Решението на кабинета по сигурността на Израел за поемане на контрол над град Газа не е изненада и именно то бе подкрепено от мнозинството на премиера Бенамин Нетаняху. Това, което прави впечатление обаче, е че внимателно се избягва думата „окупация“, когато става въпрос за влизането в град Газа.
Пред ДЕБАТИ арабистът проф. Владимир Чуков коментира, че има причина за това и тя е в правните последствия.
„Думата „окупация“ виждам, че внимателно се избягва, включително и в интервюто на Бенамин Нетаняху пред Fox News. Формулировката, която се използва е „поемане на контрол върху“, защото терминът „окупация“ предизвиква правни последствия. Това означава съответната територия да бъде администрирана и респективно да бъде поддържан жизненият стандарт на обществото, нещо към което Израел не се стреми. Не желае да го прави“, обясни проф. Чуков.
Той припомни какъв е бил вторият план, предложен командващият генералния щаб на израелската армия от Еял Замир, и спрямо който този на премиера Нетаняху е по-радикален.
„Вторият [план] по-скоро се свързваше с термина „обсада“ – тоест, обсада на град Газа и основните бежански лагери, като идеята е да има реализация на същите цели, но с други, по-меки средства, тъй като по-малко са жертвите от страна на армията, не се изисква допълнителна мобилизация, има по-малки финансови разходи“, каза Владимир Чуков.
По думите му според плана на Нетаняху тази сутрин вече са започнали артилерийските бомбардировки срещу град Газа, там където се счита, че най-вероятно са останали част от бойците на „Хамас“ и на онези полеви лидери, които продължават да командват съпротивата срещу израелската армия.
Принципите са ясни: взимане на контрол над град Газа, демилитаризирането на „Хамас“, също така отваряне на хуманитарни коридори, но има един пети, последен принцип, който според мен е трудно изпълним: кой ще управлява Ивицата Газа. Бенамин Нетаняху каза: „Ние ще я дадем на арабски сили“. В този принцип се посочва, че няма да има администрация – нито на „Хамас“, нито на Палестинската автономия. И тук вече е големият въпрос: Ще има ли Палестинска държава, или няма да има?“, каза арабистът.
По думите му този принцип влиза в колизия с гласуването на т.нар. декларация от Ню Йорк, в която се посочва, че единственият представител на палестинския народ е Организацията за освобождение на Палестина и Палестинската автономия.
„Ето тук са двете големи разминавания и според мен много обстоятелства ще повлияят за това коя от двете алтернативи ще надделее. Но, според мен лично, е много важно дали арабски държави ще изпратят военни контингенти за администриране на Ивицата Газа, или не. Лично аз съм скептик, че това ще се получи, тъй като онези, които са визирани – Бенамин Нетаняху каза, че това ще бъдат държави, които не заплашват Израел. И ако можем да развием тази мисъл – това са държави, които имат икономически отношения с Държавата Израел. На първо място става въпрос за Египет, Обединените арабски емирства, става въпрос за Йордания, която е съседна държава. Не е изключено това да бъде и Катар, която заедно с ОАЕ е най-активна по изпращането на хуманитарна помощ. Но всички те присъстваха в Ню Йорк и се подписаха за създаването на Палестинска държава. Така че тук е много сериозно разминаването“, поясни още проф. Чуков.
Цялото интервю с проф. Владимир Чуков четете ТУК.
