С различни инициативи ще бъде отпразнувана 130-годишнината от появата на поета и публициста Гео Милев. Пред паметника на твореца в родното му място Раднево ще бъдат положени венци и цветя. Участниците са поканени за 11:30 ч., съобщава местната власт.
В изложбената зала на къща музей “Гео Милев” в Стара Загора, където е живял поетът, ще се организира литературна викторина за ученици, започваща в 17 ч. Инициативата е в сътрудничество с младежките омбудсмани на Стара Загора и с активното участие на Адриан Георгиев – ученик от Профилирана природо-математическа гимназия (ППМГ) “Гео Милев” в града, съвместно с Община Стара Загора.
Програмата за 130-годишнината от рождението на Гео Милев в къщата музей ще продължи на 28 януари, когато ще се състои рециталът „Спомен за нашия Гео“, подготвен от ученици и преподаватели от ППМГ „Гео Милев“.
Обявените от къщата музей събития включват и театралния поетичен спектакъл „Цветни приказки“, вдъхновен от текстове на Леда Милева, дъщеря на Гео Милев. Децата от театрална школа „Жест“ към Център за подкрепа на личностното развитие – Стара Загора подготвят спектакъла, а режисурата е на Светла Тодорова, директор на Драматичен театър „Гео Милев“. Събитието ще се проведе на 5 февруари, като това е и годишнината от рождението на Леда Милева.
Георги Милев Касабов (Гео Милев) е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (днес Раднево). Той е първият син на учителите Милю и Анастасия Касабови. На 2 години семейството се мести в Стара Загора, където баща му става книжар и издател, а „Справочна“ на Българската телеграфна агенция предоставя информация.
През септември 1900 г. Георги Касабов постъпва в училище в първо отделение, тъй като вече умее да чете, пише и рисува. През юни 1911 г. завършва Старозагорската мъжка гимназия, а същата година започва да учи в Историко-филологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1912 г. продължава образованието си по литература във Философския факултет на Лайпцигския университет, където се запознава с немски и европейски класици и модерни поети. Посещава Лондон и среща белгийския поет Емил Верхарен.
След завръщането си в България през 1915 г., Гео Милев взема участие в Първата световна война (1914-1918). При бомбардировка край Дойран е ранен в главата и губи едното си око. В началото на 1918 г. заминава за Берлин, където остава до март 1919 г. и претърпява няколко операции. Там следи новите германски литературни течения, посещава театри и изложби, и сътрудничи на експресионистичните издания Die Aktion и Der Sturm.
След завръщането си в България, усвоил основни европейски езици и придобил богата култура, Милев поставя на сцена няколко пиеси в Стара Загора и Народния театър „Иван Вазов“ в София, като „Мъртвешки танц“ (1920), „Пер Гинт“ (1923) и „Маса-човек“ (1923). Освен с театър, Гео Милев се занимава и с публицистика, като организира и редактира сп. „Везни“ (1919-1922), замислено чисто като платформа на българския модернизъм.
Наред с публицистиката, Гео Милев работи и по собственото си творчество. Той публикува две стихосбирки: „Жестокият пръстен“ (1920) и „Иконите спят“ (1922). Стихотворенията му изразяват богати културни референции и абстрактна образност. Съставя и няколко поетични антологии – „Антология на жълтата роза“ (1922), „Кръщение с огън и дух“ (1923), „Антология на червената роза“ (1940, посмъртно). Превежда произведения от старогръцки, руски, френски, немски и английски език от автори като Еврипид, Софокъл, Уилям Шекспир, Йохан Волфганг фон Гьоте, Джордж Байрон, Ъптън Синклер, Хенрик Ибсен, Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Хайнрих Хайне, Пол Верлен, Емил Верхарен и Фридрих Ницше.
През януари 1924 г. започва издаването на сп. „Пламък“, в което Гео Милев публикува статии, пронизани от духа на своето време. Творбите му включват „Грозни прози“ и поемата „Ад“. В това издание се появява и знаменитата му поема „Септември“, която възпоменава Септемврийското въстание от 1923 г.
След публикуването на поемата, списанието е закрито от властите, а Гео Милев е осъден по Закона за защита на държавата на затвор и глоба. На 14 май 1925 г. се провежда съдебно заседание с дело № 249/99, на което той произнася защита, в която не търси извинение, а активно отстоява правото на свободно творчество. Получава 1 година затвор и глоба от 20 000 лв. На същия ден подава молба за отмяна на заповедта за задържане, тъй като вече е предоставил необходимата гаранция.
На 15 май 1925 г. рано сутринта, агент от Обществената безопасност го арестува в дома му. След година е обявен за безследно изчезнал. Останките на поета са открити на 24 януари 1954 г. в обща яма на Илиянския форт и са разпознати по изкуственото око, поставено му по време на операциите в Германия.
През 1952 г. къщата, в която Гео Милев е живял в Стара Загора, става музей. В негова чест носят имената си квартал и улица в столицата.
/БС/МВ/отдел „Справочна“
Източници:
Енциклопедия България, том 4, страница 230
Голяма енциклопедия България, том 7, страница 2809
В. „Български писател“, брой 5, 30.1.1995 г.
