Законът дава напредък по отношение на регулаторните органи, дава възможност за приватизация и насърчава данъчните облекчения за големите инвеститори. Правителството отстъпва от стотици членове, за да получи подкрепата на опозицията. Законопроектът се връща в Камарата на депутатите за окончателно одобрение.
Шест месеца след встъпването си в длъжност и след многобройни отстъпки Хавиер Милей получи одобрение в Сената на своя проект за основен закон – осакатена версия на правната рамка, с която той възнамерява да дерегулира икономиката, да премахне държавата и да поеме законодателната власт.
Напрежението относно резултата надвисна над напрегнатата сесия, която продължи повече от 13 часа до общото гласуване, а след това продължи с дебати в частност. Гласуването на сенаторите завърши с равен брой гласове – 36-36, които бяха решени от заместник-председателя Виктория Виляруел в полза на правителството.
Това беше краят на един ден, белязан от социални протести срещу закона и от полицейски репресии, разпоредени от крайнодясната администрация около Конгреса, с наранявания и арести, газ, гумени куршуми и подпалени автомобили. Веднага след приключването на гласуването изпълнителната власт отпразнува резултата.
„При положение, че терористични групировки атакуват Конгреса и се налага силите за сигурност да бъдат задействани в защита на демокрацията (…) тази вечер е триумф за аржентинския народ и първа стъпка към възстановяването на нашето величие, след като одобрихме най-амбициозната законодателна реформа за последните 40 години“, се казва в изявление на президентската канцелария.
Строго погледнато, за да се превърне в закон, законопроектът на Милеи трябва да бъде разгледан отново в Камарата на депутатите, като се има предвид, че бяха направени промени в приетата там през април половинчата санкция.
Докато в сряда сутринта сенаторите започнаха дебатите, политически, социални и синдикални организации, свързани с левицата и перонизма, се събраха по улиците, за да изразят своето несъгласие с мерките, насърчавани от правителството.
„Родината не се продава, тя се защитава“ – това беше най-често издиганият лозунг.
Инцидентите избухнаха след обяд. Многобройните агенти по сигурността, разположени в района, се опитаха да разчистят обществения път и сблъсъците с демонстрантите се умножиха. От една страна камъни, от друга – гумени куршуми и сълзотворен газ. Полицията арестува около 30 души, а сред десетките ранени имаше дори депутати от опозицията.
Вечерта, след като законът беше приет, се стигна до нови инциденти. По това време в град Буенос Айрес и в различни части на района на Буенос Айрес хората крещяха тенджери и тигани в знак на протест.
Амбицията на президента да приватизира повече от 40 държавни компании вече беше орязана в Камарата на депутатите, а Сенатът допълнително намали списъка. В началото на сесията на Сената беше обявено, че Aerolíneas Argentinas, аржентинската поща и медийният конгломерат Radio y Televisión Argentina са изключени от законопроекта, като по този начин само осем компании могат да преминат изцяло или частично в частни ръце.
Изпълнителната власт трябваше също така да отхвърли пенсионната реформа, която имаше за цел, наред с другото, да премахне мораториума, който позволява на хората, предимно жени, да се пенсионират без да внасят изискваните от закона вноски върху заплатата.
Освен това той трябваше да се съгласи да даде приемственост на напредналите обществени работи или на тези с международно финансиране – Милей задържа всички разходи за инфраструктурни работи. Президентът също така няма да може да разпуска публични органи, свързани с науката и културата.
В края на сесията, когато стана ясно, че няма достатъчно гласове, правителството направи нова отстъпка и призна, че ще ограничи производствените сектори, в които може да се прилага режимът за стимулиране на големи инвестиции (RIGI), който предоставя данъчни, митнически и валутни облекчения в опит да съблазни чуждестранния капитал.
Администрацията на Милеи нямаше алтернатива и трябваше да отстъпи, за да получи благоприятния вот на подкрепящата диалога опозиция, законодателите от Радикалния граждански съюз, некирхеристкия перонизъм и провинциалните партии, които в крайна сметка подкрепиха правителството. Нов провал, след дълги месеци на обсъждане и след като първият вариант на закона напълно се провали в Камарата на депутатите през февруари, щеше да бъде труден за преодоляване удар.
Преговорите в търсене на гласове се водеха извън залата, докато дискусията напредваше в горната камара. В кулминационния момент на полицейските репресии се стигна до остра размяна на реплики, когато опозиционните законодатели поискаха безуспешно временно прекъсване на дебатите, за да поискат доклади за положението по улиците.
„Хората гласуваха за това правителство и ние трябва да им дадем инструментите. Ние ще ги придружаваме и ще се опитаме да организираме Аржентина към по-добро бъдеще“ – това е аргументът, избран от сенатора на УСР Едуардо Виши, за да обясни подкрепата на Радикалната партия за законопроекта.
„Сериозността“ на правителството беше аргументът, изтъкнат от кирхнеристката сенаторка Хулиана ди Тулио от Unión por la Patria, която заяви, че иска да делегира законодателни правомощия за подобряване на функционирането на държавата на президента, който казва, че обича да бъде къртицата, която ще разруши държавата отвътре.
Либертарианският сенатор Езекиел Атауче призова за подкрепа на „закон, който поставя основите на истинска промяна в Аржентина“. Вицепрезидентът Виляруел се включи в речите, когато имаше възможност да разчупи вратовръзката: „Днес видяхме двама аржентинци, един насилен и един от работниците, които чакат вота, който миналата година избра промяна, която да бъде уважавана“, каза тя, а на заден план се чуха хорски викове.
При индивидуалното гласуване на всеки раздел от закона, Виляруел трябваше също така да преодолее равенството, за да одобри делегирането на законодателни правомощия на президента и обявяването на извънредни ситуации по административни, икономически, финансови и енергийни въпроси за една година.
Той направи това отново, за да утвърди държавната реформа и приватизацията на публичните дружества. Реформата в областта на труда и публичната заетост, както и реформата на административните процедури и енергийната политика бяха одобрени с обикновено мнозинство.
Една от най-разгорещено обсъжданите инициативи беше създаването на Режим за стимулиране на големи инвестиции (RIGI), поставен под въпрос за дерегулации, които биха могли да доведат до отказ от природни ресурси и да предизвикат екологични рискове.
След гласуването Сенатът все още не е разгледал втория етап от законопроектите на Милей, т.нар. фискален пакет, който включва възстановяване на данъка върху доходите, пране на пари и други данъчни реформи. По това време Милей се готвеше да замине за Италия, за да участва в срещата на върха на Г-7, след като отложи заминаването си, за да изчака решението на горната камара.
Когато Основният закон бъде разгледан отново в Камарата на депутатите, където изпълнителната власт е уверена в благоприятния резултат, президентът ще призове управниците, бившите президенти, законодателите и лидерите „да изоставят старите рецепти за провал, да забравят политическите различия, да прегърнат идеите на свободата и да установят десет основополагащи политики, за да върнат бъдещето на аржентинците“, съобщиха от канцеларията на президента, в пълен ентусиазъм от парламентарния резултат.
Следствие от стремежите на Милеи е подписването на „исторически ангажимент за изваждане на Аржентина от ямата, в която я вкараха личните вендети, дребните интереси и прословутата идеология на бедните през последните 100 години“.
Статията е достъпна в EL PAIS
