Войната в Украйна е в тупик, защото двете воюващи страни направиха паритет на своите военни способности.
Ако ги разглеждаме като човешки фактор, твърдо въоръжение и електронни системи, то навсякъде по-доброто качество на украинците е парирано от по-голямото количество на руснаците.
Така никоя страна не може да вземе надмощие без рязка промяна в някой от тези параметри.
Ясно е, че украинците няма как да станат много повече и затова надеждите им са свързани с
влизането на самолетите F-16 в боевете догодина,
което да нивелира въздушното превъзходство на Русия и с подобряване на техните дронове и електронни комуникации, които сега са превъзхождани и така в голяма степен успешно парирани.
В тази превърнала се във война на изтощение Путин разчита на умората на Запада и обръщане на общественото мнение – с венец връщането на Тръмп в Белия дом.
И всички последни изследвания показват, че надеждите му не са напълно безпочвени.
Тръмпизмът продължава да доминира републиканската партия, а водещ наратив там е, че Украйна не е приоритет и фокусът трябва да е върху Израел в близък и Китай в средносрочен план.
От тази гледна точка, не е невероятно при смяна на администрацията в Белия дом да се води т.н. reverse Kissinger политика.
С други думи, както навремето Кисинджър успя да превърне комунистически Китай в съюзник на САЩ срещу СССР, така днес фашистка Русия да стане съюзник на САЩ срещу Китай – срещу украински отстъпки, а именно легализиране на путинския грабеж на украинска територия.
На скептиците трябва да припомним, че в релацията Си-Путин, Путин е младшия партньор, но това не е непременно вярно в релацията Тръмп-Путин, заради руските зависимости на Тръмп.
Другата причина за развитие в тази посока е сходствотото на възгледите на Тръмп и Путин за държавното устройство като олигархия – презрение към върховенството на закона и игра с масата бедни и слабообразовани хора.
За обогатяването и в полза на малък семейно-приятелско-клиентелистки кръг. И срещу и чрез смачкване на средната класа и всички защитници на правовия ред.
Базирана на такива възгледи е и тръмпистката транзакционна външна политика – там няма принципи или лоялност към ценности, а само интерес от краткосрочни печалби.
И то не непременно в полза на САЩ като държава. Примерно, знаете ли къде е сега държавният секретар на Тръмп Марк Помпео? Ами начело е като лице на голяма бизнес организация в Централна Азия, зад която обаче прозират руски капитали.
Това впрочем е най-добрата маскировка за руските интереси в Европа и у нас – използването на западни, за предпочитане на американски лица и проксита.
От САЩ – свързани почти винаги с републиканската партия: пенсионирани политици, дипломати и военни. Вече го виждаме и в нашия бизнес, примерно, наблюдавайте кой ще се появи като купувач на Лукойл.
Но напоследък и проектите на нашия ДС естаблишмънт се позовават на САЩ. Целта е придобиване на западна легитимност от нашия крайнодесен патриотарски сектор, като това винаги е свързано с някоя алтрайт фракция или виден тръмпист от републиканската партия.
Която няма вече почти нищо общо с тази от времето на Рейгън – нито към върховенството на правото; нито към свободните пазари; нито към свободата и демокрацията.
А изборът на съюзници на международната сцена ще бъде не на база принципи, а на печалби и власт – и затова можем да очакваме при победа на Тръмп жертва на първите заради вторите.
Дано това не стимулира авторитарната реставрация и у нас.
Коментарът е взет от Фейсбук профила на Евгений Кънев, заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.
