Любомир Аламанов работи в сферата на комуникациите повече от 20 години. През 2016 г. е посочен за един от най-влиятелните комуникационни специалисти в сферата на Community Relations. Една от най-авторитетните световни медии за комуникации PR News го включи в своя ежегоден списък с професионалисти-иноватори. The Holmes Report го посочи в престижния списък Innovator 25 EMEA 2018. Най-голямата световна организация на ПР-агенции и национални асоциации International Communications Consultancy Organization (ICCO) го номинира четири години поред за PR Leader за целия свят в престижните Global Awards 2018, 2019, 2020, 2021. PR News го номинира за CEO of the Year 2019. Включен е в списъка PR People of the Year 2020. Печели приза PR Professional of the Year и е номиниран за PR Team Leader of the Year на Platinum PR Awards 2021. Любомир Аламанов е един от създателите на Българската асоциация на ПР агенциите и неин пръв председател.
– Г-н Аламанов, в предизборната кампания видяхме програмите на партиите, които в основата си бяха пожелателни документи. Очакванията към правителството на „Прогресивна България“ са да започне да изпълнява заявеното. И ако първият проблем, с който се заемат новият парламент и правителство, е лакмусът за решителността им, кой трябва да бъде той? Бюджет, социална политика, съдебна реформа…?
– Два електорални фактора ще оказват влияние върху действията на „Прогресивна България“. Първият несъмнено е огромната победа, каквато не сме виждали от Иван Костов насам. Подобна победа е много изкусителна и опияняваща, но и носи със себе си огромна отговорност. При 131 депутати няма как да има оправдание с „коалиционни партньори“ или чужди решения и натиск. Отговорността е изцяло и само на ПБ, даже лично на Румен Радев.
Вторият фактор е широката палитра на електорална подкрепа. Данните показаха, че избирателите на ПБ са гласували преди това за различни политически сили. И има привърженици на Изток и на Запад, има по-леви и по-десни, либерали и консерватори, и т.н. Много трудно може да се угоди на всички и плуването между крайностите ще бъде основна задача на бъдещите управляващи.
От тази гледна точка може да се каже, че ПБ няма да има нито времето, нито лукса да се занимава с проблемите един по един. Буквално от първата минута на конституиране на бъдещия парламент трябва да се работи ударно по целия спектър на обществени проблеми: съдебна реформа, която е ужасно нужна; бюджет, за да може да работи държавата нормално; справяне с нарастването на цените, както беше обещано в предизборната програма; проблемите в енергетиката и особено с горивата, защото Доналд Тръмп не спира да изненадва света с причудливите си решения; реформи в администрацията, реформи във всяка една сфера, защото нищо не е правено от 20 години.
– Очаквате ли лица от служебния кабинет да отидат в новото правителство и ще го оглави ли Румен Радев?
– Румен Радев е изправен пред стандартния проблем на всеки нов победител – няма достатъчно квалифицирани хора за всички нужни постове. Явно е, че промяна не може да има без да се сменят калинките, останали от предишното управление, а това е огромен брой хора.
Също така да не забравяме, че огромна част от новата парламентарна група на ПБ са хора без практически опит в законодателството и ще им трябва време, за да поемат процесите. От тази гледна точка Румен Радев може да направи този експеримент и да остави някои изявени личности от служебния кабинет.
Да не забравяме, че самият служебен премиер беше назначен от президента Йотова, вероятно с одобрението на Радев. А самият служебен кабинет се справи доста добре – и с противодействието на купения вот, и с ограничаването на изтичане на средства (като изтегляне на огромни фондове от ББР, за да не се раздават по неясни критерии на фирми, близки до предишните управляващи).
Оглавяване на бъдещото правителство от страна на Радев има своите плюсове и минуси. Ако го оглави, Радев ще поеме всички негативи от бъдещи погрешни решения, но в случай на успех ще циментира управлението си за много години напред. А ако не го оглави, ще изглежда като бягство от отговорност, ще заприлича на Слави Трифонов, ще разочарова част от избирателите си и ще даде възможност друг да натрупа авторитет като министър председател.
Трябва внимателно да анализира рисковете и да прецени възможностите и така да вземе решение.
– След убедителната победа на ПБ се наблюдава едно затишие, особено на фона на крясъците, които се чуваха доскоро от сградата на Народното събрание. Как четете тази тишина – това знак за смиреност ли е, ослушване за прегрупиране или друго?
– Всички се надяваме, че тази тишина означава разговори и планиране на бъдещето управление. Смяна на една система с друга не е лесна работа. Съвсем скоро ще се види дали ще има позитивни резултати.
А и е крайно време да се върне нормалната политическа комуникация в парламента и в обществото. Краят на миналия парламент беше пик на опростачването и падението в политическите разговори, на които ставахме свидетели.
– Изглеждат ли нещата така, че сме свидетели на началото на един нов дълъг период на управление по модела на ГЕРБ от последните години – с овладяване на местна власт, съдебна система, президентска институция и т.н.?
– ГЕРБ бяха наказани за наглата корупция, но апаратът, който позволяваше това, остава засега по местата си. Само от действията на Радев и неговите хора зависи дали ще има реформи към нормализиране на институциите и живота ни, или ще се изкушат да използват този апарат за собствено облагодетелстване.
Широкият профил на избирателите може би ще накара Радев да направи поне някакви реформи, иначе ще загуби подкрепа по-бързо и от ИТН. Надявам се, че той няма да забрави как по последни проучвания близо 65% от българите категорично одобряват членството ни в ЕС и няма да се поддаде на крайните радикализирани истерии за напускане на която и да е европейска структура. Защото би било пагубно за България. А и за самия Радев.
