят материала за изпита и го забравят веднага, разказва Вероника. Критиците на испанската система на изпитване смятат, че трябва да има ежедневен контрол върху знанията на учениците, а не само три пъти на семестър, поясняват още тя. В България знаем, че и това не помага, но това е друга тема.
Учебният ден за тях е доста различен от деня на българските им връстници. Испанските ученици нямат междучасия, както в нашите училища. Започват сутрин и учат 3 часа без почивка, като само се сменят преподавателите и предметите. После имат половин час за отмора и обяд и продължават така още три часа. Реално времето за всеки предмет е 50 минути, като са спестени междучасията.
Оценяването е по десетобална система – оценките са от 0 до 10. Всъщност нула не може да има, защото тогава отпадаш. Крайната оценка се формира от резултатите от изпитите през годината и от дисциплината на ученика и участието му в клас. 80% от оценката идва от изпитите, а 20% е от това как си се държал в часовете, пояснява Адриан.
Догодина за него предстоят финални изпити, които ще включват материала от цялата година. Това е нещо като българските матури, но не по два-три, а по шест-седем предмета. Тези оценки са най-важни, защото с тях се влиза в университета. Ако получиш лоши оценки на изпитите си, няма да можеш да учиш в добър университет, пояснява Ади. Приравнено към шестобалната система той има отлична диплома, а тази година е спечелил и награда по философия. Ако я защити и догодина, тя ще му гарантира влизане в университет.
Аз и сега не оставям да се готвя за изпитите си в последния момент, но тогава ще трябва да отделя още повече време. И междувременно трябва да реша накъде после. Обмислям вариант да завърша и висше в Испания, а после да си дойда в България. Може да избера и български университет. В следващите няколко месеца трябва да реша, казва Адриан.
Вероника, която има още две години до края на образованието си, се е насочила към литературата и филологията. Представя се отлично по тези предмети, само с математиката не се разбира чак толкова добре. И също гледа на България като по-добро място за живот.
От две години двамата посещават и българско училище в Мадрид. Всяка неделя от 8 до 13:30 часа ги занимават не само с български език, но и с обичаите, традициите, културата на старата родина. Учим песни, танци, разказват ни за празниците, за историята. Интересно е, споделят Адриан и Вероника. България не присъства в уроците им по история в училище. Ако не е географията, нямаше и да се разбере, че има такава държава. Затова им е интересно да научават за корените си в българското училище.
Новата учебна година за Адриан и Вероника започва на 15 септември, така че имат още няколко седмици за безгрижния живот
при баба и дядо в Горна Оряховица,
която толкова са харесали. И дано не ги разочарова, ако един ден наистина решат да се завърнат за по-дълго.
Текстът е на Елена ВЕЛКОВА и е публикуван в regnews.net. Заглавието е на Дебати.бг.
Още новини от деня – четете тук
