Алексей Петров е роден на 23 април 1962 г. в Тетевен. През 1981 г. завършва милиционерската школа в Пазарджик, след което Висшия икономически институт. 8 години работи в Националната служба „Сигурност“, сочи отдел „Справочна информация“ на БТА.
До 1992 г. е барета в Специализирания отряд за борба с тероризма. Напуска системата по собствено желание. През 1994 г. със свои съмишленици създава Съюз на бившите барети. Започва частния си бизнес от комплекс „Спартак“, където взима под аренда сауната на комплекса.
До 1998 г. участва във фирма „Будоинвест“ ООД. До 2000 г. е в борда на директорите на застрахователните дружества „Аполо и Болкан“ и „Спартак“, сред чиито учредители е, както и на „Средец-М“, а по-късно и на „Левски Спартак“. До 2002 г. той вече е съдружник в над 50 фирми.
Като член на Консултативния съвет на Съюза за стопанска инициатива е бил в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Бил е изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива.
Дълги години е бил треньор на националния отбор по карате и президент на Българската национална федерация по карате.
Защитава докторат в Академията на МВР по проблемите на фирмената сигурност. От края на 90-те години преподава в Университета за национално и световно стопанство.
През 2008 г. името му е осветено от тогавашния министър на вътрешните работи Румен Петков като агент под прикритие в специалните служби.
През 2009 г. при проверка на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е установено, че Алексей Петров е бил щатен служител на Държавна сигурност, управление VI, направление „Т“. Той е бил проверен в качеството му на член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
Бил е съветник на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Петко Сертов, а на 31 август 2009 г. напуска ДАНС.
Делото „Октопод“
На 10 февруари 2010 г. Алексей Петров е задържан по време на операция „Октопод”. Според МВР и прокуратурата групата, към която принадлежи и Алексей Петров, се занимавала с изнудвания, силово събиране на дългове и рекет, незаконно използване на лица за платени сексуални услуги, разпространение на наркотични вещества, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС от държавния бюджет.
На 7 февруари 2011 г. СГС изменя мярката му за неотклонение “домашен арест” на “подписка”. Според мотивите на съда няма опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление, а доказателствата срещу него са силно разколeбани. На 15 февруари 2011 г. Софийският апелативен съд потвърждава мярката за неотклонение.
Шумното дело „Октопод“ от периода на Цветан Цветанов в Министерството на вътрешните работи, което се проточи повече от 11 години, приключи с две условни присъди и трима невинни. Сред оправданите е и бизнесменът Алексей Петров
На 19 юли 2021 година, повече от 11 години, след като МВР предприе една от най-шумните си операции по времето на първия управленски мандат на ГЕРБ (2009-2013), когато вътрешен министър беше Цветан Цветанов, последвалият съдебен процес приключва с преобладаващ неуспех за прокуратурата.
Делото остана в историята с наимеонованието на полицейската акция – „Октопод“, а основен подсъдим по него беше бившият съветник в ДАНС Алексей Петров. На първите две съдебни инстанции той и половината от останалите подсъдими обаче бяха оправдани.
Оправдателните присъди на Алексей Петров, Антон Петров – Хамстера и Кирил Топалов окончателно са влезли в сила. Причината е, че Апелативната специализирана прокуратура не е подала протест срещу тях пред Върховния касационен съд (ВКС). Срокът за това изтече миналия четвъртък, съобщи пред Свободна Европа адвокат Васил Василев, който защитава Алексей Петров.
Така, държавното обвинение успява да постигне само две условни присъди от по 3 години на Марчело Джотолов и Янко Попов. Джотолов и Попов бяха осъдени за това, че са изнудвали бившия полицай Николай Динков да преведе по сметка на Джотолов 180 000 лева. Освен тригодишни условни наказания, двамата подсъдими получиха по това обвинение и глоби от по 4000 лева.
Прословутата спецакция „Октопод“ започна на 10 февруари 2010 г., когато МВР и прокуратурата зрелищно арестуваха Алексей Петров, Антон Петров, Марчело Джотолов, Момчил Кръстев, братята Пламен и Йордан Стоянови и Николай Велков.
Същия ден разследващите нахлуха в „Голд лизинг“ и „Кепитъл лизинг“, които в този момент делят един офис, тъй като им предстои сливане. Иззети са всички компютри и актуалната документация на фирмите, която е събрана в чували.
Тогава пресцентърът на МВР разпространи видео кадри на заключения с белезници на земята Петров, както и снимки на полуголи жени в нощни заведения, които крият лицата си.
Веднага след това бяха образувани три основни наказателни дела. Те станаха популярни като „голям Октопод“ – за тежките икономически престъпления, „нежен Октопод“ – за сводничество и проституция и „малък Октопод“ – за рекет и принуда. До съд стигна само последното.
Тогава Цветанов обяви, че „Октопод“ „дава начало на борбата с организираната престъпност, корупцията и срастването на организираната престъпност с държавния апарат“.
Заедно с Петров и останалите му съпроцесници бяха задържани и братята Йордан и Пламен Стоянови – Дамбовците. Впоследствие двамата отпаднаха от делото, но това не им попречи заедно с Петров и Хамстера да осъдят държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ).
В решенията си по жалбите на четиримата ЕСПЧ прие, че широко отразените в медиите полицейски операции са довели до нарушаване на забраната за изтезаване, презумпцията за невиновност, правото на справедливо процес, зачитане на личния живот и непредоставяне на ефективни средства за защита.
Сред подсъдимите първоначално беше и бившият висш прокурор Цеко Йорданов, който впоследствие също отпадна и на свой ред осъди България в Страсбург. Обезщетения за общо 1.2 млн. лв. бяха присъдени, но от българския съд, и на две фирми, които бяха заподозрени за връзки с организираната престъпна група „Октопод“ – „Голд лизинг“ и „Кепитъл лизинг“, припомня правният сайт „Де факто“.
Процесът първоначално започна в Софийския градски съд, но през 2015 г. тръгна отначало заради уволнението на съдия Румяна Ченалова, която го гледаше дотогава. След това делото беше прехвърлено в Специализирания наказателен съд заради смяната на подсъдността на делата срещу организирани престъпни групи.
Там Алексей Петров, Антон Петров и Кирил Топалов бяха оправдани, а Марчело Джотолов и Янко Попов получиха условни присъди през ноември 2018 г. Апелативният спецсъд изцяло потвърди това решение на първата инстанция в началото на юли.
До този момент грешките по делото „Октопод“ струват на българските данъкоплатци над 1,2 млн. лева. През 2016 г. Съдът в Страсбург осъди България да плати близо 110 000 евро за акцията и приложените по нея силови арести, унижения и последвалите коментари на вътрешния министър Цветанов. Момчил Кръстев пък осъди прокуратурата и комисията за конфискация да му платят над 116 000 лв. Над 400 000 лв. обезщетение е присъдено на фирма, чиято документация е държана с години от разследващите.
„Държавата се връща във времена, когато поръчковите убийства бяха ежедневни в криминалните хроники“, коментира в ефира на bTV бившият вътрешен министър Цветан Цветанов във връзка с убийството на бизнесмена Алексей Петров. „За голямо съжаление това, което днес наблюдаваме, показва, че държавата е загубила възможността да респектира организираната престъпност и да я приведе в известност, за да предотвратява подобни тежки престъпления“, каза още Цветанов.
По думите му много неща около делото „Октопод“ са останали неизказани. Той припомни какво се случи с наблюдаващия прокурор по делото след февруари 2013 г.
„Започнаха процедури по неговото отстраняване, наказание. Какво се случи с една съдийка, която гледаше делото „Октопод“ – Румяна Ченалова. Знаете какво се случи с нея – излезе от съдебната система. Какво се случи с един от свидетелите, който почина при неясни обстоятелства при едно ПТП? Да припомня, че и много от свидетелите се отказаха“, каза Цветан Цветанов.
През октомври 2011 г. Алексей Петров е кандидат за президент заедно с Николай Георгиев като вицепрезидент, издигнати от инициативен комитет на 15 август 2011 г.
Срещу него има извършени няколко атентата. През март 1999 г. Алексей Петров е ранен в крака от куршум на Киро Японеца в ресторант „Перла“ в Драгалевци. Тогава официално е съобщено, че стрелбата е случайна, а той е ранен от рикоширал куршум.
Втори неуспешен атентат срещу него е извършен на 14 август 2002 г. пред плувния комплекс „Спартак“. В този ден пред басейна „Спартак“ Алексей Петров е пресрещнат със залп от куршуми от двама неизвестни стрелци и е тежко ранен в гърдите и в крака. Нападателите не са открити.
На 29 октомври 2015 г. отново е извършен срещу него неуспешен атентат в кв. „Кръстова вада“ в София. На 13 ноември същата година той обявява награда от 100 000 долара за информация за разкриване на поръчителите и извършителите на атентата.
Убит е на 16 август 2023 година.
Още новини от деня – четете тук
