Хиляди демонстранти се събраха в Ереван, за да поискат от правителството да направи повече в подкрепа на етническите арменци в Нагорни Карабах. Това става на фона на приетото от арменските сепаратистки сили споразумение за прекратяване на огъня, според което те трябва да се предадат на Азербайджан.
Протестиращи се сблъскаха с полицията в столицата на Армения, след като Азербайджан обяви победа в 24-часова офанзива в спорния регион Нагорни Карабах.
Няколкостотин демонстранти хвърляха бутилки и камъни по полицията, охраняваща правителствените сгради, и разбиваха прозорци около площада на републиката в град Ереван снощи. Те бяха гневни от начина, по който правителството се справи с кризата. Споразумението за прекратяване на огъня предвижда силите на арменските сепаратисти да се разоръжат.
Хората критикуват и провала на Русия, която посредничи при примирието и разполага с мироопазващи сили там от 2020 г, и на Запада, да защитят живота на етническите арменци.
По време на сблъсъците един полицай е получил травма на главата. Използвани са шокови гранати, има и много арестувани. Протестиращите скандираха „Арцах, Арцах, Арцах!“ – арменското име на Нагорни Карабах – и „Никол е предател!“ във връзка с арменския премиер Никол Пашинян.
Азербайджан си върна изцяло контрола върху Нагорни Карабах
В телевизионно обръщение снощи президентът на Азербайджан Илхам Алиев обяви, че Азербайджан е възстановил изцяло суверенитета си над Нагорни Карабах. Алиев увери, че азербайджанските въоръжени сили са се справили успешно със задачата си да пазят цивилното население и инфраструктура по време на своята „антитерористична операция“.
Според Алиев изглежда местните арменци от Карабах са „забравили, че живеят в Азербайджан“, но допълни, че няма да има репресии срещу тях.
Азербайджанският президент даде да се разбере, че страната му няма нищо против арменците от Нагорни Карабах, които нарече „наши граждани“, а само срещу тяхното „престъпно ръководство“.
Омбудсманът, назначен от сепаратистите в областта, Гегам Степанян, съобщи за най-малко 200 убити и над 400 ранени. Сред загиналите са 10 цивилни, включително пет деца. Ранени са били 40 цивилни, сред които 13 деца.
По-късно днес предстои среща между представители на властта в Баку и представителите на арменците в Нагорни Карабах.
Международни реакции
Руският президент Владимир Путин отхвърли критиките, че руските миротворци са стояли настрана, докато Азербайджан е подновил конфликта. Според руското министерство на отбраната, те са приели около 5000 жители на Карабах, след като са ги евакуирали от опасни зони.
В Ереван протестиращите изразиха опасения, че Азербайджан може да започне кампания за етническо прочистване. Някои смятат, че Армения трябва да се включи в конфликта, но арменските власти са заявявали многократно, че в Нагорни Карабах няма арменски военни части, и че Армения няма да се намесва.
Президентът на Европейския съвет Шарл Мишел посъветва Алиев да защити правата на етническите арменци в региона и „да осигури пълно прекратяване на огъня и безопасно, достойно отношение от страна на Азербайджан към карабахските арменци“.
Турция, исторически съюзник на предимно мюсюлмански Азербайджан, който гледа на християнска Армения като на един от основните си регионални съперници, нарече операцията „оправдана“.
ЕС и Съединените щати бяха посредници в преговорите между Баку и Ереван през последните месеци. Те бяха насочени към осигуряване на трайно мирно споразумение между враждуващите страни.
От САЩ са загрижени за хуманитарната ситуация в Нагорни Карабах.
Френският външен министър Катрин Колона предупреди за риск кризата да ескалира в реална война между Армения и Азербайджан.
Хватката на Русия върху стария й заден двор се изплъзва
Във вторник Армения призова Русия да се намеси, след като Азербайджан започна „антитерористичната“ операция в Нагорни Карабах. Но бързо стана ясно, че 2000-те руски миротворци, разположени там през 2020г., ще останат настрана. Те пристигнаха в региона след като Москва посредничи за края на предишния конфликт между Азербайджан и Армения, като гарант за сигурността на страната. Но когато Азербайджан започна офанзивата си, Москва даде да се разбере, че нейните войски нямат намерение да попречат на Баку по никакъв начин.
„Докато самите миротворци не са заплашени от нищо, те нямат право да използват оръжие“, каза във вторник ръководителят на парламентарната комисия по отбрана на Русия Андрей Картаполов.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изглежда одобрява действията на Баку, заявявайки, че Азербайджан действа „на своя територия“.
Бездействието на Русия в Нагорни Карабах не е нещо ново. Разсеяна от войната в Украйна, Москва беше пасивна, когато миналата пролет Азербайджан създаде нов контролно-пропускателен пункт по протежение на коридора Лачин, прекъсвайки потока от хора и стоки между Армения и региона.
Отношенията между Русия и Армения оттогава достигнаха историческо дъно, след като Пашинян направи няколко демонстративни хода, критикувайки и отдалечавайки страната си от Русия, докато същевременно се опитваше да наложи влиянието си на запад.
Армения обяви по-рано този месец, че е домакин на безпрецедентно съвместно военно учение с американски войници. Тя изпрати хуманитарна помощ на Украйна, която беше доставена лично от съпругата на Пашинян Анна Акопян.
Някои наблюдатели спекулираха, че принуждавайки Армения да се откаже от властта си над Нагорни Карабах, Кремъл иска да отслаби или дори да свали Пашинян.
След като в сряда сутринта се появиха новини, че е постигнато споразумение за прекратяване на огъня, ден след като Азербайджан започна новата си офанзива, Москва изглеждаше нетърпелива да прояви власт над преговорите. Изпълнението на договореностите ще се осъществява в координация с командването на руския мироопазващ контингент.
И все пак неспособността на Русия да защити интересите на Армения неминуемо ще има трайни последици върху позицията на страната в региона.
Припомняме, че Нагорни Карабах е област, която е населена преобладаващо с арменци, но е част от международно признатата територия на Азербайджан . Тя се отпеци след разпадането на Съветския съюз в началото на 90-те години на миналия век в резултат на кръвопролитна война. През есента на 2020 г. Баку си върна контрола над част от региона и прилещажи територии след нов въоръжен конфликт.
Източник: „Гардиън“, Ройтерс“, БТА
Още актуални анализи – четете тук
