Конференцията в Мюнхен: Европа търси възможности за укрепване на сигурността си (ОБЗОР)

Украинският президент Володимир Зеленски благодари на САЩ за обширната им военна помощ досега и се обърна директно за подкрепа и към бившия президент Доналд Тръмп по време на речта си днес на Мюнхенската конференция по сигурността, предаде ДПА.

Зеленски не засегна пряко настоящата блокада на по-нататъшната помощ за Украйна от страна на американските републикански политици в Конгреса, въпреки че планира да се срещне с лидерите на Конгреса по време на срещата в Мюнхен.

Зеленски изрично покани Тръмп – който неведнъж е изразявал скептицизъм относно по-нататъшната подкрепа на САЩ за Украйна – да посети страната му и да се запознае с нейната битка срещу руската инвазия.

„Ако г-н Тръмп иска да дойде, аз съм готов дори да отида с него на фронтовата линия“, каза Зеленски. „Трябва да покажем на хората, които вземат решения, какво означава това. Истинска война – не в Инстаграм, истинска война“.

Зеленски също така заяви, че всички други американски политици също са добре дошли.

„Аз го каня публично, но това зависи от неговите желания, разбира се“, каза Зеленски за поканата си към Тръмп. „Ние сме готови.“

В речта си Зеленски днес обясни, че липсата на достъп на страната му до оръжия

засилва позициите на руския президент Владимир Путин.

„За съжаление, поддържането на Украйна в изкуствен дефицит на оръжия, особено на артилерия и далекобойни оръжия, позволява на Путин да се адаптира към настоящата интензивност на войната“, каза той в речта си на Мюнхенската конференция по сигурността.

Зеленски направи препратка към опустошения източен град Авдеевка, откъдето украинските войски се изтеглиха, тъй като Украйна е изправена пред остър недостиг

Украинците отстъпиха от разрушената Авдеевка

на боеприпаси, а военната помощ от САЩ се бави вече месеци от Конгреса.

„Не питайте Украйна кога ще приключи войната. Попитайте себе си защо Путин все още е в състояние да я продължи“, каза Зеленски.

Украинският президент подчерта: „Ако не действаме сега, Путин ще успее да превърне следващите няколко години в катастрофа“, предаде ДПА.

Европа трябва да укрепи способностите си да се защитава, независимо от това кой ще спечели предстоящите избори в САЩ или как ще се развие войната в Украйна, заяви германският канцлер Олаф Шолц на конференцията.

„Ние, европейците, трябва да се грижим много повече за собствената си сигурност, сега и в бъдеще“, заяви Шолц на втория ден на конференцията.

Германия, най-голямата икономика в Европа, е увеличила разходите си за отбрана до 2 % от БВП и ще продължи да постига тази цел на западния отбранителен съюз НАТО, каза Шолц.

Германският канцлер призова партньорите от ЕС да не допускат отказ от помощта за Украйна и в същото време да засилят собствената си отбрана, съобщи списание „Шпигел“.

Според канцлера заплахата от страна на Русия е реална.

„Ето защо способността ни за възпиране и защита трябва да бъде надеждна – и да остане надеждна“, подчерта той.

Канцлерът призова партньорите от ЕС да предоставят повече финансова помощ за Украйна, която е обект на нападение от страна на Русия – в интерес на собствената си сигурност.

Германия почти удвои военната си помощ за Киев за настоящата година до над 7 милиарда евро, а за следващите години ще бъдат добавени обещания за общо 6 млрд. евро, заяви още канцлерът. Той каза, че много би искал „подобни решения да бъдат взети във всички столици на ЕС“.

„Ние, европейците, трябва да се погрижим много повече за собствената си сигурност – сега и в бъдеще“, отбеляза Шолц. За тази цел стратегията за национална сигурност предвиждаше да се насърчи „разработването и въвеждането на бъдещи способности, като например прецизни и модерни оръжия“, което се обсъжда с Франция и Обединеното кралство.

„Нашата отбранителна индустрия ще увеличи надеждно производството си само ако всички ние солидарно и в дългосрочен план осигурим необходимите ресурси. И по този начин да допринесем и за нашата сигурност“, заяви Шолц.

Външните министри на страните от Г-7 запазиха минута мълчание в началото на днешната си среща в Мюнхен, за да отдадат почит на руския опозиционен лидер Алексей Навални, който вчера почина в затвора, съобщи италианското председателство на Г-7, цитирано от Ройтерс.

„Заради идеите си и заради битката си за свобода и срещу корупцията в Русия, Навални на практика беше осъден на смърт“, заяви италианският външен министър Антонио Таяни, откривайки срещата на седемте големи демокрации в рамките на Мюнхенската конференция по сигурността.

„Русия трябва да хвърли светлина върху смъртта му и да прекрати недопустимите си репресии срещу политическото несъгласие“, заяви Таяни, цитиран от министерството си.

Премиерът на Косово Албин Курти се срещна в Мюнхен с върховния представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел и пратеника на ЕС за диалога Белград-Прищина Мирослав Лайчак и отново поиска премахване на мерките на ЕС срещу Прищина, съобщи информационният сайт КосСев.

Срещата се състоя снощи в кулоарите на международната конференция по сигурността в Мюнхен, в която участват около 50 държавни и правителствени ръководители, близо 100 външни министри и представители на международни организации.

На срещата присъства и външният министър на Косово Доника Гървала.

„На срещата стана въпрос за процеса на диалог (между Белград и Прищина), изпълнението на договорените споразумения и нормализацията на отношенията между Косово и Сърбия“, пише в съобщение на косовското правителство.

„Курти поиска и премахване на несправедливите ограничителни мерки, които ЕС въведе срещу Прищина“.

Заради ескалация на напрежението в Северно Косово, ЕС наложи в края на юни 2023 г. наказателни мерки срещу Прищина, които включват временно спиране на работата на съвместните комисии между ЕС и Косово на базата на Споразумението за

стабилизиране и асоцииране и замразяване на поканите за срещи на високо равнище, както и на двустранните посещения, с изключение на онези, свързани със справянето с кризата в Северно Косово в рамките на диалога Косово–Сърбия, воден от ЕС.

Курти повтори пред Борел и Лайчак и искането на Косово към Сърбия за подписване на договореното миналата година споразумение за нормализиране на отношенията, което бе прието от страните, но не и подписано.

Подписването на споразумението (от страна на Сърбия) е необходимо като гаранция за пълно уважение и изпълнение по пътя на пълна нормализация на отношенията между двете страни“, посочи Курти.

Европейските представители отправиха критики към Прищина във връзка с решението на Централната банка на Косово за разплащания само в официалната валута евро, което на практика е забрана на употребата на сръбски динари.

Те отново призоваха към отлагане на изпълнението на решението, тъй като сръбското малцинство получава заплати, пенсии и социални помощи от Сърбия в сръбски динари. Сърбия и косовските сърби не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово.

Днес се очаква сръбският президент Александър Вучич също да се срещне с върховния представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Жозеп Борел. Вучич коментира, че на срещата ще говори за Косово и решението на Централната банка.

Разговорите за потенциално европейско ядрено възпиране, което няма да включва САЩ, „не са полезни“, заяви днес генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, цитиран от Ройтерс.

Говорейки на годишната Международна конференция по сигурността в Мюнхен, Столтенберг заяви, че всяко поставяне под въпрос на настоящата ядрена отбрана на НАТО „само ще подкопае НАТО в момент, когато ние наистина се нуждаем от надеждно възпиране“.

През последните седмици някои германски политици повдигнаха въпроса за възможността Европа да разработи своя собствена ядрена възпираща сила, за да може да бъде по-малко зависима от САЩ в областта на отбраната на континента.

Европейската комисия ще представи след три седмици предложение за индустриална стратегия в областта на отбраната, каза днес председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен, цитирана от Ройтерс.

Тя добави, че комисията ще отвори в Украйна служба за иновации в областта на отбраната.

„Европа трябва да се застъпи за индустриалните си основи. Аз съм убеден трансатлантик и в същото време трябва да изградим силна Европа, а тези две неща вървят ръка за ръка“, заяви Фон дер Лайен в панел на Мюнхенската конференция по сигурността.

Значението на стратегическия диалог между България и САЩ беше във фокуса на разговорите на премиера Николай Денков с представители на американския Конгрес, съобщиха от Министерския съвет на официалната си фейсбук страница.

В Мюнхен министър-председателят се срещна с почетния говорител и бивш председател на Камарата на представителите Нанси Пелоси, с лидера на демократите в Камарата на представителите Хаким Джефрис и с члена на комисията по външни работи на Камарата на представителите Грегъри Мийкс.

Премиерът Николай Денков изтъкна отличните отношения между България и САЩ и потенциала за развитието им – както на двустранно ниво, така и като съюзници в НАТО.

Премиерът Николай Денков разговаря и с премиера на Ливан Наджиб Микати. Двамата обсъдиха възможностите за активизиране на сътрудничеството в сферите от двустранен интерес.

В рамките на Мюнхенската конференция по сигурността премиерът Николай Денков разговаря вчера с помощник-секретаря на Департамента по вътрешна сигурност на САЩ Робърт Силвърс.

Николай Денков и вицепремиерът Мария Габриел проведоха среща и с държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън.

Още новини от деня – четете тук