Най-голямата руска банка „Сбербанк“, ще се оттегли от няколко европейски страни, заради натиска, оказан й от санкциите, съобщи „Първи канал“ на руската национална телевизия.
Новината за сериозната реорганизация на бизнеса й беше съобщена от директора на кредитора Герман Греф. По думите му банката, оптимизира дейността си на Стария континент и ще напусне редица държави.
„Заради санкциите в Европа се работи много тежко. Макар че сме неголяма банка в ЕС, нас ни включиха в списъка на системните банки (бел. ред.– той съдържа 125 институции) под прякото наблюдение на Европейската централна банка, “ оплака се още Греф.
На „Сбербанк“, която е собственост на руската държава, е наложена забрана да предлага дълг в Европа с матюритет по-дълъг от 30 дни. Ограничението е резултат от санкциите, наложени през 2014-та заради ролята на Москва в украинската криза. САЩ пък сви срока от 30 на 14 дена в отговор на разследваната намеса на Русия в президентските избори от ноември 2016-та. Греф не конкретизира от кои страни ще се оттгегли „Сбербанк“ и какво възнамерява да прави с офисите си там, но каза само, че предстои „оптимизация“ на основния офис във Виена.
Освен в Австрия, кредиторът присъства чрез свои дъщерни структури в още осем държави от Централна и Източна Европа (Чехия, Унгария, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия и Украйна, Турция), но на два от пазарите предстои оттегляне. През лятото беше продадено поделението в Словакия.Банката се опитва да продаде две от дъщерните си дружества в Украйна, след като през тази година Киев наложи санкции, които целят руските банки да напуснат страната. Турция е основната посока на чуждестранните инвестиции на кредитната институция: преди пет години тя купи „Денизбанк“.
Греф уточни, че се търси възможност за преструктуриране на дейността, така че в ЕС да има една банка с един лиценз за дейност и клонове в различни държави, за да се намалят твърде високите разходи, които се плащат и на банковите надзори.
През 2015-та двете най-големи руски банки – „Сбербанк“ и ВТБ, бяха задължени да налеят съответно 240 и 200 млн. евро в капитала си на европейските си поделения заради неудовлетворителни резултати на проведените стрес тестове от ЕЦБ.
