Чакат ни нелеки икономически и финансови години, а възможността на Европа да отваря кесията ще намалява през следващия мандат на европейските институции. Не можем да очакваме в обозримо бъдеще, в никакъв случай в мандата на следващата Европейска комисия и Европейски парламент, ефективно разширяване на Европейския съюз. Така българският евродепутат Радан Кънев коментира пред БТА перспективите пред разширяването на ЕС към Западните Балкани.
„Интегрирането на политики като Зелената сделка би могло да ускори процеса на присъединяване на страните кандидати за членство, но изисква самите страни членки да бъдат съпричастни към тези политики. Това означава засилено финансиране от страна на европейския бюджет, а мисля, че ни чакат нелеки икономически и финансови години“, допълва той.
Радан Кънев е евродепутат на Демократи за силна България и представител на групата на Европейската народна партия в европарламента. Той е докладчик в сянка по законодателен акт за промишленост с нулеви нетни емисии. Кънев коментира в интервю за БТА Европейския зелен пакт, или т. нар. Зелена сделка, представляващ набор от предложения, чиято цел е политиките на ЕС в областта на климата, енергетиката, транспорта и данъчното облагане да бъдат пригодени към целта за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 процента до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Сред приоритетите на „зелената“ инициатива е Европа да бъде първият неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. и три милиарда нови дървета да бъдат засадени в ЕС до 2030 г. ЕС вече има правно обвързващи цели в областта на климата, които обхващат всички основни сектори на икономиката. Все пак законодателството за Зелената сделка все още не е прието, а според Кънев, то ще бъде и първото ревизирано преди приемането си законодателство.
„Вероятно за първи път, а според мен със сигурност, ще се ревизира законодателство преди да бъде прието. (…) Голяма част от законодателния проект „Подготвени за цел 55″ е ориентирана към насилствено повишаване на цените на въглеродните емисии. Очакването в момента, в който се гласуваха тези изменения беше, че политическата промяна след ерата на (американския президент Доналд) Тръмп в САЩ, ще доведе до подобни политики от другата страна на Атлантическия океан. Ако следват целенасочено обща политика, ЕС, САЩ и Канада са абсолютно непреодолим икономически фактор“, отбеляза по-рано евродепутатът пред журналисти по време на обучение, организирано съвместно от БТА и ЕП.
Той допълни, че администрацията на настоящия президент на САЩ Джо Байдън е възприела амбициозни климатични политики, но съвсем различни. Това според него най-вероятно ще доведе до ревизия на законодателството за Зелената сделка и намиране на механизъм, с който току-що приетата Директива за търговия с емисии да бъде изменена.
„Общите политики (като Зелената сделка) в процеса на сближаване между членки и не членки на Балканския полуостров, включително и в ролята на инструмент за помирение с нашите братовчеди в Скопие, бяха възможни в един по-оптимистичен етап на нашите отношения“, каза той в интервюто си пред БТА. „Сега не изглежда, че има толкова лесни решения“, допълни той във връзка с регионалния контекст на Зелената сделка.
Кънев посочи, че страни като България и Северна Македония, които макар и близки географски, имат политически несъгласия, биха могли да се обединят от по-голяма кауза като увеличаване на дела на възобновяема енергия, въпреки скептицизма. Според него трябва да се преодолее „това критично ниво на недоверие в обществата и политическите елити, до което сме се докарали“.
„Възможно е да се мисли за общи политики в сферата на най-общо казано икономическата модернизация. Ако говорим за зелени политики, част от тях имат много прости измерения, например железопътна свързаност. Това е една огромна язва в българо-македонските отношения от край време, която не може да се реши. Това е посока, в която със съдействието на Европейския съюз и на европейския бюджет, може да се натиска“, отбеляза Кънев и допълни, че междусистемната електрическа и газова свързаност са политики в сферата на Зелената сделка, върху които можем да работим в региона.
Според него страните от Западните Балкани все пак няма да имат интерес, чисто икономически, да възприемат елементи на Европейския зелен пакт преди да е станал той обвързващ за тях.
Кънев посочи Хърватия като пример за блестящ опит в използването на геотермалната енергия както за балансиране на енергийния микс, така и за отоплителни проекти и за съхранение на енергия от възобновяеми източници. Според него геотермалната енергия е голяма възможност и пред България.
„Ние имаме сравнително добро законодателство, прието сега от този парламент – нещо, което не е добре известен публичен факт. Трябва спешно да започнем да привличаме и европейски, и частни инвеститори и да започнем да инвестираме в тази сфера“, обясни той.
Той засегна и темата за новата такса за транзит на руски газ, която България въведе миналия месец и реакцията на най-засегнатите от решението страни – Сърбия и Унгария. Според него острата реакция на Белград и Будапеща има по-дълбока мотивация и доста по-дълга история на политически несъгласия.
„Управляващите режими в Сърбия и Унгария имат последователна неприятелска политика към България от доста време. Малко споменаван факт е това, че дълбоко антибългарският бивш премиер на Северна Македония (Никола) Груевски се укрива от македонското правосъдие в Будапеща и това продължава да е така. Много от медиите, които бълват антибългарска пропаганда в Скопие, са собственост на олигарси, близки до (унгарския премиер) Виктор Орбан. Що се отнася до режима на Вучич в Сърбия, той не просто насърчава и финансира антибългарските настроения в Северна Македония, но има и собствена системна антибългарска пропаганда. Една мярка (като въвеждането на такса за транзит на руски газ) от страна на България има и една разумна степен на реципрочност към тези враждебни политики“, коментира българският евродепутат.
Той заключи, че тази ситуация е повод да се осъзнае нуждата от по-откровени и конструктивни преговори между България и Сърбия и Унгария.
Още актуални коментари – четете тук
