Основният проблем, пред който се изправят компаниите, желаещи да проявяват отговорно бизнес поведение, е недостатъчната информираност за нужните стъпки. Освен това, липсата на подготвени специалисти в областта на устойчивото управление е също сериозно предизвикателство. Това уточни доц. д-р Милена Ангелова (Milena Angelova), генерален секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и представител в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) по време на „Грийн транзишън форум“ (Green Transition Forum 6.0) в „София Ивент Център“. Събитието е организирано от Dir.bg, а БТА е партньор на медийната инициатива.
Ангелова сподели резултатите от национално проучване, проведено съвместно с Института за икономически изследвания към Българската академия на науките. Проучването обхваща 17 икономически сектора и 78 ключови професионални групи, определени като значими за конкурентоспособността на съответните области. Анкетирани са близо 1300 респонденти.
Сред основните затруднения, пред които е изправен бизнесът, тя посочи и недостиг на финансови ресурси, липсата на ясни стратегии и недостатъчно време за прилагане на устойчиви инициативи и реформи.
Проучването анализира как предприятията възприемат отговорното бизнес поведение като част от своите бизнес стратегии и как отразяват това в отчетите си за устойчивост. Оказва се, че много фирми в различни сектори правят много повече, отколкото отчитат. Причината за това е сложността на отчетната процедура, коментира Ангелова.
На челна позиция по този показател се нарежда сектор „Туризъм“, защото той оперира на глобалния пазар, където потребителските очаквания насочват към отговорно бизнес поведение.
Следват секторите „Парфюмерия и козметика“ и „Въздушен транспорт“, които имат идентични резултати. В козметичната индустрия на преден план е чувствителността на потребителите към екологичните и устойчиви стоки, докато при въздушния транспорт важно значение има силната международна конкуренция и натискът за прилагане на устойчиви политики.
На трето място е инфраструктурното строителство, където устойчивите практики осигуряват конкурентни предимства при участие в обществени поръчки и проекти с европейско финансиране.
Следващата тема, разгледана в проучването, оценява разбирането на компаниите за изискванията, свързани с прилагането на отговорно бизнес поведение и инициатива в тази насока. Ангелова отбеляза, че все повече фирми успяват да интегрират принципите на устойчивото управление в политиките си, но малко от тях се включват в международни платформи като Глобалния договор на ООН.
По този индикатор отново водещ е сектор „Туризъм“, поради значимостта на туристическия продукт и стремежа той да бъде устойчив, за да привлича повече клиенти на глобалните пазари, посочи Ангелова. На второ място е земеделският сектор, като основна причина е наличието на значително финансиране от Европейския съюз, както и чувствителността на потребителите. На трето място отново се нарежда секторът на инфраструктурното строителство.
Проучването включва и анализа на достъпа до финансиране за устойчиви практики. Най-добре подготвен за получаване на такъв ресурс е лозаро-винарският сектор, следван от водоснабдяването, канализацията и водния транспорт, както и инфраструктурното строителство.
Относно така наречените „зелени умения“, отново водещ е сектор „Туризъм“, следван от „Текстил и облекло“, а непосредствено след тях са „Земеделие“, „Лозаро-винарство“ и инфраструктурното строителство.
Общо взето, подготовката за „зелени умения“ оставя впечатление за високо ниво, заключи Ангелова.
По отношение на добрите управленски практики, първата позиция заема лозаро-винарският сектор, следван от водния транспорт и инфраструктурното строителство.
