Северна Македония за пръв път ще има жена президент. Тя иска балканските съседи да помогнат на Скопие за членство в Европейския съюз, но критикува условията на София и Атина пред македонската евроинтеграция. Коя е Гордана Силяновска-Давкова?
Дясната националистическа партия на Северна Македония ВМРО-ДПМНЕ спечели пълна победа на президентските и парламентарните избори. И докато сформирането на кабинет все още е неясно, защото зависи от това какво мнозинство ще бъде постигнато в парламента, името на новия държавен глава вече се знае – Гордана Силяновска-Давкова. Очаква се тя официално да встъпи в длъжност на 12 май.
70-годишната университетска преподавателка нанесе убедителна загуба на действащия прозападен президент Стево Пендаровски и ще бъде първата жена президент на страната. Това увеличи опасенията, че на хоризонта се задават по-студени отношения между Скопие и София, както и по-трудни преговори за членството на Северна Македония в Европейския съюз (ЕС).
Македонците имат статут на кандидат за ЕС от 2005 г., но усилията им за присъединяване се препънаха в дълъг спор с Гърция за името на страната, решен през 2019 г. През 2020 г. Северна Македония стана член на НАТО.
Евроинтеграцията ѝ обаче отново срещна препятствие заради наложеното от България вето над преговорите за присъединяване с Брюксел. Този проблем все още не е решен окончателно, въпреки че през 2022 г. беше постигнат компромис между София и Скопие с приемането на т.нар. френско предложение. То предвижда правата на българското малцинство да бъдат гарантирани в македонската конституция.
По време на предизборната си кампания Силяновска-Давкова неведнъж разкритикува поетото от Скопие обещание статутът на българското малцинство в страната да бъде закрепен в основния закон. Тя все пак декларира в интервю пред балканската редакция на Радио Свободна Европа, че няма да блокира евентуална конституционна поправка в тази посока, ако тя бъде приета от парламента. Подобна промяна изисква подкрепа от поне две трети от македонските депутати.
Новата президентка демонстрира твърда позиция и по отношение на Преспанското споразумение, с което беше удовлетворено гръцкото условие към името на страната да бъде добавено „северна“. По тази тема позицията на Силяновска-Давкова е, че ще „уважи“ новото официално наименование на Македония, но „няма да го използва“ в официалните си речи.
„Президент на всички граждани“
По време на първото си публично обръщение като победителка на втория тур от президентските избори в сряда Силяновска-Давкова каза, че ще бъде „президент на всички граждани, на всички етноси, на партийни членове, на тези, които не са в партии, защото един президент, особено ако е жена, не може да обединява и търси единство, ако се придържа към партийните линии“.
В седмиците преди вота обаче тя следваше именно позициите на подкрепилата я за поста ВМРО-ДПМНЕ. Това предизвика включително остра реакция от София, която през март призова македонските политици да не използват България в предизборната си кампания.
„Трябва да започнем да се разбираме, да си помагаме, не да посягаме към вето, а към подкрепа“, каза още новата македонска президентка в сряда, като очевидно визираше българската позиция спрямо евроинтеграцията на Скопие.
На предизборния си дебат с Пендаровски тя разви тезата, че няма нужда статутът на българите в Северна Македония да бъде споменаван в конституцията, защото техните права и в момента са гарантирани.
„Рядко има друга държава, в чиято конституция правата на малцинствата да са защитени, както тук. Българите и сега са защитени, защото влизат в категорията „други“. Същността е да се защитят правата на малцинствата. Българите тук са защитени“, каза тогава Силяновска-Давкова.
Бъдещият диалог между София и Скопие беше засегнат и в изявлението ѝ пред медиите, след като тя гласува на втория тур от президентския вот в сряда. Според нея България трябва да помогне на Северна Македония да стане член на ЕС, както Швеция, Дания и Финландия са помогнали на Балтийските държави в тяхната евроинтеграция.
От училище „Георги Димитров“ до Скопие
Новоизбраната президентка на Северна Македония е родена на 11 май 1953 г. в Охрид, тогавашна Югославия. За детството си споделя, че е преминало с много деца от България, тъй като е учела в училище „Георги Димитров“, където е изучавала и български автори като Елин Пелин.
Гордана Силяновска-Давкова е професор по конституционно право в Правния факултет „Юстиниан Първи“ в Скопския университет. Тя е експерт по избори към ООН и заместник-председател на групата на независимите експерти по местно самоуправление към Съвета на Европа.
Силяновска-Давкова беше номинацията на ВМРО-ДМПНЕ и на президентските избори през 2019 г., но тогава загуби от Пендаровски. В миналото тя е била народна представителка и министърка без портфейл в правителството на Бранко Цървенковски.
Наследницата на Пендаровски ще бъде шестият поред президент на Северна Македония от обявяването на независимостта ѝ през 1991 г. Първият е Киро Глигоров, който заема поста два последователни мандата от 1991 до 1999 г. Той е наследен от Борис Трайковски, който загина в самолетна катастрофа през 2004 г.
Третият македонски президент е Цървенковски. През 2009 г. е избран Георге Иванов, който кара два мандата. През 2019 г. президент на Северна Македония става Пендаровски.
