Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК.
– Проф. Чуков, с избора на новия лидер на „Хамас“ Яхия Синуар ще се стигне ли до значима военна ескалация в региона на Близкия Изток или може да очакваме процес на дипломатическо сдържане и примирие?
– Има разнопосочни мнения. Яхия Синуар е много интересна личност в терористичното движение „Хамас“ – човек, като се вгледа в неговата биография, може да се ужаси.
Можем наистина да настръхнем, тъй като той не е класически военен. Той се води част от военния апарат на „Хамас“, но той е създал една собствена структура, която прилича много на нашето ВКР (военно контраразузнаване, бел. ред.). Това е апарат за следене на информатори и този човек практически не е взимал полеви решения. Той не е офицер, той не знае как се стреля.
Той е по-скоро човек, който следи, наказва и дори убива със собствените си ръце хора, които той е нарочил. Тоест, той е един класически касапин. Хората се страхуват от него.
Нещо, което до този момент не се беше случвало като поява на личност в движението „Хамас“.
Поради тази причина, без да бъде избран за лидер на „Хамас“, той ръководеше тази организация от тунелите в Ивицата Газа. Той си беше присвоил привилегията да казва кой е лоялен на „Хамас“ и кой не е.
Нещо повече – най-големият фаворит за поста на Исмаил Хания беше Халед Машал. Той категорично каза, че няма да го приеме, но останалите в организацията, страхувайки се от Синуар, го приеха.
Яхия Синуар е временно начело на „Хамас“, догодина ще има избори в движението за постоянен такъв.
Тази ужасяваща личност, една плашеща личност, една личност, която просто тероризира палестинците, включително и „Хамас“, много трудно би могла да даде тласък на преговорите, да бъде човекът, който ще реши проблемите и кризата с войната.
Аз напълно споделям това мнение, тъй като съм разговарял с палестинци, които са били заедно с него в затвора.
Има и обратно мнение, според което в момента, след като Яхия Синуар е официалният лидер и той до този момент одобряваше или не одобряваше предложенията, които идваха от „Израел“, сега вече би могъл да сложи край на тази криза. Не, той не може да сложи край на кризата и въобще на войната. Той не може и да стимулира преговорите, защото неговото съзнание е съзнание на убиец, на касапин, на човек, за който всички останали са някакви врагове и той трябва да ги преследва.
Самият поглед, самото му поведение е точно на шеф на палестинския вътрешен апарат за вътрешно преследване.
Така че според мен няма да има някакво развитие на преговорите и те ще бъдат силно замразени, докато този човек е начело на „Хамас“.
– Ако преговорите бъдат замразени, това означава ли ескалация на конфликта и разширяване на географските му граници с намесата на други държави? Видяхме, че САЩ дислоцирха части от бойния си флот в района на Близкия Изток…
– Да, видяхме, че нещата ескалират. Отделните фронтове си имат относителна самостоятелност, въпреки че от арабска гледна точка или по-скоро т.нар. съпротива, говорят, че са се обединили всички фронтове – било то пет фронта, било то седем фронта, като един от тези фронтове е на „Хамас“. Що се отнася до Ивицата Газа на палестинския фронт няма да има някакви промени. Бих казал, че ще продължат тези стълкновения, тези бомбардировки, този военен натиск.
Общо взето появата на тази личност – Яхия Синуар, подсказва, че разширяването, поне на юг от Израел, ще бъде единствено и само военна опция.
Не по този начин ми звучеше Хасан Насрала. Не по този начин са поставени симптомите на поведението на Ислямска република Иран, която, заедно с Ливан, се готви за нанасяне на ответни удари срещу Израел.
Тоест, има нюанси и те се отнасят до голяма степен до тежестта на организацията, от потенциала на организацията.
За съжаление, Яхия Синуар е човекът, който единствено може да погуби всичко, което е около него. Не говорим за „Хамас“, тъй като организацията според нас – европейците, американците, великобританците, е терористична организация.
За съжаление, палестинците в Газа много късно разбраха, че това, което стана с Газа, виновникът е именно Яхия Синуар. Около 70 процента от палестинците в Газа считат, че виновен за разрухата в Газа е „Хамас“.
– Може ли да се говори, че с ликвидирането на Хания, ако е имало очаквания това да сломи по някакъв начин съпротивата на „Хамас“, то такава цел не е постигната?
– Убийството на Исмаил Хания е планирано много преди деня, в който той беше убит в сградата на муджахидините ветерани. Чува се, че ликвидацията му е била планирана още по времето на неговото участие в погребението на президента на Иран Ебрахим Раиси. Но са се отказали, тъй като това е било много рискова операция – на церемонията са присъствали много хора и е можело да бъдат дадени много невинни жертви.
Мишената е бил той и само той, като идеята е да се покаже, че „Хамас“ е терористична организация, тя може да бъде засегната, може да бъде ударена, може да бъде ликвидирана по всяко време, този процес тече.
И е естествено, човекът, който поема отговорността за всички тези действия, които се случиха на 7 октомври, последвалата война – това, естествено, е лидерът Исмаил Хания.
Трябва да кажем, че всички, които бяха спонсори, които бяха крепители, си носят своята отговорност, на първо място това е Иран. Може би от 2015 година и то точно Исмаил Хания превежда на движението „Хамас“ около 25 млн. долара месечно – 20 млн. за т.нар. правителство в Газа и 5 млн. за бригадите на военното крило.
Така че, ударът срещу Исмаил Хания е удар срещу Иран – пряко и косвено.
– Като говорите за удара и ликвидирането на Хания – подобна операция е трудно да се извърши без вътрешни хора, които да знаят във всеки един момент къде ще се намира Хания, с кого ще се среща и т.н. Планирането на такъв удар не може да стане без издаване на вътрешна информация. Има ли такива данни?
– Въпросът за това как е ликвидиран Исмаил Хания не е само логистичен, не е само от гледна точка на разузнавателна техника, той е и политически и той има правни последствия.
Вижда се позицията на Запада, на Израел. Видяхме точно това, което казвате, че вътрешни хора са всъщност тези, които са стимулирали процеса. Сега дори излезе още една информация, че са били вербувани двама членове на революционната гвардия, които са сложили взрива под леглото, където е спал Исмаил Хания.
От иранска гледна точка обаче казват, че такова нещо няма. Те казват: Ние не сме арестували никой. Първо се появи тезата, че атаката е станала с ракета, която е изстреляна извън територията на Иран, впоследствие се говореше, че е стреляно от изтребител F-16, впоследствие – подводница.
В крайна сметка, последната версия на Иран, е, че той е убит от ракета с малък обсег, изстреляна от една планина, която е на север от Техеран.
Защо се разминават тези мнения? Просто, защото, ако се приеме иранската теза, това е тезата, че някой отвън е извършителят, тоест, търси се външният фактор – Израел.
Ако е отвътре, то тогава става въпрос за вътрешно предателство. Тоест, не би следвало да има логика за наказание за нанасяне на удар срещу Израел. Ето там е нюансът – кой го е извършил. И, естествено, двете версии се различават.
