Ако организираната престъпност може да се похвали със свой Златен век, то той несъмнено настъпва със спускането на Майер Лански в подземния свят. Той безспорно е един от най-влиятелните представители на мафията за ХХ век. Заедно с Лъки Лучано основава Комисията — ръководният орган на „Коза ностра“. Организираната престъпност в Америка от 30-те до 80-те години представлява един огромен бизнес и Майер Лански е човекът помогнал за създаването му.
Той бил семеен човек, със съпруга, деца и брат. Управлявал и законен бизнес, освен контрабандните си операции и рекети. Лански е един от малкото мафиоти, които успяват да сдържат страстите си и да избегнат светлината на прожекторите. Предпочитал да живее скромно и да оставя мръсната работа на другите. Майер твърди в своята биография, че никога не е убивал човек, макар че косвените доказателства говорят друго. Той бил мозъкът на Синдиката, неговият проницателен, аналитичен ум е отговорен за създаването на облика на един международен престъпен картел, който действа и до днес.
Роден е в еврейско семейство като Майер Суховлянски в Гродно (тогавашна Полша, днешен Беларус) през 1902 г. Мести се в Ню Йорк когато е на 9 г. Среща се с Лъки Лучано, когато са още в училище. Лучано иска от Лански пари, за да го защитава и когато Майер отказва, двамата се сбиват. Впечатлен от коравия Лански, Лучано се сприятелява с него и двамата остават приятели до живот. „Повярвайте ми, той ми доказа, че наистина няма нужда от протекция“, спомня си Лучано години по-късно. Лански среща и Бъгси Сийгъл когато е тийнейджър и тримата сформират мощно партньорство. От тях тръгва Murder Inc. Може да се каже, че Лучано специализирал в екшъна, Сийгъл се отличавал с дързостта си, но Лански успял да се издигне над обикновените свади и се превръща в мозъка на организацията.
Още преди да стане пълнолетен Майер се занимава със събиране на дългове и хазарт. Той бил пратен да работи като чирак в работилница, където му давали по 10 цента на час. На улицата обаче той можел да печели доста повече и затова бързо напуснал. Впоследствие заедно с Лучано и Сийгъл се занимавали с кражби на коли. Сийгъл ги крадял, а Лански препродавал. През 20-те години заедно с Лучано, Сийгъл и Франк Костело участва в контрабандата с алкохол в нарушение на Сухия режим. Те работили за могъщия тогава Арнолд Родстайн.
Триото станало доста известно в подземния свят. Лучано вече бил привлякъл вниманието на двамата гангстери, които били основни съперници за титлата „Капо ди тути капи“ (Бос на всички босове). Джузепе Масерия и Салваторе Маранзано не много любезно се опитвали да накарат Лучано да се присъедини към техните групировки, но цената била да се раздели с Майер, който бил с еврейско потекло. Двамата обаче били близки приятели и не позволили на тяхното различно етническо минало да застане на пътя на приятелството, партньорството и печалбите им.
В началото на 30-те Майер помага на Лъки в Кастелмарската война. След отстраняването на Маранзано и Масерия Лански и Лучано свикали събор на всички важни подземни лидери в Ню Йорк. Взаимствайки идеята от Джони Торио, който дава начален старт на Ал Капоне в издигането му в Чикаго, те предложили да бъде създаден слабо свързан Синдикат от банди. Те наблегнали, че това няма да бъде съюз, управляван от един бос, и никой не бил длъжен да дава властта си на другиго. Синдикатът щял да служи като корпоративно сдружение, което да спре междуособните кръвопролития, които отнели толкова много животи през последните няколко години. Лъки и Майер тръгнали на турне от град на град, прокарвайки идеята си за Синдиката. Това очевидно било ново начало за подземния свят. „Всички ние ще работим един за друг, но всеки от нас ще отговаря за собствената си група“, казвали двамата на бандитите.
След арестуването на Лучано през 1936 г. Лански разширява интересите си в хазартния бизнес, който всъщност е първата му любов. Той започнал да отваря казина още в края на Сухия режим в началото на 30-те години. Имал такива във Флорида, Арканзас, Кентъки, Ню Орлиънс и други. Високият едва 152 сантиметра Лански наложил интересна практика – наемал най-добрите дилъри и крупиета, които можел да намери, и им давал заплата плюс комисионна – процент от оставеното на масата всяка нощ. Това насадило лоялност и карало дилърите да внимават повече в играта и да се наблюдават един друг.
В средата на 40-те години, след като Бъгси Сийгъл бил заподозрян в убийство, Майер Лански го пратил далеч от Ню Йорк. Двамата все още били много близки, но буйния бандит се мъчел под лидерството на пресметливия си авер. Лански решил, че Бъгси трябва да се развива сам и го изпратил в Лос Анджелис, за да вкара тамошните операции под контрола на Синдиката. Бъгси бързо се издигнал до върха на запад и започнал да разширява границите на мафията. Той вперил взор на изток към Невада и видял едно малко градче в южния край на щата, наречено Лас Вегас. Сийгъл не бил първият човек, който щял да построи хотел там, но бил първият мафиот, който осъзнал, че едно казино в Лас Вегас е равносилно на лиценз за печатане на пари. След първоначалния успех, години по-късно мафията се обединила зад решението да отвори ново казино, на име „Фламинго“. Първоначалната инвестиция била 1 милион долара, но заради глупости, извършени от Бъгси, сумата скочила шесторно. Това струвало живота на Сийгъл, като заповедта за убийството се приписва на самия Лански. Той обаче категорично отрича да е замесен, тъй като дълго време се е опитвал да спаси приятеля си от почувствалите се ограбени членове на Синдиката.
Създавайки игрални зали от Саратога до Кий Уест, Лански привлякъл вниманието на най-различни държавни служители. На някои от тях давал подкупи, но други му били заклети врагове. Но най-могъщото правителствено лице, привлечено от Лански, дори не било американец. Става въпрос за бившия армейски стенограф Фулхенсио Батиста, който на два пъти грабва властта Куба, намираща се на 145 км южно от Маями.
През 1952 г., когато Батиста взима властта, Хавана става известна като „Париж на Новия свят“. Европейци и американци се стичали на слънчевите плажове и танцували под горещите звуци на румбата, пиели дайкири и пушели пури. Хазартът в Куба бил на голяма почит, но Батиста имал проблем. Хората смятали, че игрите са подправени и никой не играел. Туризмът започнал да страда, тъй като комарджиите подминавали кубинските казина, за да играят в по-честните пуерторикански клубове. Нещата за диктатора не изглеждали никак розово. Батиста имал нужда да вкара малко честност в игрите си и затова се обърнал към Майер Лански. Президент Батиста назначил Лански за свой съветник по хазартната реформа и му дал пълномощия да прочисти всички измамнически игрални зали. Лански заминал за Хавана и незабавно се заел със задачата си, депортирайки нечестните крупиета и вкарвайки нови практики за предотвратяване на измамите.
През 1955 г. Лански започнал да работи по свое собствено собствено казино – 21-етажна сграда, наречена „Ривиера“. Когато отваря врати през 1957 г. тя е най-луксозният хотел-казино в света извън Лас Вегас. „Това бе неговото дете“, казва Сандра Ломбардо, дъщерята на Лански. „Когато го отвориха, той изкачи всички стълби, за да се увери, че климатиците работят“, разказва тя
Мафиотът постига огромна печалба до 1959 г., когато Фидел Кастро взема властта в Куба и Лански е принуден да се откаже от казината си там. Кубинският революционер отнема цялата американска собственост, като с особено внимание се насочва срещу тази на мафиотите, които плащат на кубинските власти да пренебрегват правните норми и да превърнат страната във вертеп за пороците на чужденците. Днес „Ривиера“ е само спомен от луксозния хотел, създаден от Майер. Стаите са похабени, в басейна няма вода. Но персоналът все още говори за него като за „хотела на Майер Лански“.
Какво става с Лански след кубинския период? Религиозното възпитание и културното наследство нямали особено значение за Майер, докато бил млад. Той не бил особено религиозен и празнувал Коледа с децата си, които нямали представа какво е да си евреин. Но с времето еврейското наследство започнало да значи все повече за него. Той посетил Израел за първи път, когато бил почти на 60 години, и обиколката на Светите земи възкресила страстта му към неговата култура. През 1970 г., преследван от полицията, подслушван от ФБР и наблюдаван на всяка крачка, Майер Лански решил да се присъедини към своя приятел Док Стачър в Израел. След като живял там няколко месеца, той решил да се възползва от уникалния имиграционен закон в страната – Законът за завръщането, според който всеки евреин в света има право да стане гражданин на Израел. Нещата изглежда се развивали добре за него и втората му съпруга Теди, докато израелската преса не надушила, че Майер Лански, председателят на престъпния синдикат, е в Тел Авив. Фотографите преследвали семейството му, а вестниците пишели, че той възнамерява да продължи престъпния си бизнес в Израел. В крайна сметка, когато премиерът Голда Меир разбрала, че той има връзки с мафията, се намесила в процеса по натурализацията му и той бил изгонен от страната.
От Израел Лански заминал за Швейцария, след което се отправил към Южна Америка. Той се опитвал да се движи с една стъпка пред ФБР, което искало да го арестува. Но Парагвай също не го приел и той бил качен на самолет с крайна дестинация Панама Сити, Флорида. Този път Лански не можел да се измъкне. Веднага щом самолетът кацнал във Флорида, агентите от ФБР го арестували и го затворили, докато не платил гаранцията си в размер на 250 000 долара. От затвора Лански постъпил директно в болницата – стресът от изминатите 13 000 мили от Тел Авив, през Южна Америка, до Флорида, си бил казал думата върху сърцето на 70-годишния мафиот.
Федералният съд в Маями осъдил Майер на една година и един ден затвор, заради неявяването му пред Голямото жури преди две години, когато той бил в Израел.
Скоро след това Лански бил съден за укриване на данъци, въпреки лошото му здраве и постоянната му нужда от кислород и медицински грижи. Този път съдебните заседатели застанали на негова страна. Междувременно той спечелил и обжалването на настоящата си присъда, успявайки за пореден път да се измъкне от лапите на закона.
Лански живял още шест години след последните си съдебни битки. През това време не загубил надежда, че някога ще може да се върне в Израел, дори само като турист. Но здравето му се влошавало все повече и на 15 януари 1983 г. Мозъкът на мафията Майер Лански починал в дома си от рак на белите дробове.
На хартия той не оставил почти нищо след себе си, но ФБР смята, че е разполагал с над 300 милиона долара в тайни банкови сметки. Тези пари никога не са открити.
Любопитното е, че в „Кръстникът II“ образът на героя Хаймън Рот е изграден върху Лански. След излизането на филма самият мафиот се обажда на Лий Страсбърг, изиграл Хаймън Рот, и му казва, че можело да го направи да изглежда малко по-симпатичен.
В „Имало едно време в Америка“ на Серджо Леоне образът на героя на Робърт Де Ниро също е изграден върху Лански. Историята му в мафиотските години попада и в сюжета на уникалния сериал на НВО „Престъпна империя“.
Вижте още:
Лъки Лучано – най-великият мафиот на XX век
15 брутални факта за най-великият гангстер някога… Ал Капоне!
Това са десетте най-могъщи мафии в света
Историята на кокаиновия картел „Кали”
