Въпросът за връщането на тленните останки на цар Самуил има дългогодишна история, но особено активно темата е била повдигната преди няколко години при правителството на Кирил Петков през 2022г. и с активната работа на българския посланик в Гърция Валентин Порязов, който, въпреки смяната на поредица от правителства, продължава да бъде активно ангажиран с въпроса. Това се случва по време на преговорите за практическо енергийно и инфраструктурно свързване между двете съседни страни.
За връщането на тленните останки на българския владетел съобщи премиерът Румен Радев. Според него става въпрос за интензивни преговори между България и Гърция.
„На 3 октомври, събота, в 12:30 ч. каня всички българи на площад “Батенберг“ пред Княжеския дворец в София да посрещнем заедно тленните останки и да се поклоним на великия български владетел“, каза още Румен Радев.
По казуса с връщането на царските останки се е произнесла и Гръцката православна църква.
„Тук не е въпросът кой го е направил. Важното е, че след хиляда години българският владетел, символ на българската държава, реално ще се върне обратно в България“, заяви по-късно през деня Кирил Петков, цитиран от БГНЕС.
По думите му България ще предаде на Гърция определен брой артефакти, но той определи връщането на останките като резултат преди всичко от приятелството между двете държави.
От своя страна лидерът на ПП Асен Василев припомни, че през 2022 г. отношенията между България и Гърция са навлезли в нов етап на фона на войната в Украйна и спирането на доставките на руски газ за България. „Ние не спряхме транзита към Гърция, когато подаването на руски газ спира към България. И второто нещо е, отворихме капацитета за обмен на електроенергия, което помогна на Гърция да поддържа по-нормални цени на електроенергията, на българските производители да изнасят за Гърция“, каза Василев.
Той посочи, че това е създало възможност двете държави да работят заедно и да си помагат, а не само да се конкурират.
Василев отбеляза, че връщането на останките е било сложен процес, в който са участвали не само двете правителства, но и гръцката, българската църква и Вселенската патриаршия.
„Виждаме, че е стигнал до успешен край и аз тук също искам да повторя, наистина посланик Порязов събра планини, за да може това нещо да се случи“, заяви лидерът на ПП.
По думите му подготвяния по време на кабинета „Денков“ междуправителствен договор с Гърция няма общо с връщането на останките. „С Гърция бяхме подготвили съвсем различен договор за сътрудничество – 60-годишен, който се обсъждаше в края на кабинета „Денков“ между двете правителства“, заяви Асен Василев.
„Като гражданин изключително се вълнувам, поради което побързах да публикувам новината във Фейсбук, макар че приоритет в момента трябва да ми е дневния ред за комисията. Но въпреки това, в най-смелите си мечти съм си представяла, че тленните останки на цар Самуил и артефакти, които се намират в Гърция, ще се върнат отново там, където им е мястото, а именно в тяхната родина“, коментира във Фейсбук Янка Тянкова от „Прогресивна България“.
„Това е огромна победа на българската дипломация и огромна заслуга на двама премиери – на Кирил Петков и Мицотакис от гръцка страна, както и на нашия посланик Порязов, който е положил изключително големи усилия това да се случва. Аз също бях изненадан от толкова бързото развитие на нещата, но мисля, че имаме повод за национална гордост. И още нещо важно трябва да се каже, че от тук нататък е безспорно каква точно е народността на Самуил“, коментира и Велислав Величков от „Продължаваме Промяната“.
„Важно е крайният резултат – нещо, което е искано от много много български държавници, без значение от коя власт и от коя политическа окраска, така че всички българи заслужаваме останките на българския цар Самуил да бъдат погребани в България“, каза депутатът от „Възраждане“ Петър Петров.
В по-широк исторически и обществен план предстоящото връщане на тленните останки на цар Самуил има значение, което надхвърля самия церемониален акт. То възстановява символична връзка между съвременната българска държава и нейното средновековно минало, като същевременно демонстрира възможността историческото наследство да бъде предмет на дипломатическо сътрудничество. Така споразумението съчетава три взаимно допълващи се измерения: изпълнение на дългогодишен национален исторически стремеж, опазване на културно-историческото наследство и укрепване на двустранните отношения между България и Гърция.
Проучванията на остров Свети Ахил започват през 1965 г. Четири години по-късно проф. Николаос Муцопулос открива в средновековна базилика непокътнат мъжки скелет. Находката носи белезите на царско погребение – скъп златотъкан пурпурен плат с царски бродерии и останки от позлатена ризница.
През 70-те години антропологичните изследвания потвърждават, че скелетът принадлежи на цар Самуил. Ключовото доказателство е накриво зарасналата фрактура на лявата лакътна кост, която съвпада напълно с историческите хроники за тежкото раняване на владетеля в битката при река Сперхей през 997 г.
След десетилетия на съхранение в Гърция, по повод 1000 години от смъртта на царя, останките са изложени за кратко за поклонение пред българска делегация в Музея на византийската култура в Солун
