Мартенската сесия на Европейския парламент в Страсбург бе изцяло доминирана от дебати за засилване на европейската отбрана на фона на продължаващата вече над три години война на Русия в Украйна и предупрежденията на американския президент Доналд Тръмп, че САЩ няма да защитят Европа в случай на военен конфликт, ако тя не увеличи драстично разходите си за отбрана.
Страните от Европейския съюз трябва да купуват военна техника, произведена в Европа, в рамките на нова програма за заеми, предназначена да помогне на континента да осигури собствената си сигурност, заяви във вторник председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
„Времето на илюзиите отмина“, каза Фон дер Лайен на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург. „Нуждаем се от много бързо увеличаване на европейските отбранителни способности. И ни трябва сега!“
Европейските страни значително увеличиха военните си разходи след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., но завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом промени уравнението и засили чувството за неотложност. Новият обитател на Белия дом редовно заплашва европейските страни в НАТО, че няма да ги защитава, ако не удвоят военните си разходи. Той също така ги хвана напълно неподготвени, като спря военната помощ за Украйна, отбелязва АФП.
Според брюкселския институт „Брюгел“, ако Европа иска сериозно да възпре евентуално нападение от страна на Русия, тя ще трябва да харчи около 250 милиарда евро допълнително годишно и да мобилизира още около 300 000 военни.
Планът, представен миналата седмица на специален Европейски съвет в Брюксел, се основава на два основни елемента.
Първият е да се даде по-голяма бюджетна гъвкавост на държавите членки, за да могат да увеличат разходите си за отбрана. Урсула фон дер Лайен изчислява, че така могат да се мобилизират около 650 милиарда евро през следващите четири години.
Но постигането на тази цел зависи главно от добрата воля на държавите членки и способността им да харчат повече: докато инициативата предлага гъвкавост, тя сама по себе си не означава, че на масата има допълнителни пари, посочва АФП.
Вторият стълб на европейската стратегия включва предоставянето на 150 милиарда евро под формата на заеми за държавите членки, за да се финансират съвместни инвестиции в европейската отбранителна индустрия в стратегически сектори като дронове, артилерия и противовъздушна отбрана.
Във вторник в Страсбург Урсула фон дер Лайен приветства този нов ангажимент от страна на 27-те държави членки, „което беше абсолютно немислимо само преди няколко седмици“.
Бъдещата управляваща коалиция в Германия иска да похарчи поне 500 милиарда евро за отбраната на страната. Но този проект зависи от одобрението на германската партия „Зелените“, което остава несигурно. Настойчивостта на някои страни, включително Франция, да ограничат помощта само до европейските отбранителни компании може да създаде допълнителни предизвикателства, смятат експерти. Една от идеите, подкрепяна от няколко държави членки – но отхвърлена от Нидерландия и други – е мащабен общоевропейски заем, подобен на този, който беше използван по време на пандемията от ковид. Испания, една от петте страни, използващи единната валута евро, с дълг над 100 процента от БВП, иска безплатни безвъзмездни средства, а не заеми, отбелязва Асошиейтед Прес.
През последните години европейските членове на НАТО възлагат около две трети от поръчките си на американски компании, но сега са подтикнати към действие от предупрежденията на администрацията на Тръмп, че в бъдеще ще трябва да се грижат за собствената си сигурност, както и за тази на Украйна, допълва АП.
„Ние виждаме, че светът преживява обрат, и като европейци трябва да понесем отговорността за себе си. Нашата сигурност не е в ръцете нито на Вашингтон, нито на Москва, тя трябва да бъде в нашите ръце“, заяви пред евродепутатите Манфред Вебер – председателят на най-голямата група в Европарламента, тази на десноцентристката Европейска народна партия.
„Идването на власт на Доналд Тръмп и позорното сближаване с военнопрестъпника Владимир Путин показаха ясно, че не можем да зависим от трети страни да гарантираме своята сигурност. Тази криза ни дава безпрецедентна възможност – да направим скок напред в изграждането на истински отбранителен съюз“, каза на свой ред Ираче Гарсия Перес, председателка на втората по големина група на левоцентристкия Прогресивен алианс на социалистите и демократите.
Жордан Бардела, председателят на третата по големина политическа група в ЕП, отправи критики срещу Фон дер Лайен, че с политиката на ръководената от нея ЕК европейските държави са делегирали сигурността си на САЩ, промишлеността си на Китай и енергийната си политика на Русия. „Урокът от последните 10 дни е урок за цялото човечество. Държава, която не контролира нито своите оръжия, нито икономиката си, нито своята съдба, е държава, осъдена да понесе историята, вместо да я пише“, каза Бардела.
В необвързваща резолюция, приета вчера, европейските депутати заявиха, че подготвителните действия в областта на отбраната трябва да бъдат „сравними с тези във военно време“ и призоваха за увеличаване на помощта за Украйна.
„Европа днес е изправена пред най-сериозната военна заплаха за териториалната си цялост след края на Студената война“, се посочва в резолюцията, която беше приета с 419 гласа „за“, 204 „против“ и 46 „въздържал се“.
В документа Русия е определена като „най-значителната пряка и непряка заплаха за ЕС“, а рязката промяна в политиката на САЩ относно войната в Украйна е изтъкната като фактор, засилващ тревогите за сигурността на ЕС.
Резолюцията подчертава, че ЕС трябва да може „да ускори своите административни процедури в случай на война или друга голяма криза“ и призовава за изграждането на европейски отбранителен стълб в НАТО, който да може да действа автономно при необходимост.
Членовете на Европейския парламент настояват за по-здрави партньорства със съмишленици и за намаляване на зависимостта от държави извън ЕС, за да се гарантира сигурността на блока.
По отношение на подкрепата за Украйна резолюцията призовава страните от ЕС, международните партньори и членовете на НАТО „да премахнат всички ограничения върху използването на западните оръжейни системи, доставени на Украйна, срещу военни цели на руска територия“.
Източник: БТА
Още новини от Европа – четете тук
