Едва ли има човек, който да не знае за прочутата италианска мафия и „capo di tutti capi” („бос на всички босове“). Едва ли има човек, който да не е чел бестселъра на Марио Пузо или поне да е гледал филма „Кръстникът”, в който се разказва за престъпната италианска фамилия Корлеоне, която вилнеела в Ню Йорк.
Историята на Пузо не е бутафорна, напротив, голяма част от случките в романа са истински.
В следващия материал ще може да прочетете за един от най-големите италианско-американски мафиоти, живял в Ню Йорк в началото на XX век – Чарлс „Лъки“ Лучано. Той е основател на фамилията Дженовезе – една от петте фамилии в Ню Йорк.
Именно той формирал „модерната американска мафия”.
Предполага се, че благодарение на него са реализирани убийствата на двамата най-големи мафиоти в града. Той променил из основи организираната престъпност, учредил Петте фамилии, за да управляват Ню Йорк и създал Национален криминален синдикат.
Лучано бил осъден за склоняване към проституция, а по-късно бил депортиран в Италия. Последните години от живота си прекарал в изграждане на италиано-американска мрежа за трафик на наркотици.
РАННИ ГОДИНИ
Лъки Лучано, както е известен, е роден на 24 ноември 1897 г. в сицилианския град Леркара Фриди. Истинското му име е Салваторе Лукания. През 1906 г. семейството му емигрирало в Ню Йорк и малкото момче израснало в Долен Манхатън.
В ранните си ученически години, Лучано припечелва; пари, като изнудвал съучениците си. Тогава се срещнал с бъдещия си бизнеспартньор Майър Лански.
На 14 години напуснал училище и започнал работа във фабрика за шапки. Според неговите собствени думи това е работа за „мижитурка, която цял живот няма да постигне нищо“. В ранните си години няколко пъти бил арестуван за дребни престъпления.
На 19 години се присъединил към бандата „Файв пойнтс“ и се включил в търговията с опиум. Лучано, заедно с Лански и Бъгси Сийгъл се занимавали с контрабандата.
През 1927г. станал един от най-приближените хора до Джузепе (Джо Босът) Масерия, който по онова време ръководил най-голямата престъпна фамилия в „Голямата ябълка”.
Лучано обаче не харесвал методите за правене на бизнес на Масерия. Според младото момче, предубежденията на мафиота пречели на печалбите.
ЛЪКИ ЛУЧАНО И КАСТЕЛМАРСКАТА ВОЙНА
През 1928г. избухнал ожесточен конфликт между фамилиите на Масерия и Салваторе Маранцано, който историята помни като Кастелмарската война. Сблъсъците, продължили 2 години, отнели животите на стотици хора.
Лучано не бил един от тях, напротив – той станал много по-могъщ от преди. Постепенно започнал да поддържа връзки с по-второстепенни гангстери и през 1931г. уредил убийството на Масерия, докато мафиотът обядвал.
След смъртта на capo di tutti capi, мястото му било отредено за Маранцано.
Новият Бос привлякъл в редиците си Лъки Лучано, но в последствие решил да го убие.
Когато младият гангстер научил за заговора, решил да отвърне на огъня с огън и изпратил свои наемни убийци да ликвидират големия мафиот.
ЛЪКИ ЛУЧАНО, ПЕТТЕ ФАМИЛИИ И НАЦИОНАЛНИЯТ КЛИМИНАЛЕН СИНДИКАТ
След смъртта на Маранцано, Лучано заел мястото му като най-големия бос в Ню Йорк. На него се приписва една от най-революционните идеи в мафията – искал властта да се разпределя равномерно между пет новообразувани фамилии – всички ръководени от „ветерани” от Кастелмарската война – Вито Геновесе, Джо Профачи, Джо Бонано, Карло Гамбино и Лъки Лучано, за да управляват заедно Ню Йорк.
Националният криминален синдикат също бил ръководен от Лучано. Целта на структурата била да поддържа мира между престъпните организации в цялата страна. Бордът на директорите включвал, както мафиоти от еврейски произход, така и италиански гангстери. Синдикатът контролирал наркотиците, проституцията, рекетът и лихварството.
КРАХЪТ НА ЛЪКИ ЛУЧАНО
Всички в Ню Йорк знаели кой е Лучано и особено по високите етажи на обществото. Той демонстрирал висок стандарт – обличал се елегантно и постоянно имал запазена стая в „Уолдорф Астория”.
Начинът му на живот обаче привлякъл вниманието и на прокуратурата. Специалният прокурор Томас Дюи се заел да разследва Лучано и в крайна сметка успял да го уличи в склоняване към проституция.
През 1936г. мафиотът бил арестуван. Преките доказателства срещу него обаче не били особено силни (в крайна сметка, проституцията била страничен бизнес за семейството).
По време на съдебния процес, прокурор Дюи разпитвал Лъки Лучано. Обвинителят попитал гангстера как успява да поддържа такъв стандарт на живот, след като е декларирал само 22 500 долара (предполага се, че в действителност доходите на Лучано надхвърляли 10 млн. долара). В крайна сметка мафиотът бил осъден на между 30 и 50 години лишаване от свобода.
Това обаче не му попречило да живее, както на него му харесвало. В затвора имал всичко нужно, дори и личен готвач. Лучано не спрял да работи, докато излежавал присъдата си.
През 1946г. губернаторът на Ню Йорк съобщил, че Лучано ще бъде освободен предсрочно. Щом излязъл от затвора, италианецът бил депортиран в Сицилия.
Лучано се опитал да се захване с бизнеса в Куба, но американските власти настояли правителството на страната да го върне отново в Италия.
НАСЛЕДСТВОТО НА ЛЪКИ ЛУЧАНО
Влиянието на Лучано в Ню Йорк постепенно намаляло. През 1957г. Вито Геновесе заел мястото на доскорошния си приятел. Същата година Лучано свикал среща в Палермо между италианските и американските мафиоти. На нея планирали нови начини за трафик и разпространение на наркотици.
Лучано починал от сърдечен удар на летището в Непал на 26 януари 1962г.
източник: History.com
За още любопитни и интерсни материали харесайте страницата ни във Фейсбук.
Прочетете и за още един известен мафиот: Ал Капоне
Може да намерите информация за друг велик гангстер – Пабло Ескобар
Вижте и кои са 10-те най-зловещи мафии в света – ТУК.
.){kind=link}