Николай Свинаров е български политик, бивш военен министър и бивш председател на партия Българска нова демокрация. Роден е на 6 май 1958 г. в Шумен. През 1982 г. завършва право с отличие в Софийския университет „Климент Охридски“. От 1984 г. е адвокат в Търговище, а от 1985 г. – в София. Започва в областта на наказателното право, а след 1990 г. специализира в областта на гражданското и търговско право. Член е на Софийска адвокатска колегия 2 мандата. От 1998 до 2001 г. е избран за главен секретар на Висшия адвокатски съвет. Става член на НДСВ и заместник-председател на партията. На 24 юли 2001 г. е избран за министър на отбраната в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005). Бил е и председател на комисията по вътрешна сигурност.
– Г-н Свинаров, Иран отвърна с ракетна атака на Израел, след като израелските сили за сигурност ликвидираха лидера на “Хизбула” Хасан Насрала. Прави впечатление обаче, че действията на иранските власти са предпазливи – преди да нанесат ударите те са уведомили три държави за това – САЩ, Русия и Израел. Има ли наистина предпазливост в действията им?
– Света, в който живеем, става все по-опасен и, разбира се, трябва да се вземат мерки. Аз не намирам подобно предупреждение като част от добра инициатива, след като след предупреждението следва изпълнение на това, което е намислено и се нанасят удари.
Тук е големият проблем е, че международните организации, в това число и всички т.нар. мироопазващи организации, не изпълняват своите функции и нещата придобиват един много лавинообразен характер, който става опасен за голяма част от света.
Ние не обръщахме внимание на местни конфликти, когато са достатъчно далеч от нас.
Но когато в днешни дни на север и на юг срещаме подобни, уж локални, превръщащи се във все по-регионални и, не дай Боже да съм лош пророк – в глобални, ние действително трябва да имаме адекватни мерки като световно мнение, мнение на световните организации, които до този момент винаги са действали само пожелателно, без контрол и без санкция при неизпълнение. И дори когато има санкции, те не пораждат нужните ефекти.
– В този смисъл, очаквате ли да се стигне до такава ескалация, която да въвлече и други сили? Въпреки, че в последните месеци Белият дом изостри тона си към Израел, все пак САЩ остават техен основен съюзник…
– Много е трудно за САЩ, защото години наред една част от международната общност не искаше САЩ да са “жандарм на човечеството”, но когато при президента Тръмп, а и малко след това, САЩ започнаха леко да се оттеглят от тази функция, видяхме че все пак на света му трябва жандарм.
Дали това ще са САЩ, или международни организации, предимно финансирани от САЩ… Очевидно не сме достигнали зрялост като граждани на света да пазим мира, да ценим мира и чрез мира да постигаме просперитет.
Напротив, злите сили на отмъщението, на завистта продължават да побеждават в една значителна част от населението на Земята. Не само в отделни страни, а като цяло.
Така че САЩ в момента са принудени да казват колко лошо постъпва президентът Нетаняху, да отправят предупреждения и едновременно с това да подготвят и изпращат войски в помощ на Израел.
Не коментирам това като външнополитически наблюдател, защото не съм такъв. Само коментирам известните факти.
– Да разбираме ли, в такъв случай, че без намесата на САЩ – пряка или непряка, този конфликт няма да бъде потушен и би могъл да се проточи с години, както е в Украйна например?
– За съжаление, ако се върнем отново няколко години назад, когато се твърдеше, че светът от двуполюсен е станал еднополюсен и господар на света са САЩ, за добро или за лошо, напоследък се появиха други, много сериозни глобални сили – като Китай, Индия, които нямат еднаква външна политика със САЩ. И които, в определени отношения, споделят позициите на президента Путин по отношение на украинската война и т.н.
Но така или иначе ние трябва да намерим механизъм за противопоставяне на това и то няма как да стане без мирно уреждане на въпроса.
Всички казват, че с военни действия не може да се постигне нищо, но виждаме, че Израел доста разшири териториалния обхват, националния обхват на своите действия, след атаките от октомври миналата година от страна на Хамас и отвличането и убийствата на израелски граждани.
Ние продължаваме да се надяваме, все пак, да се намерят сили в международната общност и нещата да бъдат решени, ако не категорично, поне по един приемлив начин за всички страни.
Аз още преди 20 години имах възможност да споделя по повод конфликта в Нагорни Карабах, че е крайно време да спрем да управляваме света чрез контрол на конфликти и да започнем да го управляваме чрез тяхното решаване.
Очевидно пътят не е лесен, но това трябва да бъде постигнато.
– Президентът Румен Радев свика Консултативния съвет за национална сигурност по повод конфликта в Близкия изток. Говори се за риск от асиметрични заплахи като терористични атаки например. Има ли такъв риск на наша територия, особено в сянката на атентата на летището в Бургас, когато мишена бяха израелски граждани?
– Наскоро имах възможност да споделя една теза, че т.нар. терористични спящи клетки вероятно се наричат така, не защото спят, а защото Европа проспа тяхното съществуване и развитие на територията си. Така че, подобна заплаха няма нужда да съществува само като заплаха, тя от години вече съществува като реалност.
И е много възможно, в ситуацията, в която сме в момента – на нарастващи ожесточени конфликти и войни, подобни терористични действия да бъдат активирани и да придобият един по-масов характер.
– Армията ни има ли отношение и готовност за противодействие на терористични заплахи? Доколко нашите въоръжени сили са подготвени са провеждането на антитерористични операции?
Тук трябва да се върнем към едни, колкото героични, толкова и трагични събития за участие на български военнослужещи в мисии зад граница. Особено тези в Ирак и Афганистан, където българската армия и българските военнослужещи придобиха ценен опит в това отношение, защото там стана ясно, че в т.нар. “мироопазващ период”, всъщност беше война срещу терористични групировки на територията на тези държави.
Но във всеки случай, нашата армия може да е подготвена, но тя, първо е недостатъчна като количество на военнослужещи. Второ, на подготвени военнослужещи и трето – на модерно въоръжение и техника, особено в информационната част. Защото споделянето на информация със службите на държавите членки на НАТО, например, и на ЕС, не винаги са достатъчни и навременни. Имаме тъжни примери в това отношение на територията на Република България – да не ги споменаваме.
