Според проф. Емилия Ченгелова, директор на Института по философия и социология към БАН, младежите на възраст между 15 и 24 години проявяват най-висока толерантност към сивата икономика. Тя сподели тези наблюдения по време на представянето на проучването за толерантността на българите към „икономиката в сянка“ пред парламентарната комисия по труда и социалната политика.
Изследването е проведено през лятото на 2021 година с участието на 1800 души над 15 години.
Според Ченгелова, младежите в тази възрастова група са основните извършители на нарушения и проявяват най-голяма толерантност към сивата икономика.
Проблемът с толерантността към сивия сектор е много сериозен, заяви проф. Ченгелова. Въпреки уверенията, че сивият сектор е контролиран, реалността показва друго – според външни оценки от Световната банка и Международния валутен фонд, България остава на първо място в Европа по дял на сивата икономика.
Заради сивия сектор в България се губят значителни средства за държавния бюджет, отбеляза министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов по време на заседанието на комисията. Той подчерта, че огромни средства не постъпват в бюджета поради дейността на сивия сектор.
Младите хора не само че не крият, а дори се гордеят с работата си в сивата икономика, допълни проф. Ченгелова. Тя посочи, че през последните години е забелязано увеличаване на случаите на фиктивни договори, при които заплащането е значително под действителното и част от сумата се получава „на ръка“.
Иститутът по философия и социология е разработил нов индекс за толерантността към сивата икономика, който се състои от 30 индикатора. Според проф. Ченгелова, индексът показва, че толерантността към сивия сектор е 74,7 пункта, а сред младите достига над 90 пункта. Повече от половината участници в проучването са готови да работят без трудов договор, а 30-40% вече са го правили.
Основните причини за появата и разпространението на „сивата икономика“, посочени от участниците, включват ниския риск от разкритие на нарушения, корупцията, която подкопава доверието в институциите, желанието за работа на всяка цена, занижените заплати в легалните предприятия, задълженията и стремежа за по-високи доходи, както и неефективния контрол от страна на държавата.
За ограничаване на сивата икономика е необходимо да се вземат мерки за спиране на работата без договори и фиктивните отношения, заедно с подобряване на контрола върху труда от страна на Инспекцията по труда. Препоръчва се също така осъществяване на информационни кампании, както и популяризиране на добри примери на работодатели, които действат коректно, заяви проф. Ченгелова.
Сред другите предложения за борба с „сивата икономика“ е преформулирането на идеята, че работата в нея е икономически по-изгодна в сравнение с коректното поведение.
Необходимо е да се създадат условия, при които „сенчестите“ работодатели и работниците в сивата икономика да бъдат икономически ощетени. Според проф. Ченгелова, важни са и мерките за изграждане на правна култура в населението, чрез въвеждане на учебни предмети като „Основи на трудовото законодателство“ и „Основи на осигурителното законодателство“ за учениците от по-високите класове и за студенти.
