„По силата на традицията“ или как бяха заложени капани при създаването на ДАНС

В последните месеци темата за реформите в разузнаването и контраразузнаването изглежда като залог за бъдещето на (не)коалиционното управление.

Вече въпросът не е дали, а кога ще бъде направена реформа в службите и аргумент в тази посока не е само

последният опит за манипулация на изборния процес с активно мероприятие от ДАНС.

Да се абстрахираме от сегашното ръководство на ДАНС. Ето разказ за едно друго ръководство.

Датата е 21 май 2021 година. Стефан Янев, служебният премиер на назначеното по това време правителство от президента Румен Радев (преди това Янев е съветник на държавния глава и също както него е бивш офицер от Българската армия) предлага да

бъде освободен от поста му тогавашният председател на ДАНС Димитър Георгиев.

Преди да оглави ДАНС Георгиев е бил заместник-министър на вътрешните работи – на този пост е назначен през 2011 година от министър-председателя по това време Бойко Борисов.

В това си качество той е заместник на Цветан Цветанов в едни от най-мракобесните и репресивни години на МВР.

Във втория кабинет на Борисов Георгиев е съветник на вицепремиера Меглена Кунева.

Тя го предлага на премиера Борисов за председател на ДАНС, а съответно президентът по това време – Росен Плевнелиев, бивш регионален министър на ГЕРБ в първото правителство на Борисов, парафира избора с указ.

Когато става ясно, че служебното правителство иска отстраняването на Георгиев, последва яростен отпор – първо от страна на ГЕРБ, а след това и от самия Георгиев, който даде безпрецедентен до този момент брифинг на председател на ДАНС (до този момент нито един председател на ДАНС не го е правил и много често хората на тези постове не са известни за широката публика, бел. ред.).

„Мотивът, който се изнася за моето освобождаване, е следният: „уронване на престижа на агенцията“. ‘ма аз ли уроних престижа на агенцията? Чакайте, какви политически внушения (в отговор на вмятане от страна на журналист за политически внушения и изпълняване на политически поръчки, бел. ред.)? ‘ма чакайте малко, аз съм работил с четири правителства (от които две на ГЕРБ и едно служебно, назначено от Росен Плевнелиев, бел. ред.). Откъде накъде ще се говори, че аз съм политически обвързан? Ми то по същата логика, който ще дойде сега, и той ще е политически обвързан“, каза на 26 май 2021 г. пред медии видимо афектиран Георгиев.

В това изказване се обобщава общо взето цялата „втасала“ в службите „Мара“.

Ще бъде опростено да се обобщи, че този, който поръчва музиката, той командва парада в службите. В случая диригентите са премиерът, който предлага началника ДАНС и решава какъв да бъде размерът на бюджета на съответната служба – от там и материалното (и не само) стимулиране на началника ѝ и подчинените му, и, от друга стана, президентът, който държи указа за назначението.

С други думи политизирането, конкретно на ДАНС, е заложено още в самия закон и то, както ще видим след малко, напълно съзнателно.

Това се доказва от дебатите, които са проведени при второто четене на закона в пленарната зала на 4 декември 2007 година. Както по-късно ще стане ясно, резултатите от това порочно „зачеване“ не закъсняват, и много скоро, след пръкването на ДАНС се появява и първият ѝ скандал – делото „Галерия“, от което става ясно, че службата следи и подслушва журналисти, политици и общественици.

17 години традиция

Един от основните спорни моменти при приемането на този закон е именно назначаването на началника на ДАНС. Тогава има два варианта. Според единия, предложен от Синята коалиция, председателят на ДАНС и неговите заместници се избират от парламента по предложение на правителството.

Вторият вариант, подкрепен от левицата, е действащият в момента – по предложение на Министерския съвет и с указ на президента. По това време държавен глава е бившия председател на БСП Георги Първанов.

Мотивите, с които социалистите защитават този механизъм, са изказани от юриста Татяна Дончева и те не са съвсем юридически.

На първо място, за 17 години традиция, която е показала, че има разум в това изпълнителната власт да предложи и президентът да издаде указ за назначаване на този ключов държавен пост“, заявява тя от парламентарната трибуна, по време на дебатите, показва стенограмата, публикувана от сайта strazha.bg.

Тя заявява още, че това състояние не е „окончателно и безвъзвратно“ и че едно следващо „голямо мнозинство“ в парламента може да го промени. С други думи мотивирането на подобен начин на назначение на началника на ДАНС няма никакъв юридически смисъл и не е подкрепен с юридически мотиви.

И за да няма „сглобка“ и квоти в ДАНС от комисията за сигурност при парламента, доминирана от БСП, предлагат само председателят на ДАНС да се назначава с указ от президента, а заместниците му – да се назначават от самия председател.

• Кой е Деньо Денев, човекът, спрял машинното гласуване?

Само че точно този механизъм сега показва порочността на модела. В момента и двамата заместници в ДАНС, единият от които подписа справката за машинното гласуване, са назначени на партийно-квотен принцип.

„Гоце не е вечен“

Дебатът придобива още по-интересен развой, когато на реплика на Атанас Атанасов за това, че началниците на ДАНС трябва да бъдат проверявани за сътрудничество в ДС, Дончева отговаря, че докато „Гоце“ е президент, може би ще има толерантност към такива служители, но при друг президент това няма да е така.

Гоце не е вечен. Гоце не е вечен, както не беше вечен и Петър Стоянов, както не беше вечен и Петър Младенов, независимо че имаше Конституция, в която пише „президента (председател)“. Да, докато е този президент, може би ще има толерантност към агентите на бившата Държавна сигурност, но се опасявам, че при следващия това няма да бъде така. Освен това ние сме казали, приемайки Закон за досиетата, че един от принципите, който ни ръководи, е, че няма да има лустрация. Няма причина точно тук да го нарушаваме“, категорична е Дончева.

Председателят на парламента по това време е конституционалистът Любен Корнезов, който е представител на левицата. Той задава напълно резонния въпрос, който важи и днес: Ако президентът откаже да издаде указ за назначаване (и съответно освобождаване на председателя на ДАНС)?

Не знам дали е мислено. Възможно е да има предложение, но президентът да не издаде указ, може да не издаде указ една година, заключава Корнезов.

На което Дончева отговаря с аргумент, който утвърждава друга порочна практика – предварителното съгласуване и т.нар. „съгласувателна процедура“ между президенството и изпълнителната власт, след която се определя кандидатът за съответния пост.

Татяна Дончева е на мнение, че ако президентът не е съгласен с кандидатурата, той няма да подпише указа. С други думи – за да подпише президентът, кандидатът трябва да му „легне“ на сърцето.

„Не по врат, а по шия“

Така юристът Дончева аргументира втория вариант за избор на председателя на ДАНС – от парламента. „Това означава съответното управляващо мнозинство да го предложи на парламента, за да си гарантира избора, което, извинете ме, не е по врат, а по шия“, аргументира се тя.

Ние просто сме заимствали онова, което е работило, и освен това сме се ръководили от разбирането на шефовете на тези служби, че подобна процедура по назначаване им дава повече стабилност в работата и дава възможност не всяка промяна на правителство да води до нов шеф на специални служби. Между другото, 1997 г. беше класическа – първият акт на президента Петър Стоянов беше смяната на шефа на разузнаването. Това всички си спомняме добре“, заявява още тя.

Основната теза на опозицията за назначаването на шефа на ДАНС от президента е заради концентрацията на власт в ръцете на държавния глава. Аргументите са за това, че в Конституцията правителството се грижи за вътрешния ред и сигурността.

Логиката на ОДС е, че началникът на тази агенция трябва да се назначава от парламента като по този начин парламентарният контрол придобива пълната си легитимност.

Реформата в службите минава през намирането на механизъм, с който те да бъдат деполитизирани на практика, а не само на хартия. Настоящият Закон за ДАНС посочва, че за председател и зам.-председатели се избират хора с определен опит в службите, и които не са членове на политическа партия, коалиция или организация с политически цели.

Дали това е достатъчен гарант за безпристрастността на службите и дали не трябва да бъдат поставени и други ограничения за заемане на поста или пък да се увеличат основанията за освобождаване на ръководството при съмнение за липса на безпристрастност в работата му – това трябва да реши парламентът.

Въпросът е особено важен, особено след като стана ясно, че службите за сигурност са

готови по-скоро да опорочат едно от най-важните граждански права – 

правото на избор и честното провеждане на демократични избори.

Вместо това видяхме, че след действията на ДАНС и отмяната на машинния вот камерите в секционните комисии запечатаха подправянето на хартиени бюлетини и на практика фалшифициране на вота.

А до този момент ДАНС не са предоставили доказателства за това по какъв точно начин зам.-министърът на електронното управление е щял да компрометира изборите.

Още анализи и коментари – четете тук