Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски колеж в Тунис, а впоследствие завършва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по обществени науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш главен редактор на списание „Международни отношения“. През 1999 г. създава неправителствената организация „Български център за близкоизточни изследвания“, а през 2002 г. – „Център за регионални и конфесионални изследвания“. От 2005 г. е научен секретар на специализирания научен съвет по международни отношения към ВАК. От години следи ситуацията в Близкия изток.
– Проф. Чуков, нападението в сирийския град Алепо изглежда беше неочаквано. Наподобява атаката на “Хамас” в Израел през есента на миналата година. Можете ли да обясните какво се случи?
– Наистина, това беше изненада, но когато се опитаме да влезем в детайлите, ще видим, че има редица предпоставки и причини, и обстоятелства, които обуславят защо точно сега се случва и начина по-който се водят операциите.
Всъщност това е една мълниеносна операция. Виждаме, че за три дена те се опитаха да превземат Алепо и поне към днешна дата, докато разговаряме с вас, вероятно само няколко квартала не са под контрола на бунтовниците.
Дълго време, около две години и половина, Алепо беше разделен между бунтовници и режима и виждаме, че по някакъв начин нещата се повтарят. Имаме, ако щете чисто конюнктурни причини, имаме и обективни и регионални и международни причини за това, което се случи.
Буквално в момента Башар Асад е в Москва и в момента, в който той провежда срещата си с Путин, точно тогава опозицията влиза в Алепо. Тоест, те се опитват да вгорчат и да изместят темите, които са поставени от Башар Асад – сигурността на Сирия, двустранните отношения.
С други думи, това е един много добре познат подход в този регион. Това се е случвало и при срещите между Путин и Ердоган, тогава когато се предполага, че ще има определено развитие на темите изведнъж се оказва, че елементи, обстоятелства или сили искат да покажа, че те са много по-силни.
Всъщност от юни месец режимът и руската авиация усилиха натиска си върху Идлиб и тази провинция, която се контролира от бунтовниците. Там има едно правителство – правителство на националното спасение, което всъщност се контролира от фронта “Нусра”. Това е бившата “Ал Кайда”, но не само. Там е регион, в който има множество ислямистки групировки. Някои от тях са обединени в т.нар. сирийска национална армия, която се обучава, финансира и командва от Турция.
– Има ли външна намеса при провеждането на тази операция?
– Турция от края на миналата година се опитва да затопли отношенията си с режима в Дамаск, като самият Ердоган каза, че той е готов да се срещне с Башар Асад и да договори подобряването на отношенията. Имаше доста сериозно напрежение в северните части на Сирия, включително и тези, които се контролират от Турция директно.
Някъде около 4% от провинцията Идлиб се контролира от тази групировка, а около 5% е територията, която се контролира директно от Турция.
Ердоган постави въпроса за връщането на сирийските бежанци. Искаше тази опозиция, която е извън контрола на правителството, да бъде вплетена в сирийския политически живот. От 2013 година всъщност, когато започнаха преговорите за конституционни реформи в Сирия, режимът категорично каза, че няма намерение да прави такива реформи. Самата Русия предложи дори една нова конституция, по-демократична, по-плуралистична, но режимът категорично отказваше.
На предложенията на Ердоган за среща и за затопляне на отношенията Башар Асад ясно каза, че няма намерение да контактува и да преговаря с Ердоган, докато турските войски не се оттеглят от сирийска територия. Нещо, което веднага дойде като отговор от страна на турския военен министър, че такова нещо е изключено, докато сирийската опозиция и сирийците, които са против режима, не бъдат привлечени в живота на Сирия, включително и политическия живот.
Така че, Турция практически, даде зелена светлина на тази операция.
Друг много важен фактор, това е сключеното примирие между Ливан – “Хизбула” и Израел. При което, от военна гледна точка, губещи са радикалите от “Хизбула”, но не само. Практически от няколко години всички ирански формирования, които се намират на територията на Сирия, са под директния прицел от Израел. Имаше удари от сирийско-иракската граница, по отделни пунктове в Централна Сирия, около Дамаск, включително бяха нанесени удари дори на територията на провинция Латакия, там където се намира пък руската база “Хмеймим”.
Самата Русия не е ентусиазирана да дели властта си и контрола си над сирийската държава с Иран. Тоест, те там са по-скоро конкуренти, отколкото съюзници, каквито са, да кажем например, във войната в Украйна. Така че, Иран, иранските части, всъщност са много уязвими.
Нека да припомним какво се случи всъщност през 2016 година, когато Идлиб падна в ръцете на режима. Първата линия беше водена от проиранските шиитски милиции, командвани от Касем Солеймани. След това идваха частите на “Хизбула”, след това идваха частите на “Вагнер” и след това идваше руската военна полиция, която установяваше контрол, а всъщност това бяха чеченците на Рамадан Кадиров.
Досещате се, че много от тези, вече несъществуващи на територията на Сирия – нито чеченците на Кадиров, нито “Вагнер” са там, “Хизбула” е силно омаломощена.
– Защо точно в Алепо се случват тези събития?
– Алепо е центърът на сирийския сунизъм. Този град, който се ситуира на 55 км от границата с Турция, има своята история като олицетворение на сунитството. Там има една военна академия, която олицетворява посегателството на режима срещу офицерите сунити, които през 1982 г. бяха избити по нареждане на Хафез Асад, тъй като те вдигнаха един бунт срещу режима.
Тогава бяха убити около 40 офицери, всичките сунити и тези джихадистки сунитски формирования в момента, огромна част от тя, се водят от синовете на тези убити офицери. Тоест, там има, ако щете и огромна омраза.
Сега се завъртя една много интересна реч са Касем Солеймани от 2016 г., стъпил на капака на една кола и буквално в подстъпите на Алепо казва, че оттук започва освобождаването на Сирия с помощта на Аллах и, забележете, на безгрешните имами.
Това означава – шиитство. Нещо, което в сунитския град звучи ужасно. Солеймани, също както “Вагнер”, също както чеченците на Рамадан Кадиров, вече не съществува.
Специално Алепо има огромна символична тежест в сирийската гражданска война. А и не само това – там наистина епични бяха битките през 2016 година.
– В крайна сметка, двигателят на тези събития идва отвън, така ли?
– Да, разбира се. Много често такива изненадващи събития в Близкия изток се случват в промеждутъка между спечелването на изборите от един американски президент и встъпването му в длъжност.
Например 2008 година “Хамас” нападна Израел точно месец декември, тогава когато Барак Обама още не беше встъпил. Това е един период от годината, в който страстите много се изострят и хората на място смятат, че биха могли да направят много по-радикални неща, тъй като следващата американска администрация, няма какво да се заблуждаваме, е водещата в този регион и не е встъпила.
Но нека и още нещо да кажем – Иран не е желан партньор от Турция, не е желан партньор от Русия – естествено, те не го казват това ясно и категорично. Нееднократно на Башар Асад от арабските страни му беше подсказано, че режимът му много трудно би могъл да оцелее, ако продължи да поддържа такива тесни и топли връзки с Иран.
Миналата година, с помощта на Саудитска Арабия, Башар Асад, Сирия, се завърна в лоното на Арабската лига. Естествено, никой не каза каква е цената, но така или иначе от него се очакваше да защитава арабизма, а не да бъде партньор на Иран.
Така че, там са много сложни регионални, конфесионални, етнически и международни фактори, които влияят.
