България и Гърция постигнаха договореност за предаването на тленните останки на цар Самуил, открити в Северна Гърция преди повече от половин век. В замяна България предоставя за временно съхранение десетки църковни реликви с произход от гръцки манастири. Решението поставя въпроси за опазването на културното наследство, историческата памет и ролята на двустранната дипломация в разрешаването на дългогодишни спорове.
Договореността: културен обмен, а не окончателно предаване на собственост
България ще предостави на Гърция 48 културни ценности, които заради многосъставния си характер представляват приблизително 53 отделни музейни единици. В замяна гръцката страна предава тленните останки на цар Самуил, както и антропологичен материал, открит в гробниците на базиликата „Св. Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро.
Договореността е оформена с меморандум за разбирателство, подписан на 29 септември 2026 г. от министрите на културата на България и Гърция – Евтим Милошев и Лина Мендони. Документът предвижда взаимно предоставяне на исторически и религиозни ценности за съхранение, без отказ от правото на собственост.
Директорът на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова уточнява, че българските предмети няма да бъдат предадени окончателно. По думите ѝ те са преминали експертни проверки, които са установили произхода им от гръцки църковни институции.
Сред тях има църковна утвар, икони, мощехранителници и обкови на евангелия. Част от реликвите могат да бъдат свързани с конкретни манастири в Северна Гърция.
Временното предоставяне на културни ценности е съществена особеност на договореността. То позволява исторически предмети да бъдат съхранявани и представяни в контекста на тяхното религиозно и културно наследство, без да се променя формално собствеността върху тях.
Към момента подробният списък на предметите не е публично достъпен заради договорената конфиденциалност.
Историческият контекст: повече от половин век очакване
Историята на връщането на останките на цар Самуил започва през 1969 г., когато гръцкият археолог проф. Николаос Муцопулос открива четири погребения при разкопки в базиликата „Св. Ахил“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро. Едно от тях е идентифицирано от него като гроб на българския владетел.
Откритието има особено значение за българската историческа памет. Самуил управлява България в края на X и началото на XI век, в период на продължителни военни конфликти с Византийската империя. Неговото управление е свързано с центрове в югозападните български земи, включително района на Преспа и Охрид.
Според разказа на проф. Муцопулос, останките са били съхранявани при необичайни обстоятелства след откриването им, преди впоследствие да бъдат предадени за научно изследване и съхранение в Солун.
Идентификацията на погребенията се основава на археологическия контекст и антропологичните изследвания. Тя не произтича от запазен надпис върху гроба, поради което е важно научните заключения да се разграничават от историческата и националната символика, която останките придобиват.
През десетилетията въпросът за тяхното връщане в България многократно е поставян в двустранните отношения. Според българския министър на образованието и науката проф. Сергей Игнатов разговорите са започнали още през късния социалистически период, но едва сега са доведени до конкретна договореност.
Какво предоставя България на Гърция
Предметите, които България предоставя, произхождат от църковни институции в Северна Гърция. Според информацията на Българската национална телевизия те са свързани с манастира „Панагия Икосифиниса“ край Драма, манастира „Св. Йоан Предтеча“ край Серес и митрополията на Серес и Нигрита.
Особено внимание заслужават мощехранителниците – специално изработени съдове или кутии за съхранение на мощи. По думите на Бони Петрунова, част от тях вече са празни, тъй като мощите са били извадени и предадени на различни манастири през годините.
Сред предметите е и сребърно-позлатен реликварий, свързан с манастира „Панагия Икосифиниса“, известен и като Кушнишки манастир.
Историческият контекст на тези ценности е свързан и със събитията от Първата световна война. Според БНР реликвите са пренесени в София през 1917 г. и впоследствие са съхранявани в Националния исторически музей.
Това обстоятелство обяснява защо въпросът за тяхното предоставяне има не само музейно, но и историческо и дипломатическо измерение.
От гръцка страна е предвидено предметите да бъдат представени в Музея на византийската култура в Солун, след което да бъдат предадени на съответните манастири.
Културното наследство като инструмент на дипломацията
Договореността между София и Атина показва възможностите на културната дипломация за разрешаване на въпроси, които остават нерешени в продължение на десетилетия.
В случая става дума за две различни категории исторически ценности: от една страна – тленните останки на владетел, свързан с българската средновековна държавност, а от друга – религиозни предмети с установен произход от гръцки манастири.
Тяхната историческа и символна стойност трудно може да бъде съпоставена чрез количествени критерии. Именно затова договореността е изградена върху принципа на взаимното предоставяне за съхранение, а не върху обикновена имуществена размяна.
Подобен подход позволява на двете държави да постигнат конкретен резултат, без да се налага окончателно прехвърляне на собствеността върху културните ценности.
Той съответства и на по-широката европейска практика за сътрудничество между музеи, религиозни институции и държавни администрации при опазването и представянето на културното наследство.
Важен аспект е и участието на православните църковни институции. Според българските представители процесът е изисквал продължителни разговори както между държавните власти, така и между църковните общности на двете страни.
Дипломатическият ефект и въпросите за прозрачността
Връщането на останките на Самуил има потенциал да се превърне в значим символ на българо-гръцкото сътрудничество. То показва, че историческите въпроси могат да бъдат решавани чрез институционален диалог и взаимно съгласие.
Особено значение има разграничаването между временното предоставяне на предметите и окончателното прехвърляне на собствеността. Именно това разграничение е подчертано от директора на Националния исторически музей и от българските представители при представянето на меморандума.
Първо, нека да кажем, че България получава не само тленните останки на цар Самуил, а също така на Гавриил Радомир, на Иван Владислав и на други членове от семейството. Нека първо да внесем яснота. Това не е споразумение, това е меморандум за взаимен депозит на културни ценности. Тоест българската държава, както и гръцката държава, показва добра воля, без да се отказва от владението на тези ценности. Когато има доверие, те могат да бъдат депозирани на взаимна основа. Ние предоставяме 48 предмета с културна историческа стойност, които са основно църковна утвар, мощехранителници, обкови на евангелия, които са от два манастира в Северна Гърция и това е предметът на меморандума“, коментира пред БНТ министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев.
Завръщането на Самуил – историческа памет и съвременна дипломация
Предстоящото завръщане на тленните останки на цар Самуил в България приключва продължил повече от половин век процес, започнал с археологическото откритие на проф. Николаос Муцопулос.
Събитието има значение отвъд непосредствения исторически и музейния контекст. То е пример за разрешаване на чувствителен въпрос чрез дипломатически преговори, експертна оценка и взаимно съгласие.
За България завръщането на останките представлява възможност за по-пълно представяне на средновековната ѝ история и за създаване на нови условия за научна работа и обществен достъп до историческата памет.
За Гърция предоставянето на църковните реликви създава възможност за възстановяване на връзката между културни ценности и институциите, от които произхождат.
В крайна сметка договореността показва, че културното наследство може да бъде не само предмет на исторически спорове, но и основа за сътрудничество между съседни държави.
