Помислете си за Рио де Жанейро и първият образ, който ви идва на ум – независимо от вашата система на вярвания – вероятно е религиозен.
Кацнала на Корковадо – 2300-метрово гранитно възвишение, извисяващо се над града – статуята на Христос Изкупител протяга ръце в топла прегръдка, приветствайки посетителите на града на самбата.
Повече от век статуята е символ на Рио де Жанейро. През февруари 1922 г. архитектът Хейтор да Силва Коста печели конкурса за проектиране на това, което звучи като безразсъден проект: огромна статуя на Исус, която се извисява на висок планински връх, тънък като клечка за зъби. Тя е открита девет години по-късно.
Почти 100 години по-късно статуята, висока 30 метра и с размах на ръцете 28 м, все още стои и днес е символ на града, известен в цял свят. Дали това е доказателство за инженерните умения на бразилците, които са я построили?
За Пауло Видал, архитект и управител на Института за историческо и художествено наследство (Instituto do Patrimônio Histórico e Artístico Nacional, IPHAN), който одобрява всички проекти за реставрация, това е второто.
„Гражданското строителство в Бразилия винаги е било на челно място в света, особено в областта на стоманобетонните конструкции“, казва той.
И в това се крие нейната тайна. Въпреки че Христос Спасител изглежда като каменна скулптура, всъщност той е това, което Видал нарича „бетонна сграда, покрита с плочи от сапунен камък“.
Това обаче не означава, че изграждането ѝ не е било героично.
Произходът на статуята е по същество акт на религиозна пропаганда: опит да се обърне гръб на „морето от безбожие“ след Първата световна война, като се постави фигура на Исус Христос, която да бди над Рио, видима от всяка точка на града – вездесъщ бог в каменна плът. Провежда се конкурс за проект на статуята и Да Силва Коста, който си я представя почти като поздрав към слънцето, като Исус е осветен от зората и обграден от розов „ореол“ при залез слънце, печели поръчката.
Построяването на такава колосална структура винаги е било трудно, а изграждането ѝ на висок и опасен връх – още по-трудно. Не само заради трудността на строителството, но и на поддръжката.
„Голямото предизвикателство беше да се разработи проект, който да издържи на атмосферните условия“, казва Видал, който казва, че върхът Корковадо е „изложен на много агресивни атмосферни условия“.
Работата започва през 1926 г., финансирана основно от църквата в Рио, и на 12 октомври 1931 г. статуята е открита. Днес тя е част от обекта на световното културно наследство на ЮНЕСКО „Пейзажите на Кариока между планината и морето“, създаден през 2012 г. Четири години по-рано статуята е включена в списъка на IPHAN заради историческото ѝ значение. През 1990 г. тя е обявена за общински обект на културното наследство. Това е и най-голямата статуя в стил ар деко в света.
Фактът, че посещението на Христос Спасител – с влакче до върха или с пешеходна разходка – е задължително занимание в Рио с около 2 милиона посетители годишно, означава, че е още по-важно статуята да се пази.
„Вътре в статуята се чувствате така, сякаш сте напълно защитени от времето и околната среда“, казва тя. „Там цари тишина – това е много здрава структура, а докато се изкачвате към главата, пространствата, през които можете да преминете, стават много тесни. Когато най-накрая излезеш на върха на главата, усещането за свобода е прекрасно.“
За жителите на Рио де Жанейро Христос е станал като член на семейството. Том Жобен, грандът на боса новата, който композира „Момичето от Ипанема“, пише за неговите „отворени обятия над Гуанабара“ в песента си Samba do Avião. Друга песен се нарича просто Corcovado. „Da janela, ve-se o Corcovado, O Redentor, que lindo“, пише той – „От прозореца се вижда Корковадо, Изкупителят, колко е красив“.
Самият Мартинс е организирал две художествени изложби, посветени на скулптурата, а неотдавна е издал EP, в което в три от петте песни се пее за статуята. Всъщност той казва, че именно детските му спомени от наблюдението на статуята са вдъхновили създаването на песните му.
За Франческо Перота-Бош, архитектурен критик и биограф на архитекта-модернист Лина Бо Барди, Корковадо е „най-демократичната забележителност в града“. Рио де Жанейро е известен като място, където голямото богатство и бедността живеят едно до друго, но в известен смисъл скулптурата ги обединява.
„Можете да я видите от богатите и бедните квартали“, казва той. „Кариоките могат да я наблюдават от южната или северната зона и ще имат ориентир, за да намерят себе си в града. До голяма степен благодарение на Корковадо Рио се превръща в град с много визуални елементи, които помагат на посетителя да не се изгуби в него.“
Колко подходящо за спокойната, мултикултурна Бразилия е скулптура, построена като символ на една религия, да олицетворява гостоприемната атмосфера на цялата страна.
Може би това е най-голямото чудо на Христос Спасителя.
Статията е достъпна CNN
