Днес пазарите очакват ново намаляване на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ), след първото заседание за годината относно паричната политика на институцията в Франкфурт.
Ако ставките бъдат намалени с още 25 базисни пункта, депозитната лихва на ЕЦБ ще спадне от 3% на 2,75%, което ще бъде най-ниското ниво от февруари 2023 г. Основната лихва по рефинансирането също се очаква да спадне от 3,15% на 2,90%, докато лихвата по пределното кредитно улеснение ще бъде намалена от 3,40% на 3,15%. Това ще бъде петото последователно намаление на лихвите, обявено от централната банка на еврозоната, с цел да се стимулира икономическата активност на фона на продължаваща ниска инфлация и слаб растеж.
Инфлацията в еврозоната, която остава близо до целевото ниво на банката от 2%, е основен фактор за очакваното решение. През декември инфлацията леко се увеличи до 2,4% след 2,2% през ноември. Увеличаването на инфлацията в края на 2024 г. беше предвидено в макроикономическите прогнози на ЕЦБ от декември. Очаква се инфлацията да започне да забавя темпа си в началото на 2025 г. и да остане около целевото ниво след второто тримесечие.
Тенденциите в икономическия растеж също подсказват за ново намаление. В прогнозите си от декември ЕЦБ предвиди растеж от 1% за тази година, а по-ниските лихви биха могли да подсилят икономическата активност, като намалят разходите за заемане за домакинствата и бизнеса.
По време на Световния икономически форум в Давос, проведен по-рано този месец, ръководителите на ЕЦБ споделиха, че рисковете от инфлацията в САЩ и еврозоната разнообразяват, при това опасенията за инфлацията в Европа изглеждат по-малко тревожни. Въпреки това, никой от представителите на ЕЦБ не повдигна въпроса за инфлационните рискове, свързани с последните колебания в цените на енергията.
Пазарните експерти прогнозират четири понижения на лихвите от ЕЦБ през 2025 г., като до края на годината депозитната лихва може да достигне 2%.
Междувременно, увеличаващата се заплаха от търговски мита от страна на САЩ по време на втория мандат на Доналд Тръмп създава несигурност относно бъдещата парична политика на институцията, коментират анализатори. Днешното заседание на ЕЦБ е първото след встъпването в длъжност на Тръмп на 20 януари.
Президентът на най-голямата икономика в света не наложи мита веднага след влизането си в Овалния кабинет, но изрази недоволство от условията на търговията с ЕС, напомня Ройтерс.
В свое видео обръщение към Световния икономически форум в Давос, Тръмп съобщи, че другите икономики ще бъдат изправени пред мита, ако произвеждат стоките си извън САЩ.
Според публикации от началото на седмицата, новият министър на финансите на САЩ, Скот Бесент, разработва план за универсални мита от 2,5%, с постепенно месечно нарастване до 20%, което ще даде време на бизнеса да се адаптира, а на страните – да проведат преговори с новата американска администрация.
Президентът Тръмп спомена, че предпочита „много по-високи“ универсални мита и разглежда въвеждането на мита върху широк спектър от стоки – от стомана и мед до полупроводници.
Повишените американски мита върху вноса от Европа биха могли да окажат негативно влияние върху растежа в еврозоната, тъй като ще ударят износа към американския пазар в ключови сектори като машиностроенето и фармацевтиката. Въпреки това, теоретично, това би трябвало да засили аргументите за намаляване на лихвените проценти.
Въпреки това, влиянието на митата върху инфлацията остава неясно, особено ако Европа предприеме ответни мерки срещу американските стоки или ако рязкото обезценяване на еврото доведе до покачване на разходите за внос, което би повишило инфлацията.
Заради това, председателката на ЕЦБ Кристин Лагард вероятно ще бъде изправена пред въпроси по време на пресконференцията след обявяването на решението относно потенциалното влияние на американските мита върху европейската икономика.
