Съдбата на „Бузлуджа“: между историята и забравата

Монументът „Бузлуджа“ е част от Европейското културно наследство, но голяма част от европейците не знаят за съществуването му. Кръглата сграда става жертва на вандализъм и гниене, докато България се стреми да забрави за комунистическото си минало. Експерти, различни партии и организации. както и Община Казанлък обаче, искат да съхранят сградата като музей.

Експанзивната конструкция, наподобяваща космически кораб, прилича на научнофантастичен филм от миналия век. Наричана още „Българското НЛО”, сградата привлича любопитни хора от целия свят. За нея са правени документални филм са писани статии от различни световни издания като CNN, National Geographic, ВВС и много други.

Приличащият на космически кораб монумент, известен като „Бузлуджа”, е построен през 70-те години на миналия век. Той служи като седалище на Българската социалистическа партия до падането на комунизма в края на 80-те години.

Оттогава той няма собственик, но пък е популярна дестинация за посетители, запленени от изоставени места. Напоследък той се е в център на вниманието на европейските държави, заради спорната му история.

„Бузлуджа” е построен на мястото, на което през 1868г. българските революционери неуспешно са се опитали да отблъснат османските сили.

Изграждането на паметника се превърнало в национално усилие. От 1974г. повече от 6 000 души, включително войници, студенти и занаятчии, са помагали в построяването му. Работниците взривили върха, за да го заравнят и закарали на планината повече от 70 000 тона бетон.

Високият 70 метра се извисява на 1400 метра надморско равнище. По време на Студената война, комунистическата партия твърдеше, че червените стъклени звезди на върха на кулата, можели да се видят от Румъния (на север) и Гърция (на юг).

Широката 40 метра церемониална зала може да побере 400 души. От тавана до земята е покрита с мозайка, изобразяваща историята на българската комунистическа партия. Овалното помещение е облепено с 500 кв./м мозайка. Лицата на известни български политици, включително Енгелс, Маркс и Ленин, пазят залата. Паметникът е открит през 1981г., но след падането на комунизма през 1989г. е изоставен и занемарен.

Съвременно състояние на паметника

През 1992 г. паметникът е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и е запечатан. По време на правителството на Иван Костов е премахната охраната на монумента, с което е оставан на окончателно разграбване. Преди това крадци започват да свалят ценни материали и метали. Изчезват всички ценни вещи, включително и масивният меден покрив. Сградата започва да се руши, чупят се стъкла, изкъртват се мозайки, орнаменти и други елементи от конструкцията на паметника. Унищожени са мозаечните портрети на Тодор Живков и дъщеря му Людмила Живкова. Огромната петолъчка е обстрелвана с огнестрелно оръжие с цел грабеж на рубините, от които е смятано, че е изградена.

Въпреки всичко паметникът попада в класацията „Най-красивите изоставени места в света“ под номер 25, а през 2013 г. сходна класация му отрежда челното място.

Прехвърляне на БСП

По решение на правителството от 30 септември 2011 г. комплексът е прехвърлен безвъзмездно на Българската социалистическа партия, но промени в Закона за държавната собственост, влезли в сила през февруари 2017 г., правят невъзможно прилагането на решението от 2011 г.

Проект за отмяна на решение № 731 на МС от 2011 г. е в дневния ред на заседанието на 26 април 2017 г. на служебното правителство на Огнян Герджико. Според проекта паметникът на Бузлуджа и други имоти в частна държавна собственост, използвани от БСП, преминават отново във владение на държавата. Въпросът за обсъждане обаче е оттеглен от служебния регионален министър Спас Попниколов.

В писмо до следващия премиер Бойко Борисов от 18 юни 2017 г. лидерката на социалистите Корнелия Нинова пише, че партията има готовност да започне процедура за сключване на договор за безвъзмездно прехвърляне на обекта от държавата. БСП обаче не може да получи Паметника на Бузлуджа безплатно, защото безвъзмездното прехвърляне на държавна собственост е забранено. Затова на 12 юли 2017 г. правителството отхвърля искането на БСП да получи безвъзмездно право на ползване на паметника.

Бъдещето на Бузлуджа все още е неясно

Съдбата на паметника предизвиква много спорове – едни смятат, че той трябва да се превърне в музей, има и проекти за възстановяване.

Тази неделя се проведе местен референдум за собствеността на паметника. Той се оказа неуспешен поради ниската избирателна активност – 19,44 процента. Но преобладаващата част от упражнилите правото си на глас са изразили подкрепата си за това Общината да поеме управлението на монумента, който е частна държавна собственост. Общо 93,08 на сто от избирателите са казали „да“.

Жителите на общината имаха възможност да отговорят на въпроса: „Подкрепяте ли Община Казанлък да получи и ползва безвъзмездно имот – частна държавна собственост „Дом-паметник“ на връх Бузлуджа за 10 години?“. 

Причината за иницииране на референдума е, че Община Казанлък има изготвен и одобрен европроект за консервацията на паметника на стойност почти седем милиона лева, но задължително условие за това е да поеме управлението му.

Прекалено ниската избирателна активност на референдума показва, че хората в Казанлък не са особено заинтересовани какво ще се случи с монумента.

Преди да се реши бъдещето на паметника на „Бузлуджа“ трябва да се прецени какъв е смисълът на възстановяването му в исторически и културен план. Ще имат ли казанлъчани изгода от него? Ще помогне ли това на икономиката на града? Ще привлече ли повече туристи? И най-вече – трябва ли българските данъкоплатци да финансират възстановяването на една умираща реликва, напомняща за трагичното комунистическо минало на Балканите.

Още актуални анализи – четете тук