От бияч под пагон до обикновен бияч: Родната полиция ни гази

Имаше времена, в които МВР плащаше, за да изчисти имиджа си. В тези времена се роди и песента „Родната полиция ни пази“. Чухме я веднъж-два пъти и тя доста бързо беше забравена.

Няколко години по-късно и няколко вътрешни министри след това вече е ясно, че родната полиция май не ни пази.

В четвъртък от най-високата трибуна в държавата – тази на парламента, вътрешният министър Калин Стоянов каза нещо, което едва ли самият той би могъл да асимилира – че

никой не може да бъде застрахован от това да не извърши престъпление, дори и полицаите. 

По време на изслушването му в парламента заради случая с пребития от полицай младеж, Калин Стоянов защити, на пръв поглед очевидната теза, че всички сме хора и нищо човешко не ни е чуждо. С други думи – всички можем да съгрешим и да извършим престъпление.

Само че това не е така. Най-малкото, защото подобно умозаключение води и до следващото – вместо жилищни сгради в страната трябваше да има бум на строителството на затвори.

Но, ако се върнем на сериозния анализ, на първо място подобно твърдение, отправено от вътрешния министър, е най-малкото грешно –

застраховката за това един човек да не извърши престъпление се казва „морал“.

МВР не дава гаранция, че полицай може да бъде и престъпник

Или просто казано – никой морален (и нормален) не би трябвало да е в състояние дори да помисли да извърши престъпление.

Твърдението на вътрешния министър, освен че е грешно, е и опасно – още по-малко може да се твърди, че този, на когото доверяваме сигурността и живота си може да бъде едновременно и наш палач.

Всъщност Калин Стоянов направи едно признание, което „крещи“ за съществуването си като проблем от години, но отговорните институции се правят, че не чуват. Май дори и самият министър не го чу, докато го изговаряше – нещо като нападките Доган-Пеевски, от които разбрахме, че те двамата все пак знаят, че прокуратурата и службите са овладени и се използват като бухалки, но не са счели за необходимо да поправят това състояние.

Та признанието на вътрешния министър е, че в системата на МВР влизат хора, на които не може да се има доверие, защото системата е способна да ги пропусне – волно или не.

Живеем в държава, в която в последните години на думата „пагон“ се придава особена важност, а това дали един мъж е ходил в казармата е от особено значение за определяне на неговата мъжественост.

Само че виждаме до какво изкривяване на морала могат да доведат подобни твърдения.

Подобен случай, като този с бития студент, имаше и преди два месеца – група бабаити в цивилни дрехи и цивилен автомобил, представили се за полицаи, за малко не убиха друг 19-годишен младеж. И то защото той и приятелите му се уплашили от бабаитите. Случаят е показателен с това, че

Не охранител, а полицай е разбил челюстта на 19-годишния студент заради парче пица

вместо с респект, полицията ни е способна да ни изпълни с ужас и страх,

че може да ни лиши от живота ни.

Всъщност, това, което показва реалността, е, че никой, било той непрестъпен ум, не е застрахован от това да стане жертва на полицай. 

Въпросите около това какво е правил служителят на МВР на въпросното място на плаж „Градина“, са много и едва ли ще получат отговорите си. Като например:

– заработвал ли е полицаят в извънработно време като охранител (индиректно депутатът от ГЕРБ Еманоил Манев призна за такава тенденция, бел. ред.);

– каква е връзката му с частната охранителна фирма, която твърди, че той не е неин служител, но е носил нейно опознавателно светлоотразително елече;

– каква е връзката на МВР с фирма „Делта гард“, за която депутати припомниха участието ѝ в аферата „Осемте джуджета“ и кражбата на бизнеси, както и за участие на нейни служители в редиците на МВР по време на охраната на протестите през 2020 г.?

Списъкът с въпросите може да бъде продължен.

Това, което обаче министърът е длъжен да понесе на плещите си, е да заяви твърдо и отговорно, че

сигурността на нито един гражданин не е и не може да бъде застрашена от служител на реда.  

Това очакваме да чуем, като потребители на услугата „Сигурност“, за която плащаме с данъците си.

Очевидно обаче министърът не може да поеме такава отговорност и такъв ангажимент.

Между другото Калин Стоянов направи и едно друго твърдение – това, че МВР не носи отговорност за служителите си в извън работно време.

Това е абсолютно недопустимо да бъде изречено от един вътрешен министър. От чутите факти по случая с бития студент това твърдение би трябвало да звучи така:

МВР не може да гарантира, че хора с престъпен профил могат да носят пагон, но дори и да има бандити с униформа, докато са в МВР те не са такива. Извън управлението обаче МВР не носи отговорност.

В държавата на мачовците децата ги бият, нали?

То е горе долу същото и като това да назначиш съпругата на Нотариуса в ГДБОП, но да не носиш отговорност за това какво прави тя в магистратския клуб „SS“ в извънработно време.

Неспособността на МВР да се справи с вътрешните си проблеми – липсата на кадри, липсата на квалифицирани кадри, меко казано лошите условия, в които са принудени да работят масово служителите, липсата на мотивировка и достатъчно силна социална програма (само допреди няколко години служители протестираха за това, че нямат обувки и облекло) и не на последно място – политическата употреба на министерството и службите в цялост и откритото кадруване на престъпни босове в тях, е естествено отражение на недалновидното управление на държавата през минимум последните 15 години.

Държавата в лицето на МВР е длъжна да гарантира сигурността на всеки един гражданин. Провалът ѝ в тази политика е една от причините младите да не искат да останат тук.