Първото от четирите Евангелия започва с думите: „Книга за живота на Иисуса Христа“. Това е Евангелието.
Думите, с които четвъртият евангелист – Йоан, завършва своето Благовестие, са: „Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща и ги написа; и знаем, че свидетелството му е истинско“.
Евангелието е свидетелство. Книгата за живота на Иисуса Христа е свидетелство. Всеки от четиримата евангелисти ни е оставил своето свидетелство.
Свидетелство е понятие с много широк спектър от значения. Речниците го определят като документ за удостоверяване на нещо – за завършено образование, за правоспособност, за съдимост, също даване на показания, разказване на нещо, на което сме станали свидетели. Артефактите от миналото наричаме исторически свидетелства. Когато се кръстим, получаваме Свидетелство за Свето кръщение.
Думата има и много близки по значение синоними, което не ни помага, а ни затруднява да усетим точния ѝ смисъл. От една страна, свидетелството предполага вяра и доверие. От друга страна, недостатъчната вяра и доверие изискват свидетелство.
Ако нямаме вяра в нищо, живеем в напрежение и тревожност. Когато се уверим, животът ни придобива смисъл и хармония. Свидетелството и вярата са взаимно свързани и са предпоставка едно на друго.
Раждането на Божия Син е засвидетелствано с ярка пътеводна звезда, която довежда мъдреците от изток да се поклонят пред Него. Преди да отидат във Витлеем, те свидетелстват пред Ирод, че родилият се Младенец е „Цар Иудейски“. Когато Иисус се кръщава от Йоан Кръстител в река Йордан, от отворените небеса се чува свидетелство: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.
През следващите векове сонмът на свидетелите е многохиляден. Това са мъчениците, които от преданост към християнската вяра понасят мъчения и жертват живота си. На гръцки и на латински обаче martyrs означава свидетели. Това поставя акцент не върху мъченията, а върху свидетелстването. А то може да бъде извършено по много начени.
Измежду многото напътствия, обещания и предсказания, които Иисус Христос дава на учениците Си в Своята прощална беседа, Той казва: „Кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене“. Поразяващото е, че не казва „някои от вас ще свидетелстват“. Не само някои, а всички, които са приели вярата и са станали Негови последователи, стават Негови свидетели. Не само мъчениците – всички сме свидетели.
Всеки свидетелства за своята вяра по свой начин. Колкото сме различни, толкова различно може да бъде това. Бог не ни унифицира. Не ни облича в униформи. Христовото войнство не марширува в строй и под команда.
Свидетели на вярата сме всички ние, които сме в църквата, които участваме в живота и тайнствата ѝ. Всеки може да си спомни своите първи стъпки във вярата. Аз си спомням в каква немота и невъзможност да говоря бях изпаднала, когато изведнъж погледът и светоусещането ми дойдоха на фокус през вярата. Най-накрая всичко в мен се беше подредило, беше придобило значение, смисъл, вечност, обаче нямаше как да го изразя, нито можех да го разкажа, защото нямах инструменти за това, бях в самото начало на пътя. Случи се през най-величествения и жадуван месец на годината, случи се през август в една къща, потънала сред зеленина, дървета, жужащи насекоми и слънце. Утринта беше тъй ведра и магична, че не биваше да правя нищо друго, освен да ѝ се радвам. Да се прави нещо друго би било светотатство. Наслаждавах се на тишината, на случайните звуци от селото, които само още повече я подсилваха. Наслаждавах се на светлината, която само след два-три часа щеше да стане нетърпимо силна. Спомням си как влязох в къщата, за да взема Библията и да прочета нещо от нея. Излязох и седнах под сянката на една липа. Отворих на Евангелието от Йоан. Когато го прочетох, бях вече друг човек. Не същият, който беше седнал под липата преди един час. Бях видяла в картини, живи картини това, за което се разказваше, бях чула живи гласове, бях станала свидетел на онези събития, бях потресена от себе си – как е възможно да узнавам едва сега? В този момент свидетелството беше достигнало до мен.
И ето сега чета от същия евангелист: „И вие ще свидетелствувате“. Призивът за свидетелстване не е призив към мъченичество. Иисус ни казва, че свидетелството не е единствено чрез страдание за вярата, а и чрез радостта във вярата. Призивът към радост е лайтмотив на Евангелието. Радостта е израз на вярата и свидетелство за нея. Радостта е като усмивката, с която посрещаме в дома си любим човек.
Посрещаме Божия Син, Който се ражда на земята. Няма по-голяма радост от раждането на дете. Божият Син се ражда като Младенец и обръща в радост всяка скръб. Ангелът известява за това чудно раждане с думите: „Благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци“.
От нас се иска само да не помрачаваме тази радост, а да живеем в нея и така да свидетелстваме за нея.
Текстът е публикуван в Портал „Култура“. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
