Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001) и доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Управител на КС2 ЕООД.
В писмо до медиите, вие и група граждани, отправяте призив към премиера Денков да премахне Паметника на съветската армия в София. Защо сте обезпокоени? Има ли опасност инициативата за събарянето на паметника да бъде провалена?
Винаги има! Очевидно е, че освен чисто техническите и процедурни неща, има и други, които трябва да се вземат предвид. Но недоволството от този паметник е такова, че той има една съдба – или да бъде непрекъснато боядисван, в розовия цвят примерно „Пражката пролет“ (така бе боядисан един съветски танк) и цветовете на знамето на Украйна и поредната жертва на руска агресия, или да бъде място за бдение на не съвсем разумни хора. Но така или иначе с образоването на общественото мнение по повод съветското минало на България не вярвам да се стигне до успешна защита на паметника завинаги.
В писмото се казва, че се уважават усилията на правителство в евроатлантическата политика. Вярвате ли, че тази дълбоко компромисна правителствена конструкция е стабилна? Смятате ли, че е полезна за България?
Първо, смятам, че е по-добре да има правителство, отколкото да няма правителство. Второ, смятам, че управленията на служебни правителства, с изключение на един-два казуса, е на принципа на „президентът заповядва, ние изпълняваме“, са крайно вредни. И от трета страна смятам, че инстинктът за самосъхранение на управляващата коалиция ще работи – политиците са нормални хора.
Очевидно е, че правителството беше създадено под натиска на войната в Украйна. Защо мнението на хората в България е толкова полюсно? Това се наблюдава, както сега относно премахването на паметника, така и по време на няколко поредни избори, когато не избраха категорично промяната във властта?
Хората винаги имат индивидуално мнение и то много често се формира на принципа на „ехото на Гьобелс“: нещо се повтаря, повтаря, повтаря и хората започват да вярват, че то е самата истина и те са нейните откриватели. Примерно – реториката на президента, реториката на „Възраждане“, преди това на ВМРО и „АТАКА“. В общи линии, хората започнаха да имат някакви вярвания, които не съответстват на нищо от исторически опит и нормалните представи за собственото и децата им бъдеще. Те смятат, да речем, че ЕС колонизира страните членки… Не всички, но 30% може би вярват в това нещо.
Това е доста стара реторика. Има такъв коментар при Ленин още 1907г., когато Ленин коментира идеята на Карл Каутски за „Европейските съединени щати“ и буквално казва, че всяка една идея за европейски договор за сигурност е договор за колонизация. Това, че хората по някакъв начин остават слепи за несъответствията между политически тълкувания и действително положение на нещата.
Да вземем последните шест предизборни, четири от тях са по време на войната на Русия срещу Украйна – в нито от тези четири кампания нямаше дори употребена думата „война“, освен от г-н Радев и „Възраждане“. За другите тя сякаш не съществуваше. Онези, които викаха най-силно по този и други поводи, получиха най-широка трибуна.
Според Вас, коя трябва да бъде най-важната задача на това правителство?
В международен план е подкрепа на Украйна, колкото се може повече и по-бързо. Във вътрешен план, ако някой го е грижа за бедните, трябва да балансира бюджета и да спре да се занимава със заменяне на икономиката с краткосрочни пари, а даде перспектива и предвидимост за стопанските начинания и данъците. Това не е толкова сложно, доста по-просто и от началото на 1997 г. и края на 1990 и началото на 1991 г.
Още актуални интервюта – четете тук
.){kind=link}