Проф. д-р Ингрид Шикова е един от основателите на специалност „Европеистика“ в СУ. Тя е експерт в областта на политиките на ЕС. Цялата си професионална кариера проф. д-р Шикова посвещава на европейската интеграция. Специализирала е в Колежа на Европа в Брюж, Белгия, Университета в Лимерик, Ирландия, Холандския икономически институт в Ротердам, Кралския институт за международни отношения в Лондон и др. Била е директор на Центъра за европейски изследвания и на Информационния център на Европейския съюз, както и съветник в Представителството на Европейската комисия.
Доколко изказването на Жан-Клод Юнкер за необходимостта от скорошно присъединяване на България и Румъния към Шенген и еврозоната, е очаквано и доколко изненада?
Европейската комисия подкрепя членството на България и Румъния в Шенгенското пространство, защото и двете страни са изпълнили предварително поставените технически критерии в съответствие с Договора за присъединяване към Европейския съюз.
Поради това не мисля, че настояването на Жан-Клод Юнкер за приемането на двете страни в Шенгенското пространство с цел на защита на външните граници на Съюза е нещо ново и неочаквано.
Проблемът е, че има държави-членки, които не подкрепят нашето членство и именно те трябва да бъдат убедени да променят мнението си.
Що се отнася до еврозоната, Юнкер изказа много ясна теза – единна валута за всички. Еврото трябва да обединява, а не да разделя континента и да бъде само за избрани страни. С това Юнкер се противопоставя до известна степен на страховете за „тихо“ разделение на Европа на „еврозона“ и „останалите“. Но и в тази област думата имат националните правителства и особено „френско-немският мотор“. Поради това е много важно какво ще предложи Еманюел Макрон в обещаната за края на септември пътна карта за Европа, дали тя ще бъде само френско предложение или съвместно немско-френско.
Какви са реално сроковете България да се присъедини към Шенген и еврозоната?
В речта си Юнкер каза „Ако искаме да засилим защитата на нашите външни граници, трябва да отворим Шенгенското пространство за България и Румъния веднага.“ Но нека не се радваме предварително – напълно ясно е, че не може да се случи на следващия ден.
Това по-скоро беше призив към онези национални правителства, които все още се противопоставят на приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство с аргументи, излизащи извън чисто техническите изисквания.
Този въпрос не се решава от Европейската комисия, а от държавите-членки. При своето посещение във Варна, френският президент Еманюел Макрон обеща подкрепа за нашето членство, но в „ реформирано шенгенско пространство“.
Това означава, че държавите-членки трябва най-напред да се договорят за промените, които ще направят и след това да отворят вратите за България и Румъния.
Това едва ли ще стане толкова бързо, но има надежда.
Въпросът за еврозоната е много по-сложен. В момента борбата е да бъдем приети в т.нар. валутно-курсов обменен механизъм, в рамките на който да се подготвяме за членство в еврозоната. Минималният срок, в който трябва задължително страната да бъде в този механизъм е две години. Неправилно е да го наричаме „чакалня“, защото участието в този механизъм изисква интензивна подготовка, а не „седене и чакане“.
Интересно и положително за нас е предложението в речта на Юнкер да бъде създаден специален инструмент за присъединяване към еврозоната, чрез който да се оказва техническа и финансова помощ на страните, които са във фазата на подготовката.
Трудно е да се определи точен срок – важното е да сме добре подготвени.
Има ли още нещо, което България трябва да покрие, за да няма никакви резерви от страна на ЕС за присъединяването ни към зоната за свободно движение и единната валута?
Един въпрос, който не може да бъде избегнат, но който рядко се обсъжда, макар че непрекъснато витае около нас е въпросът за доверието между държавите членки. Доверието е кислородът в кръвоносната система на Европейския съюз.
Точно както без кислород кръвоносната система спира да функционира, така и Европейският съюз не може да функционира пълноценно без доверие между държавите членки.
Не е възможно съществуването на силен и функциониращ Европейски съюз без наличието на доверие между държавите членки, а трябва да признаем, че днес доверието, което е в основата на солидарността, не е безспорен факт.
Процесът на изграждане на взаимно доверие между суверенни държави е като правило продължителен и изисква участието на всички заинтересовани страни.
Освен това, ясно е, че постигнатите резултати могат много лесно да бъдат унищожени.
Всичко това води до извода, че изграждането на взаимно доверие е дълъг и продължаващ процес, който трябва постоянно да бъде поддържан и грижливо подхранван.
Известно е, че създаването на законодателство в рамките на ЕС преминава през неговото прилагане в националните системи на държавите членки. Неговото некоректно прилагане в държави членки и липсата на доверие към органите, които го прилагат може да го обезсмисли.
България, която е изпълнила изискванията, не успява да се присъедини към Шенгенското пространство именно поради липса на доверие от страна на държави членки на ЕС – липса на доверие заради корупцията, съдебната система и липсата на напредък в борбата с организираната престъпност.
Членуването в Европейския става все по-сложна задача, която изисква полагането на все по-големи усилия.
Мястото на България зависи не само от изпълнение на конкретни критерии и изисквания, но в много голяма степен от способността на страната да провежда политика на интелигентна интеграция, да повиши доверието и репутацията си.
Това, обаче не може да стане, без решителното преодоляване на проблемите в съдебната система и справянето с корупцията. От решаването на тези въпроси зависи дали ще бъдем част от ядрото или ще се задоволим с постоянно място в периферията на Европейски съюз.