България и Гърция са постигнали споразумение за връщането на тленните останки на цар Самуил. Това представлява значимо историческо и културно събитие, което поставя завършек на продължилите шест десетилетия усилия на българската държава за възстановяване на една от най-важните материални връзки с националното историческо наследство.
Новината беше съобщена от министър-председателя Румен Радев в началото на заседание на Министерския съвет, като той определи постигнатото като историческо споразумение, резултат от интензивни преговори между двете държави.
Очаква се тленните останки на българския владетел да бъдат официално предадени на българската държава по време на церемония в събота, 3 октомври, в Музея на византийската култура в Солун. Домакин на събитието ще бъде министър-председателя на Гърция Кириакос Мицотакис. След транспортирането им до София със самолет „Спартан“ те ще бъдат положени в специално изработен саркофаг в църквата „Света София“.
Изборът на храма има особено символично значение, тъй като според съобщената информация именно там като дете бъдещият български владетел е бил въведен в християнството.
В рамките на същата церемониална програма премиерът отправи покана към българските граждани да присъстват на посрещането на тленните останки на площад „Батенберг“ пред Княжеския дворец в София, насрочено за 12:30 часа.
Предвидено е последващо шествие до църквата „Света София“, с което останките на цар Самуил символично ще бъдат съпроводени по пътя към окончателното им полагане в българската столица.
Споразумението има по-широк обхват от връщането на останките на един владетел. На България ще бъдат предадени и останките от още два саркофага, открити в същата църква, които се свързват с цар Гавраил Радомир и други представители на българското царско семейство. По този начин договореностите създават възможност за възстановяване на значима част от материалното наследство на средновековната българска държавност.
На заседанието си Министерският съвет предстои да одобри текста на споразумението между България и Гърция, като упълномощи министъра на културата да го подпише със своя гръцки колега. Документът предвижда реципрочно предаване за съхранение на исторически, религиозни и културни артефакти и реликви.
Тази взаимност очертава договореностите не само като акт на историческо възстановяване, но и като механизъм за двустранно културно сътрудничество, основано на съхраняването и опазването на общото наследство.
Историческата значимост на събитието се подчертава от продължителността на българските усилия за връщането на останките. Тяхното начало датира от 1965 г., когато световноизвестният гръцки археолог проф. Николаус Муцопулос ги открива при археологически разкопки в базиликата, изградена от цар Самуил на остров Свети Ахилий в Малкото Преспанско езеро. Мястото е свързано с владетеля и като негова лятна резиденция, което придава допълнителна историческа стойност на археологическото откритие.
В продължение на шест десетилетия българската държава последователно е отстоявала стремежа си да върне тленните останки на владетеля. Постигнатото споразумение поставя резултат на тези усилия и превръща дългогодишното дипломатическо и културно намерение в конкретен акт на историческо възстановяване.
В този контекст Румен Радев изрази благодарност към гръцкия министър-председател Кириакос Мицотакис за проявените държавническа визия, политическа воля и готовност за постигане на договореност, която според него укрепва отношенията между двете страни.
Особено съществено е посланието, което българският премиер свързва със споразумението: паметта за цар Самуил може да бъде фактор за сближаване, а не за противопоставяне между България и Гърция. Общото членство на двете държави в Европейския съюз създава институционална и политическа среда, в която историческата чувствителност на всяка от страните може да бъде разпознавана и уважавана чрез диалог и взаимно сътрудничество.
В по-широк исторически и обществен план предстоящото връщане на тленните останки на цар Самуил има значение, което надхвърля самия церемониален акт. То възстановява символична връзка между съвременната българска държава и нейното средновековно минало, като същевременно демонстрира възможността историческото наследство да бъде предмет на дипломатическо сътрудничество. Така споразумението съчетава три взаимно допълващи се измерения: изпълнение на дългогодишен национален исторически стремеж, опазване на културно-историческото наследство и укрепване на двустранните отношения между България и Гърция.
Проучванията на остров Свети Ахил започват през 1965 г. Четири години по-късно проф. Николаос Муцопулос открива в средновековна базилика непокътнат мъжки скелет. Находката носи белезите на царско погребение – скъп златотъкан пурпурен плат с царски бродерии и останки от позлатена ризница.
През 70-те години антропологичните изследвания потвърждават, че скелетът принадлежи на цар Самуил. Ключовото доказателство е накриво зарасналата фрактура на лявата лакътна кост, която съвпада напълно с историческите хроники за тежкото раняване на владетеля в битката при река Сперхей през 997 г.
След десетилетия на съхранение в Гърция, по повод 1000 години от смъртта на царя, останките са изложени за кратко за поклонение пред българска делегация в Музея на византийската култура в Солун.
