Преиздаването на „Аз, която не познах мъжете“ от белгийската авторка Жаклин Харпман е върхова точка на изненадващото възраждане на антиутопичния феминистки роман, който получи положителни отзиви от критиците през 1995 г. и се завърна в социалните мрежи преди няколко години, съобщава АФП.
След британските и американските издатели, френската компания Stock отново публикува тази интригуваща работа, в която главната героиня живее без ясно минало или бъдеще в странен и гол свят, първоначално потискащ, а след това объркващ.
Романът отново заема място във Франция след като стана „вайръл“ в англоговорящите държави благодарение на платформи като ТикТок, Инстаграм и други.
The Cut, онлайн издание на сп. „Ню Йорк“, го сравнява с класиката „Разказът на прислужницата“ от канадската писателка Маргарет Атууд.
„Никой не знае как точно се стигна до това“, пише литературният журналист, след като наблюдава стотици млади читателки, които споделят, че това е една от най-обичаните им книги.
Жаклин Харпман е на 66 години, когато публикува своя девети роман „Аз, която не познах мъжете“. В този момент тя е със значима репутация в литературните среди.
Авторката и психоаналитичка от Брюксел достига до финала на френската литературна награда „Фемина“, както четири години преди това с „Плажът в Остенде“. Загубила е, но печели награда „Медичи“ през 1996 г. с „Орланда“.
След смъртта на Жаклин Харпман през 2012 г. творбите й предизвикват интерес у изследователите. Тя, заедно с французойките Нина Бурауи и Маргьорит Юрсенар, е една от осемте авторки, разглеждани в докторска дисертация на тема „конструиране на женски идентичности“ в литературата след 1950 г.
Темата за идентичността, особено женската, е обсъждана в творчеството на Жаклин Харпман. Нейният класически, изключително изящен стил контрастира с дълбоките и предизвикателни въпроси, поставяни в нейните сюжети.
