Темата за Македония е изключително чувствителна, а наличната информация е разпиляна между множество източници и организации. Това сподели д-р Красимира Тодорова от Историческия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ по време на събитие, посветено на книгата й „Република Македония в българската политика, 1989-1996″.
Книгата е резултат на дългогодишна работа и проучване на двустранните отношения между България и Република Северна Македония през периода 1989-1996, когато страната се управлява от шест различни правителства.
Документите са разпокъсани в архиви и други места. Събиране и систематизиране на информацията отне много време, за да се постигне целта, която бях поставила за главите на книгата, сподели д-р Тодорова.
По време на представянето Тодорова акцентира на важността и чувствителността на въпроса относно Република Северна Македония за България.
Тази работа представлява истинско пътешествие в разглежданата тематика. Книгата може да служи като основен справочник за двустранните отношения, предлагаща множество факти и допълнителни нюанси, подчерта историкът доц. д-р Наум Кайчев. „Например, още през 1992 година, българският министър Стоян Ганев предлага подписване на договор за добросъседство, което показва, че процесът е започнал още тогава“, добави доц. Кайчев.
Намирахме се под натиск от други държави да забавим нашето решение, но ние признавахме Македония. Важно е да се уточни, че в цялото това дело участват различни политически сили с интереси спрямо бившите републики. Факт е, че именно ние първи признахме тях, подчерта д-р Тодорова.
