В началото на седмицата председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че ще оттегли спорния закон за пестицидите след масови протести на фермерите в редица държави. Законът имаше за цел да намали употребата на пестициди в Европейския съюз, а оттеглянето му ще отбележи първото поражение за Зелената сделка.
Така нареченият Регламент за устойчиво използване (SUR) беше представен за първи път през юни 2022 г. с амбициозната цел да се намали наполовина употребата на пестициди до 2030 г. Той предвижда пълна забрана на тези продукти в чувствителни зони, като градските зелени площи и местата, включени в Натура 2000, като насърчава използването на алтернативи с по-нисък риск за хората и природата.
Химическите пестициди, използвани за поддържане на добивите, се считат за основен източник на замърсяване и са свързани със загубата на биологичното разнообразие, лошото качество на водата, деградиралите почви, устойчивостта на вредители на растенията и са причинители на хронични заболявания.
Регламентът (SUR) се оказа в разногласие от самото си създаване и стана обект на яростно лобиране от страна на селскостопанския сектор. Миналата година той беше отхвърлен от Европейския парламент с 299 гласа „за“, 207 „против“ и 121 „въздържали се“, а в момента е заседнал в политически преговори между държавите-членки. Това показва нежеланието да бъде прокаран до финалната линия.
„Комисията предложи SUR с достойната цел да намали рисковете от химически продукти за растителна защита. Но предложението SUR се превърна в символ на поляризация и то беше отхвърлено от Европейския парламент. Вече няма напредък и в Съвета. Ето защо ще предложа на колегията да оттегли това предложение“, каза фон дер Лайен във вторник, говорейки пред ЕП в Страсбург.
Оттеглянето на предложения закон не е незабавно. Той все още трябва да бъде ратифициран – процес, който се очаква да бъде финализиран през следващите седмици.
Въпреки новината фон дер Лайен подчерта, че въпросът за регулирането на пестицидите остава на дневен ред и може да бъде предмет на „ново, много по-зряло предложение“, но най-вероятно това ще бъде задача на следващата Комисия.
Но за привържениците на Зелената сделка прогнозите не са добри. Първите проучвания сочат, че европейските зелени са изложени на риск да загубят около една трета от местата си в Европейския парламент на изборите за ЕС през юни заради отслабването на подкрепата за зелените в Германия и Франция – откъдето на предишните избори влязоха най-много евродепутати.
Екологичните организации разкритикуваха решението
То изплаши екологичните групи, които се опасяват, че Зелената сделка на фон дер Лайен се разпада на фона на консерваторите и популистка реакция в навечерието на изборите за ЕП през юни. Екологичните организации предупредиха, че опасните ефекти, причинени от пестицидите, трябва да бъдат разгледани чрез законово обвързващи цели.
На 26 февруари Европейският парламент трябва да проведе окончателното гласуване в ЕП на Закон за възстановяване на природата, предназначен да приложи стратегията за биоразнообразието и разглеждан от природозащитниците като друга важна част от законодателството на Зелената сделка, която досега оцелява на косъм от съпротивата на ЕНП и нейните съюзници. Лидерът на дясноцентристката група Манфред Вебер благодари на фон дер Лайен за отмяната на предложението за пестицидите.
Също на 26 февруари министрите на земеделието трябва да се съберат в Брюксел за среща на върха на Съвета на ЕС, където фон дер Лайен обеща актуална информация за това как Комисията планира да отговори на опасенията на фермерите.
Фермерските протести, които доведоха до решението на фон дер Лайен
Решението на Фон дер Лайен идва на фона на растящото недоволство срещу Европейската зелена сделка и масовите протести на разгневени фермери, които, наред с други оплаквания, се оплакват и от тежестта, създадена от регулирането на околната среда.
Протестите на фермерите в страни като Франция, Германия, Белгия, Холандия, Полша и Гърция, се разпространиха тази седмица в Испания и Италия. Миналата седмица, в отговор на протестите, ЕС обяви планове за ограничаване на украинските продукти, влизащи в ЕС, и отложи правилата за заделяне на повече земя за насърчаване на здравето на почвата и насърчаване на биоразнообразието.
Протестите продължиха да се разпространяват и във вторник. В Испания хиляди фермери организираха поредица от неформални протести, блокирайки главни пътища в страната. Сред табелите, показани от тракторите, имаше една, която гласеше: „Нашият край означава вашият глад!“ Демонстрации блокираха пътища в регионите на Мадрид, Каталуния, Андалусия, Валенсия, Ла Риоха и Кастилия. Блокирано беше и пристанището на Малага. Беше възпрепятстван достъпа до голям пазар на едро във Валядолид.
Гръцките фермери също заявиха, че ще блокират магистрали и ще пътуват до столицата Атина с тракторите си, след като десетки фермерски обединения предприеха съгласувани действия на среща в град Лариса.
В Италия фермери от селскостопански региони, протестиращи срещу бюрокрацията и евтиния внос извън ЕС, се събраха в Рим с трактор, развяващи италианския флаг и банери с лозунги, гласящи „Без фермери, без храна“.
Фермерите твърдят, че са изправени пред буря от предизвикателства, включително намаляващите цени на продуктите, нарастващите разходи за енергия, поскъпването торовете и транспорта, евтиният чуждестранен внос, натиск от търговците на дребно и прекомерните европейски и национални разпоредби.
Отделните държави-членки също предприеха стъпки, за да успокоят разгневените фермери. Германия преосмисля плановете си за намаляване на субсидиите за дизел, а Франция заяви, че отменя планираното увеличение на данъка върху дизела и обеща над 400 милиона евро помощи.
Източник: Евронюз, Политико, Гардиън
Още актуални анализи – четете тук
