- Принципна подкрепа за правни реформи, но без особена запознатост;
- Нежелание за намаляване на правомощията на президентите;
- Почти никаква подкрепа за смяна на националния празник;
- Слабо толериране на двойно гражданство във властта.
Това показва най-новото изследване на „Галъп интернешънъл болкан“.
Първата по-цялостна публикувана проверка на общественото мнение по отношение на предложения за промени в конституцията очаквано показва ниска запознатост с немалка част от обсъжданите идеи, посочват социолозите.
Очевидно е, че българите са обхванати от някаква летаргия, която може да е само лятна, но може и да не е. Промените не ни вълнуват особено, резките движения са нежелани и от отговорите излиза, че искаме всичко да ни е наред, но без да си даваме много зор.
Сериозна съпротива срещу предложението за промяна на националния празник, попътен вятър за съдебните промени и противопоставяне на идеите за намаляване на президентските прерогативи – тези хипотези очертават от „Галъп“ на база данните от изследване, проведено между 3 и 11 август 2023 г. сред 807 души по метода „лице в лице“ с таблети.
Социолозите отбелязват, че на този етап данните носят по-скоро характера на хипотези, „защото видимо липсва детайлна дискусия и запознатост“ с потенциална конституционна промяна, „а и се намираме в летния период, който не предполага високи нива на интерес към политиката“.
На първо четене не се вижда сериозно противоречие в масовото съзнание между 3 март и 24 май, а самата промяна на националния празник не среща почти никаква подкрепа. Въвеждащият, възможно най-общ, абстрактен и в същото време личен въпрос кой от двата празника се харесва повече показва следната картина:
33% назовават 3 март, а 10,7% посочват 24 май. 48% са в „средната“ опция от типа „харесвам ги еднакво“, но има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Когато обаче става дума за по-директния въпрос „оставяме или променяме датата и с коя друга“, почти 2/3 от българите (69,3%) приемат оставането на 3 март, а общо 14% се разпределят в различни други опции измежду официалните празници, свързани с националната история: 9,6% искат смяна с 24 май, 3% – с 6 септември, а 1,4% – с 22 септември. Останалите не могат да отговорят.
Още вътрешнополитически новини – четете тук